Пандемията и буквалния страх за живота и здравето поставят на изпитание не само физическото ни функциониране, но и психиката. В момента сме поставени в ситуация, в която ни се налага да осмислим жизненото си пространство, не само като физическо място за пребиваване, но и като терен за психологическо укрепване. При подобни необичайни обстоятелства няма как да не си дадем сметка, че мутират и се видоизменят не само вирусите, но и светоусещането и светоотношението на човек.

Моят частен „Биг Брадър“

Ограничаването на контактите и обичайните ни активности често наподобява популярното риалити шоу. С някои известни разлики. Окото на големия брат все още не е толкова осезаемо в живота ни и разполагаме с някакво лично пространство. Реалността отвън остава видима, което обаче допълнително усилва стреса, породен от въпроса „Какво ли ще бъде утре?“. Вероятно повечето хора си спомнят, как поставени под един покрив, изолирани за известен период от време, дори личности, които сме свикнали да възприемаме като символи, в извънредната ситуация проявяват твърде нелицеприятни аспекти от личността си. Всъщност това са механизми, които могат да бъдат активирани почти при всеки човек. Именно те са причина за опасенията от разрив във взаимоотношенията между хората, които съжителстват под един покрив. На професионален език тези механизми се наричат „ситуирани трансформации на характера“. Личности, които до този момент сме свикнали да виждаме в определена светлина, могат да разкрият неподозирани черти от себе си (Слава Богу, не само негативни).

Освен от принудителното ограничаване на жизнените активности, прагът на раздразнителност се снижава допълнително и от всеобщото притеснение за опасността от епидемията и чувството за несигурност.
Най-важно е субективното преживяване. Ако вие възприемате партньора си като „дразнещ“, то е твърде вероятно той да започне да се държи като такъв, дори и до този момент да е полагал усилия (вероятно останали незабелязани с просто око) за възцаряването на хармония у дома. В подобни ситуации по-трудно сработват общовалидните напътствия при проблеми в партньорските взаимоотношения и трудности в семейната комуникация. Чрезвичайните обстоятелства променят контекста и относителното разбирателство в съжителството ни с другите изисква доза себепринуда – да претърпим, да направим компромис с претенцията ни за правота, да пожертваме част от комфорта си. В психологията това се нарича механизъм на саморегулация и е напълно по силите ни.

Информационен миш-маш и информационна диета

Телевизиите предават на живо брифингите на кризисния щаб, по радиото съобщават поредната прогноза за развитието на емидемията, а социалните мрежи са изпъстрени с мнения на експерти от всякакви националности, които варират от стряскащи анализи и призив за по-строги мерки до оптимистични очаквания и приканване за по-лежерно приемане на случващото се. На всичко отгоре познати, които срещаш по ограничения път до работа и/или магазина, ти припомнят теориите за глобалната конспирация, заговора на чичковците в костюмите и т.н. Един от ключовите моменти при социалната изолация е информационният поток.

При същинската изолация хората нямат никакъв достъп до него. А когато информационните ни канали не са прекъснати считаме това за особено благо, но... Монетата има две страни. От една страна е важният фактор „връзка със света“, чрез която да си свериш часовника и да не се превърне тотално стоенето вкъщи в насилствено отшелничество или „домашна робинзониада“. От друга – цялата дифузия на новини и мнения понякога те поставя в позицията на героя от приказките, който стигайки до един кръстопът вижда надпис: „Ако завиеш наляво - ще стигнеш до огнената река, ако завиеш надясно - ще стигнеш да къщата на човекоядката, ако се върнеш назад - конят ти няма да издържи, а ако продължиш напред ще се срещнеш със смъртта.“.

Направете си информационна диета. Определете си точно време, в което да гледате (слушате, четете) новините, свързани с COVID-19. Набележете си конкретен източник (например медия или експерт, който ви допада най-много) и се информирайте за случващото се, според параметрите, които сами сте си задали. Така ще придобиете усещането, че вие също сте в състяние да направлявате потока от информация, а не единствено той вас.

При недоброволна изолация у дома е много вероятно човек да започе да изпитва преобърната носталгия - болезнен копнеж по пространства извън дома
Снимка: iStock

Преобърнатата носталгия

Обстоятелствата, при които човек е на принудително заточение в собственото си жилище, могат да провокират ефекти наподобяващи психологическото явление носталгия. То е описано за първи път през 1687 г. и означава тъга по родния дом. От 17 до 19 век дори е считано за психиатрична диагноза. Наблюдавано е основно при хора, които по някаква причина се намират далеч от дома. И въпреки че в наше време свързаме носталгията предимно с романтичо-поетични представи, подводните камъни, които крие за психиката не са за подценяване – те засягат въобръжението, чувствата и волята ни. При недоброволна изолация у дома е много вероятно човек да започе да изпитва „преобърната носталгия“. Вместо по родния дом - болезнен копнеж по пространства извън дома, по пътуване и пребиваване надалеч. Идеализиране и необяснимо влечение към не толкова добре познати хора, с които се е виждал рядко. По места, които е посещавал един единствен път в живота си. Припомняйте си всички ситуации, в които сте имали нужда от уединената атмосфера на дома. Направете си ретроспекция на всики онези неща, които са ви липсвали, когато сте били далеч от вкъщи. Порадвайте им се.

