В Деня на народните будители някак всички ставаме компетентни кой кого буди и от какво го буди. От Facebook стените като аларми крещят какви ли не патриотични статуси.
Шумните изказвания и агресивните думи обаче не са начинът да събудиш някого!
С празни думи и кухи фрази също ще го приспиш!
Можеш да събудиш с добро, с обич към това, което ти правиш, с отдаденост и с постоянство!
За да не бълваме кухи фрази, нека си припомним:
Що е то будител?
Човек, който активно и по своя воля и желание служи на каузата за съхраняване на националната история, майчиния език, духа и паметта на родината си.
Що е то Ден на народните будители?
Български празник, посветен на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на националния дух. Будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Найден Геров, баба Тонка, Елена Златкович, Анастасия Димитрова...
Защо да празнуваме на този ден?
Никой от нас нямаше да бъде това, което е, ако не бяха всичките онези хора от историята ни, които познаваме от портретите в учебниците, от текстовете в книгите и от малко запазеното в музеите.
Никой от нас нямаше да говори този език, български език.
Никой от нас нямаше да има в живота си онзи смисъл и стремеж, заложени много дълбоко от миналите времена и събития.
В днешно време будители можем да наречем всички онези, които обвързват живота си с популяризиране на дадена кауза, които ежедневно се срещат, но не остават равнодушни и се опитват да променят и рушат неграмотността, малодушието, бюрокрацията, апатията и предразсъдъците. Те са абсолютно обикновени хора, като мен, която пиша този текст, като теб, която го четеш, като някоя друга, като никоя друга! Те превръщат личната си кауза в обществено добро.
Будителите са вода, защото са извори на вдъхновение и смелост.
Будителите са светлина, защото минават като вятър, но вятър, който разпалва, не гаси огъня!
А сега мога да напиша онова клише, което днес често ще се използва – „Поклон пред паметта и делата на...” Но не искам. Искам да напиша друго. Отворете книга, учебник или Google, напишете някое от гореизброените имена, прочетете написаното. Може да спрете до тук, може и да го споделите, може да разкажете историята на детето си, може и да се разровите за още интересни факти, може да откриете своята лична кауза, може да я превърнете в добро. И това ще бъде достатъчно!
