Енергия, работохолизъм, талант, душа. Все синоними на Майкъл Джексън. Зад всички тях дебне сянката на крайността и крехката психика. Условия, които предполагат и болестните лицеви трансформации, на които поп иконата се подлагаше до последно (днес се навършват 12 години от смъртта му).
В следващите редове ще проследим промяната на Майкъл Джексън, задавайки си въпроса: Защо?
Фактите
Годината е 1979-а, албумът "Off The Wall" на Jacksons 5 е прясно издаден, промо концертите са в разгара си. На поредна репетиция 20-годишният Майкъл Джексън пада от сцената и чупи носа си. Така започва неговата лицева война.
Ринопластиките си Майкъл Джексън защитава с аргумента, че диша по-добре след операция и стига високите тонове по-лесно. Редица специалисти са скептични относно този аргумент. В интервю за ABC холивудксият хирург Памела Липкин отхвърля достоверността на тази теза, най-качественото дишане си остава от естествения нос.
Освен видимите назални изменения, Кралят променя и цвета на кожата си. В култовото интервю пред Опра Уинфри от 1993 г. оправдава “избелващите си” операции с витилиго (кожно, автоимунно заболяване, липса на меланин). По този казус се изказват редица експерти, които отвхърлят версията за витилиго - болестното избелване е частично, с текстура по-различна от тази на Майкъл Джексън. Д-р Стивън Хофлин, пластичният хирург на Майкъл в периода до 2000 (най-бурният откъм избелване и ринопластики), коментира желанията на Краля като “скулптуриране, минимализиране”. Добавя, че е бил щастлив от всяка следваща операция, но никога до край. Само привидно е знаел какво иска, промяната е самоцелна, мания.
Причините
“Веднъж влязох в стаята на Майкъл и го видях да пише на огледалото пред леглото си: “Ще продам 20 милиона копия”.
Споменът продължава с признанието на малкия Майкъл: “Аз съм безполезен… освен когато карам публиката да става на крака.”.
За мениджърските амбиции на родителите на Краля е говорено и изписано много. Фактът, че им завеща единствено дългове, говори за топлите семейни отношения. Факт е, че на огледалото не пише: “Ще стана голяма звезда”, а: “Ще продам 20 милиона копия.”. Допълнената история с “безполезността” на Майкъл може бегло да ни подскаже психологическия натиск, който е оказван върху него. Крайна амбиция, неудовлетвореност, недостижимо съвършенство. Все тежести, които висят в съзнанието на тази артистична и детска душа, каквато е Майкъл Джексън.
Уклончиво говорене, прикриване на цялата истина, неспирни промени - всичко това обхваща публичното поведение на Краля относно неговите трансформации.
Медийното битие на късния Майкъл (2000-2009) е фокусирано около две неща - спекулациите за насилие над деца и все по-редките му публични появи. В тези условия, външният му вид сякаш остава на заден план, но не е съвсем така.
Таблоидният фолклор ражда версиите за счупения нос, изчезващите от изтъняване устни, вампиризмът - непоносимостта към слънце. За тези години, дерматологът на Краля, Арнолд Клайн, споделя за няколко съхраняващи кожата му интервенции. Самият Джексън отказва коментари по темата в този период, подготвя последното си грандиозно турне и се бори с "педофилските скандали". Според колеги на дерматолога Клайн, зад последните интервенции стои борба с остатъчен рак на кожата.
Доколко са виновни родителите, доколко напрежението, доколко всички взети заедно, не се е намерил биограф, който да потвърди. Факт е, че пластичните интервенции за Майкъл са белег не за подобрение, а запълване на празнота, усет към несъвършенство.