Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), a по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.
Терминът „народен будител“ се появява в края на 18 и началото на 19 век, по време на Българското възраждане, за да назове хората, които събуждат националното самосъзнание, възраждат езика, културата, историята и вярата, работят за просветата и свободата на народа. Празнува се официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945-1992 г.
Но откъде произлиза терминът „будител“?
Думата "будител" е производна от глагола "будя" и идва от българската народна езикова традиция, а не от санскритски произход, Буда, будизъм и прочее термини, както се твърди в някои източници. Съществува версия, според която думата „будител“ се свързва с религиозната практика на акимитите, група византийски монаси, повлияли на дейността на Св. св. Кирил и Методий, известни като „будните“.
Всъщност думата „будител“ произхожда от българския глагол „будя“, който означава събуждам, пробуждам, карам някого да се събуди. В преносен смисъл - и именно така се използва в понятието „народен будител“, думата означава човек, който пробужда духа, съзнанието и самосъзнанието на народа.
„Будител“ буквално означава "този, който събужда" – в случая народа за просвета, наука и национална самоосъзнатост. Точно тва е причината в исторически контекст терминът да се използва за деятелите от епохата на Българското възраждане, които са допринесли за възраждането на българската култура, език и национално съзнание.
Каква е етимология на термина?
Думата „будя“ е със старославянски произход, сродно с руската „будить“, украинската „будити“, старобългарската „будити“ - всички със значение „събуждам“.
От „будя“ се образува будител чрез наставката „-тел“, която означава лице, извършващо действието – точно както учител, пазител, строител и прочее.
Така буквално се образува терминът „будител“ - този, който буди останалите; както учител е този, който учи останалите.
Идеята за събуждане
Идеята за събуждането, съответно – поддържането на будността на народа – идва от впечатлението, че бидейки поробен, той е изпаднал в летаргия.
„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“, пише през 1835 г. Неофит Рилски - български монах, учител, художник и една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век. Той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.
„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“, заявява Петко Славейков през 1886 г.
Българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули три години след подписване на Ньойския договор през 1919 г. - и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Отправя се Прокламация за Деня на народните будители, част от която гласи:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
Така през 1922 г. Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.
Кои са съвременните будители - вижте отговорите в нашата АНКЕТА:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
