Елина Кешишева остава популярна сред ценителите на красивото, защото винаги е интригувала с отношението си към красотата. Назад във времето тя е известен български модел, чиито изяви преминават на чуждия подиум. Париж е градът, за който заминава преди 25 години, за да работи. Там открива любов и продължава кариерата си, но от другата страна на обектива - става фотограф. За първи път е забелязана на фестивала De Mode et de Photographie of Hyères от Патрик Реми и Мишел Малар.
Кешишева е първата българка, която става главен фотограф на френското модно списание Marie Claire. Заснела е над 50 корици на различни издания, сред които Vogue, L'Officiel,W, Numéro... Снимала е Настася Кински, Фарел Уилямс, Даян Крюгер, Ник Кейв, Вим Вендерс, Анди Макдауъл, Ейми Уайнхаус. Характерно за фотографиите й са препратките към класически художествени произведения, заснети чрез изразните средства на аналоговата фотография - стил, който впечатлява артистичния директор на Dior Мария Грация Кюри.
Изложбата „Лета” (Léthé) на Елина Кешишевае е събитие от 13-ото издание на „Майстори на фотографията”, организирано от фондация „МУСИЗ”, част от Културния календар на София. Тя е и първият български фотограф, който става част от платформата и прави своя голям пробив в модната индустрия, заснемайки настоящата кампания на модна къща Dior. Изложбата беше открита на 24 юни в „Квадрат 500” и ще продължи до 1 август. Куратор е Аниса Туати - организатор на изложби и независим куратор от Франция. Произведенията на Кешишева, показват част от личния й свят. Тя запечатва върху филмова лента приятелките си, свободно излагащи телата си като амазонки. Фотографиите са направени по време на пандемията, близо до Мемийон във Франция, край близката река и извън времето. Посланието им е духовно пречистване и покой, които струят от женските фигури на фона на водата и природата. За изложбата, с която авторката ни разказва приказка, за вдъхновението, за приятелството и искреността на голото тяло, за отношението към дъщеря си Таис, семейството и най-близките, Елина Кешишева, прекарала детството си край Черноморец, говори пред Ladyzone.bg.
Елина, как съхранихте своята естественост през годините?
Ами, оставяйки естествена, истинска и нормална ... (смее се, б. а.)! Не знам как да отговоря... Може би част от нещата, които ни карат да останем нормални, е фактът, че не си задаваме такива въпроси, че гледаме напред и не сме много в ретроспекция.
Как се роди изложбата ви „Лета”?
Роди се по време на карантина. Бяхме на едно прекрасно място със семейството ми, обградени от приятели и един ден, след като се наситих на градинарство, готвене, правене на торти и т.н., ме „досърбяха малко ръцете”, взех камерата, а имаше много красиви неща за снимане. Дъщеря ми, която е на 19 години, скачаше редовно в реката от моста. Така започнах да снимам и проектът сам се оформи, е може би и аз моделирах нещо...
В снимките ви, които са като картини, има вложена много душа, има едно потапяне в мислите.
Много ви, благодаря! И аз така ги виждам – те са между фотография, скулптура, картина... Вложила съм почти всичко от себе си в тях, за първи път от живота си давам толкова много.
Защо?
Това е много личен проект и смисълът е да дам от себе си!
Наричате проекта „личен”, защото сте снимала близки хора ли?
Да, именно отношенията с близките ми хора, е моят интимен живот.
Как приемате голотата?
Изложбата не е голота...
Имах предвид, че голотата е истина, себеизразяване... Така ли я приемате и вие?
Да, това е и моето виждане. Голотата е най-естественото състояние на човека – ние се раждаме голи и голи си отиваме. Фактът, че се обличаме, между тези две основни събития в живота ни, не значи, че голотата не е това, в което сме най-истински. Има хора, които се чувстват съвсем естествено в голотата си и това са хора, които са в моите снимки.
Какво е мнението ви за тези, които променят формите си, използвайки пластична хирургия?
Всеки има право да прави каквото иска с лицето и тялото си – това е лично решение. Аз за себе си предпочитам да не тръгвам в такава посока, но не мога нито да укоря, нито да съдя хора, които го правят.
Мисля, че всеки си има своята собствена естетика и до момента, в който не е болезнена и предизвикана от духовно нараняване и от грешка, уважението ми е пълно.
Не сте сантиментален човек, но има много дълбочина във фотографиите и като застанеш срещу тях, правиш препратки към различни случки в живота си. Това ли е била целта ви или цел не е имало?
Не, цел не е имало! Аз съм снимала това, което съм намерила за красиво, за силно, за приказно, не съм търсила нещо повече, тъй като тези проекти, които са изключително лични, понякога си имат размери, които не са нито търсени, нито желани от нас. Те поемат техния - свой живот, след като ги създадем. Така се случи и с този проект. Хората виждат неща, които аз не съм „слагала” вътре, но те са вътре, реално погледнато.
