Онлайн обучението през очите на тези, които го срещат всеки ден

От началото на 2020 г. новото поколение е изправено пред нестандартно предизвикателство - домът на милиони деца по света и хиляди у нас се превърна в класна стая, а компютърът стана учебник (припомнете си тук). За едни това е шанс да се изявяват по-свободно, а за други – това е нова трудност по пътя им към знанието.

Тази учебна година няма да е твърде различна от предходната – ще започне с надежди и обещания на властите за възможно най-ефективно присъствено обучение, но високата заболеваемост и малкото ваксинирани със сигурност ще направят така, че рано или късно всички деца да се върнат пред екраните.

Безопасно вкъщи – но не заради COVID-19

Малката Вяра е едва в 4. клас, когато се среща от близо с жестокостта на съучениците си. Във възрастта, в която е време да открие себе си, както и хората с които иска да общува, тя е се сблъсква със социалния натиск.

За нея онлайн обучението е било едно „бягство от реалността“ и по-добър начин на обучение, с който да избягва срещата със съучениците си: 

„Обичам да ходя на училище, но ми е много гадно, когато децата ме тормозят и обичам повече да съм си вкъщи“.

За деца, които са били под социален натиск и са изпитвали притеснения от общуването в училищната среда, новият вид на обучение в спокойната домашна среда може да се окаже за предпочитане.

Преди големите изпити - всеки се спасява сам

Магдалена е на 13 г. Самата тя не обръща внимание на грубяните в час, но въпреки това разбира и защо за някои деца е по-добре да учат от вкъщи.

“Когато си в класната стая и те вдигнат на дъската усещаш очите и цялото внимание на съучениците си, които са готови да ти се присмиват, ако объркаш нещо. Децата в училище са груби и неспособни в това да толерират съучениците си, когато грешат”, споделя тя относно социалния натиск, наложен в училищната среда.

Много бързо обаче вижда и проблемите в новата система – особено на фона на подготовката за изпитите за гимназия.

„Първоначално всичко беше наред… всеки пращаше заданията си, учителите и учениците бяха редовни и нямаше никакви проблеми. След два месеца нещата се промениха – учителите обръщаха все по-малко внимание, а учениците се възползваха от това“, разказва момичето.

Снимка: iStock

Смята, че присъственото обучение е за предпочитане не само заради срещата с приятели, но защото „наистина учителите ти дават повече“ и ти помагат да се насочиш към любимия си предмет.

Завършващата гимназия Лора също е скептична за онлайн обучението и причината е собственият ѝ опит: „Докато се установи този нов метод на обучение повечето ученици не смятахме, че ще се получи, тъй като имаше известни затруднения в организацията му. Това може би беше причината повечето от нас да неглижират учебния процес“.

На нея й предстои матура, с която да завърши средното си образование, но самата тя не се чувства сигурна в онлайн подготовката: „Не мисля, че ще се подготвим добре, ако учим цяла учебна година във виртуалните класни стаи. Дистанционното обучение не е достатъчно ефективно за подготовка за държавен зрелостен изпит, защото знанията не се усвояват така, както в час”.

Снимка: iStock

Студентски живот, ах сладък живот, ама от вкъщи

Особената обстановка не засегна само учениците и студентите ни тук, но и тези, пръснати из целия свят. Постоянно се говореше за неспособността на българските институции да се справят с текущия проблем, но тук идва и въпросът доколко страните в чужбина съумяха да преодолеят тази криза.

„Даваш 9000 паунда срещу 10 Power Point презентации. Те ни лъжат, че преподават, ние ги лъжем, че учим. Преживях го. Нулева мотивация и няколко нервни кризи…мога да кажа, че вече съм висшист. Разбрах, че завърших с един имейл!“, споделя откровено Юлиян, който е получил бакалавърската си диплома от университета в Шефилд.

Световната пандемия оказа голямо влияние не само върху възможностите ни развитие, но и върху начините ни за социализация. Пример за това са всички студенти в чужбина, далеч от семействата си и затворени в общежитията си.
Един от тях е и Юлиян: 

„Целта беше да отида на ново място, с нови хора, нова обстановка... Не обичам да уча вкъщи, това ми е мястото за почивка. Много ми липсва да се събираме с групичката ми приятели в библиотеката, да учим заедно, да си помагаме, да гледаме в една точка и дори да бездействаме понякога. Всичко това е част от университетския живот, без което много се изпуска”.

Човекът от другата страна на монитора

Пандемията донесе със себе си предизвикателство не само за учещите се, но и за тези, които са извор на знанията им. На преподавателите у нас и по света им се наложи да се борят със изключените камери, постоянните проблеми с интернет връзката и, разбира се, лесното разсейване и на загуба на интерес от страна на учениците и студентите им.

„Когато разбрах, че ще преминаваме към онлайн обучение, първоначално бях притеснена, тъй като тази форма на обучение не беше практикувана досега и нямаше яснота как щеше да се осъществи целият учебен процес“, разказва столичната учителка Мариета Николова.

Снимка: iStock

Като човек, опитващ се да предаде знания, за нея трудността е била голяма заради нуждата винаги да се опитва да запазва вниманието и любопитството към предмета.
Разказва позната история – ентусиазъм в началото и демотивация след това, чиито плодове ще берем тепърва: 

„Предвид създалата се в световен мащаб ситуация, може би електронното обучение от разстояние беше добро решение, но, като качество на постигнатите резултати и като психологическо състояние, до което доведе и обучавани, и обучаващи, то години напред ще бъде трудно да се „излекува“.

Как домът, от източник на сигурност, може да се превърне в източник на стрес

При необичайни обстоятелства няма как да не си дадем сметка, че мутират и се видоизменят не само вирусите, но и светоусещането и светоотношението на човек

Затова и смята, че онлайн обучението трябва да се прилага само за кратко време. Според нея изолирането на учениците от нормалната им среда на обучение – училището, е повлияло зле на психологическото им здраве. И при редките случаи, в които образованието се върна в класните стаи, Мариета е забелязала, че е има деца, които странят от останалите с цел предпазване от болестта.

Снимка: iStock

Глобалният вирус определено донесе със себе си много проблеми, за които още не сме намерили решенията, раздели ни, но пък ни накара да се замислим. Промени винаги ще има, а наша цел е да съумеем да се адаптираме. Новото поколение със сигурност преминава през нещо невиждано досега, но сега важното е да се вземат такива решения, че пандемията да бъде ценен опит, а не обяснение за дефицити на познание и способност да се общува с другите.

Как да говорим с децата за коронавирус (COVID19)

Успокойте ги, но не ги лъжете - не можете да обещаете, че няма да има случаи на коронавирус във вашия град или сред близки те

По темата работиха Стела Тодорова и Боряна Павлова