Родители и учители са изправени пред предизвикателството да обсъждат наболялата тема коронавирус и с децата. Това може да се окажат много трудни разговори, но те са изключително важни. Според Американската академия по детска психология няма „правилен“ или „грешен“ начини да се говори с деца в подобни извънредни ситуации, касаещи общественото здраве. Ето няколко предложения за това как да отговаряте на детските въпрос и да поднасяте информацията по темата. Дава ги д-р Дейвид Фаслер, който е детски и юношески психиатър, практикуващ в Бърлингтън, Вермонт, клиничен професор по психиатрия в Университета във Вермонт Ларнер.

1. Създайте отворена и подкрепяща среда, където децата знаят, че могат да задават въпроси.
Не принуждавайте децата да говорят за нещо, за което не са готови. Според психолозите повечето деца, дори и тези, преживели загуба или болест, са доста издръжливи. Създавайки отворена среда, в която те се чувстват свободни да задават въпроси, можем да им помогнем да се справят със стресови събития и преживявания и да намалим риска от трайни емоционални затруднения.

2. Отговаряйте честно.
Децата могат да усетят, когато отговорите ви не са искрени. В такива случаи обикновено започват да задават още повече въпроси, за да изяснят това, което искате да остане скрито. Това е техният начин да са наясно дали си измисляте. От начина, по който им отговаряте, може да си „постелете“ за това дали те ще ви вярват и за бъдеще и дали ще ви се доверяват.

3. Използвайте думи и понятия, които децата могат да разберат.
Предайте своите обяснения на възрастта, езика и нивото на развитие на детето. В противен случай рискувате вместо да успокоите, да създадете повече объркване. Не забравяйте, че децата имат богато въображение. Всяко нещо, което не са разбрали, в тяхното съзнание може да бъде развито до феноменални истории и страховити кошмари.

4. Помогнете на децата да намерят точна и актуална информация.
Разпечатайте им снимки, графики и друг вид информация от достоверни източници.

5. Бъдете готови да повтаряте едно и също нещо по няколко пъти.
Някои факти трудно се осмислят и възприемат. Затова децата питат отново и отново. Задаването на един и същ въпрос може да бъде начин детето да получи повече спокойствие.

Сапунът тотално унищожава коронавируса, твърди професор по химия


6. Уверете се, че познавате и разбирате добре мислите, чувствата и реакциите на детето си.
С ответната ви реакция вие давате на детето ясен сигнал, че се интересувате от техните притеснения.

7. Помнете, че децата са склонни да персонализират ситуации.
Например, те могат да се безпокоят за собствената си безопасност и безопасността на непосредствените членове на семейството. Те могат също да се притесняват за приятели или роднини, които пътуват или които живеят далеч.

8. Успокойте ги, но не ги лъжете.
Не давайте нереалистични обещания. Добре е да уведомите децата, че в къщата или в училището си са в безопасност. Но не можете да обещаете, че няма да има случаи на коронавирус във вашия град или сред вашите близки.

Смартфонът може да бъде развъдник на вируси и бактерии - ето как да го почистите


9. Нека децата знаят, че има много хора, които помагат на засегнатите от епидемията.
Това е добра възможност да покажете на децата, че когато нещо се случва или е лошо, има хора, които помагат. Децата се учат от примера, който виждат на своите родители и учители. Не позволявайте на децата да гледат прекалено много телевизия с плашещи изображения. Повтарянето на такива сцени може да бъде объркващо. Децата, които са преживели сериозни заболявания или загуби в миналото, са особено уязвими към продължителни или интензивни реакции на графични новинарски съобщения или изображения, съврзани със страх или смърт. Тези деца може да се нуждаят от допълнителна подкрепа и внимание.

10. Децата, при които притеснението относно коронавируса ескалира, следва да бъдат консултирани със специалист.
В крайни ситуации може да се появят повтарящи се страхове от болест или смърт, нежелание да напускат родители или да ходят на училище. Ако подобно поведение се запази дълго време, срещнете се с детския специалист, психолог, семеен лекар или училищен съветник.

Въпреки че родителите и учителите могат да следят новините и ежедневните актуализации с интерес и внимание, децата просто искат да бъдат деца. Дори в най-сериозната ситуация те ще искат да играят на топка, да се катерят по дървета, да рисуват или да карат велосипеди. Разбираемо е малките деца да се чувстват уплашени и объркани. Като родители, учители и грижовни възрастни можем най-добре да им помогнем, като ги слушаме и им отговорим по честен, последователен и подкрепящ начин.