1 ноември 1921 г. - Денят на народните будители се чества като официален национален празник за първи път. Преди да бъде обявен за такъв, пловдивчани показват дух на водачи и честват празника 12 години по-рано.
Будители на всичко заспало
Наричат ги добрите лечители на душата. Портретите им висят по стените на класните стаи в училищата, отпечатани са на страниците на учебници, книги и енциклопедии. Обикновено са черно-бели. Може би защото черното оставя най-отчетлива следа върху бялото. И обратно.
Почвата винаги е била толкова важна, колкото и семената
Не е като да нямаме будни имена в нашата история. Личности, карали народа ни да открие корените си и да започне да гради свободното си бъдеще -
Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Константин Фотинов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев... И хората изобщо не свършват с това изброяване.
Но когато посяваш семето, то трябва да попадне в добра почва. Такава, готова да се отвори за него, да го приюти. Защото семенцето може да е животворно, будно, но ако попадне в суха, „заспала” почва, няма да порасне и да остави други семена-следи след себе си.
Често ни се случва да се оплакваме от заобикалящата ни действителност, да се сърдим и да недоволстваме, да плюем, обиждаме и псуваме случващите се несправедливости. Това е лесно! Това всеки го може. Дори Гого от трети клас.
Но какво правим, за да не се движим по течението? Как поправяме кривото? Как променяме света? Каква част от отговорността за лошото поемаме, дори и да не сме пряко отговорни за него?
Будни ли сме, или спим?