Как се отдадохте на красотата, която всъщност ви съпътства през целия живот, или тя ви „улови”?Красота ми влияе изключително силно и мисля, че това се усеща във фотографията ми. Привлечена съм към красотата – универсалната красота, тази, която докосва всеки, не само интелектуалците. За мен е важно, че човек, който няма нищо общо с фотографията, може да погледне моите фотографии и да разбере, и да влезе в тях, и да усети нещо. Аз не желая да правя високо, абстрактно изкуство, това не е смисълът на моето изкуство. Така че, красотата винаги е била изключително възбуждащо и вдъхновяващо нещо за мен.
А как се съхранява тя в годините?
Тя се подновява, не се съхранява! Нещата, които се съхраняват, общо-взето изсъхват, умират... Красотата се подновява, тя се преражда в различни форми, в различни цветове...
Кои са най-ярките ви спомени от 90-те години, когато бяхте модел?
Купоните – много се веселяхме, беше много хубаво време. Много излизахме, много танцувахме – голям купон беше! Бяха весели времена, имахме много надежда, а без надежда няма живот!
Защо се установихте в Париж, как ви приюти този град?
Това беше първият град, за който заминах, където работех и живеех. И връзките, които се създадоха между мен и града, ме върнаха обратно, след като пътувах 2-3 години с бившия ми съпруг. Може би и това, че той е парижанин, не знам... Градът си „пуска кукичките” и си влиза в теб, и те задържа?
Град на любовта ли е и за вас?
Не, Париж е град, в който живея!
Защо започнахте да снимате, да се занимавате с фотография?
От любопитство...
Разкажете за работата на една българка в големите модни издания.
За мен е нещо нормално, вече 20 години правя кариера като фотограф. Може би, погледнато отвън, е престижно, но това е животът ми и е съвсем естествено за мен да се събудя сутрин и да отида да работя в едно студио. Това е работата, която съм си избрала и пътят, по който вървя и най-важното е, че изпитвам удоволствие.
Във вашите очи какви са моделите, които застават пред обектива ви?
Те са хора, които ме вдъхновяват и ми дават красотата си, а аз се опитвам да им отвърна с благодарност чрез фотографията ми, която е именно това. Красотата, която аз създавам, е като размяна за това, което те ми дават.
Най-важните неща за вас са...
Раждането на дъщеря ми Таис.
Тя критик ли е в работата ви?
Не, тя не е критик. Тя наблюдава и много обича работата ми, и ми дава много светлина. Дъщеря ми е едно много, много светло същество и добро момиче. За мен тя е най-прекрасният подарък, който съм получила в живота си!
Вече ви е и приятелка вероятно?
Ааа – не! Дъщеря ми е, аз съм малко...
... Строга?
Мога и да съм строга, не непрекъснато, но понякога се получава и да съм строга майка. В деня на откриването на изложбата ми, Таис премина във втори курс в Сорбоната, където учи „Музикология”.
Какво се случи с приятелствата във времето?
Имам много тесен кръг приятели. Затворен човек съм. Държа много на семейството си, включително и на това в България, и на близките си. Тук, през всичките тези години, останаха двама приятели – Камен Воденичаров и Заки - Велизар Соколов.
Трябва ли човек да има хигиена в това отношение?
Не са неща, за които се замислям, това е естествен начин на развитие. Да, има момент, когато е необходимо усилие, защото знаем, че имаме приятели и трябва да помислим за тях. Приятелството е като растение и за да се поддържа, често трябва да се полива - да се грижим за него. Затова нямам сила за много приятелства...
Какви отношения имате с родителите си?
Майка (Нели Кешишева, б. а.) е програмен директор на бургаския театър, тя е един от най-любимите ми хора. Обожавам майка си, която ми е много близък човек, може би е от най-близките ми хора, както и баща ми, и сестра ми и нейното семейство. Въпреки разстоянието, аз много държа на семейството си и съм много близко до него!
Изложбата „Лета” показва ли отношение към приятелството?
Не! Тя за мен е нещо друго – наполовина приказка, наполовина реалност, точно отражение на това, което изживявавах в тези дни на карантина. Факт е, че бяхме извън времето, че всичко беше много особено, но всъщност и много красиво.
Елина, каква сте и какво ви предстои?
Интензивна, затворена, изключително лоялен човек... Обичам да работя и да съм със семейството и с близките си хора. Предстои ми лято, море, както и проекти, за които е рано да говоря.
-
Фотографът Петър Тодорински: Еротичната фотография е нещо интимно -
Някои го предпочитат (не)естествено: Какво промени Норма Джийн, за да бъде Мерилин Монро? -
Д-р Елена Румянцева - как да се грижим за красотата на лицето си след 40 г. -
Има ли Дженифър Анистън пластична операция на носа? -
Трансформациите на Краля: Майкъл Джексън и операциите като отдушник -
Даяна Ханджиева: Предпочитам да си остана с малките несъвършенства, отколкото да стана перфектна кукла Барби -
Джулиана Гани: Правила съм си корекции, които не са в повече, освен бюста ми, но той е емблематичен! -
Ашли Греъм не иска да променя нищо от пищното си тяло с белези -
Рада Якова: Перфектното лице, тяло, дори и поведение, е нещо много скучно! -
Камелия: Промених си нослето като подарък за юбилея