Относителната социална изолация

През 40-те години на 20 век адмирал Ричард Бърд прекарва 6 месеца в изолация в специално пригодено, според тогавашните възможности, жилище на Антарктида. На третия месец изпада в състояние, което сам описва като депресивно. Започнал да изпитва страх да не се натрови от дима на печката, да не остане затрупан от снега... След това станал апатичен, изоставил грижите по приготвянето на храна и личната си хигиена, като просто лежал в постелята и се отдавал на мечтателност. И тук ситуацията станала още по-рискова – в съзнанието му започнали да изплуват образите на семейството и приятелите. Изведнъж изчезнало чувството на самота и се появило усещане за всеобща хармония, както и стремеж към философски размисли. Ако не ставаше дума за военноморски офицер и подготвен за рисковете при подобно начинание полярен изследовател, изходът не би бил никак добър.

Не прекалявайте с умозрението, философските разсъждения и отдаването на съзерцателни практики
Снимка: iStock

Разбира се, ситуацията около извънредното положение у нас няма характера на социален експеримент от типа на „Биг Брадър“, нито на полярно уединение, а по-скоро наподобява това, което в професионалната литература се описва като „относителна социална изолация“. И макар рисковете, които крие за душевното ни състояние, да не са така драстични, както в описания случай, добре е да следваме определена емоционална хигиена.

Много често, когато се коментира фактът, че ни се налага да прекарваме по-голямата част от времето си у дома, се подчертава, че това е подходящо време да обърнем поглед навътре и да се отдадем на себепознание. Така е, но... до известни граници. Прекомерното време, прекарано в самоанализи и глобални размисли може да доведе до загуба на т.нар. „граундинг“ – заземяването, усета ни за обективната действителност.

Не прекалявайте с умозрението, философските разсъждения и отдаването на съзерцателни практики. Стремете се да се ангажирате с колкото се може повече битови дейности – преподреждайте, изпробвайте различни разположения на мебелите, правете разни дребни поправки... Дактилният допир с материите усилва усещането ни за живеене „тук и сега“ и има благотворен ефект. Така както дървените играчки и подреждането на кубчета имат благотворно въздействие върху развитието на финната моторика при малките деца и несъмнено са за предпочитане пред компютърната анимация например.

За голямата част от хората по света процесът на социална изолация започна далеч преди да се заговори за коронавирус. Вкопчванено във виртуалното, ограничаването на социалните контакти, в името на време, прекарано в мрежата, опосредстването на живото човешко общуване чрез различните мобилни приложения – всичко това неусетно, невидимо и неосъзнато зададе очертанията на първия виртуален изолатор. Може би, когато всичко това отмине, ще отдадем заслуженото място на виртуалното общуване. Точно толкова, колкото му се полага. Подобно на скъпия, любим шоколад, който ако сме принудени ядем непрекъснато, започва да ни отвращава и копнеем за филийка хляб с шарена сол. Тогава може би и анализите ни ще са от друго естество – защо предпочитаме да отделим от времето си за среща „лице в лице“, когато същата задача може да бъде изпълнена по имейл...

Димитър Цветков е психолог, директор на Защитено жилище „Заедно“, консултант по кризисна интервенция на Държавната агенция за закрила на детето.

  • Поразително! Олимпийска състезателка "плува" на кухненския плот в условия на карантина (ВИДЕО)
  • Коя книга ви е отвела най-далеч? Споделяйте книжни пътешествия в #ПътувамБезПаспорт
  • Нови заповеди: сваляме маските и тръгваме към планините. Разрешено е
  • Бебето Колинс, което се роди с помощта на пожарникари
  • Отварят ли училищата? Как са решили проблема в Нидерландия и на остров Нантъкет
  • Странните неща, които детето ми направи по време на изолация
  • #ОстанетеСиВкъщи и гледайте сериали - 10 сериала, които може да гледате повече от веднъж
  • Батман мете улиците, Железният човек дезинфекцира, а Дарт Вейдър разнася хранителни продукти (ВИДЕО)
  • Теа Минкова: Не знам какво сме правили с Наум преди Амая
  • "Живей живота с щастие и страст" - мъж, починал от коронавирус, остави трогателно писмо на семейството си
  • Те не пуснаха ръцете си дори и заразени с коронавирус: Двойка отбеляза златна сватба в интензивното
  • Наоми Кембъл, Кевин Бейкън, Джон Бон Джоуви и други звезди говорят за самоизолацията (ВИДЕО)
  • Сълзи от радост: Бебето, родено от майка в кома и с коронавирус, се срещна със сестричката си за първи път
  • Мишел Обама чете на глас книги в интернет, за да разнообрази дните на децата под карантина
  • Какво да правим с дрехите, с които сме излизали навън, по време на пандемия?
  • Ако носите контактни лещи, заменете ги с очила в момента, съветват експерти
  • Въпреки пандемията: кино на открито в Берлин (ВИДЕО)
  • Какво се случва с коронавируса, когато измием ръцете си със сапун?
  • На гости на Светослав Иванов, съпругата му Вяра и дъщеря им Йоанна
  • #ОстаниСиВкъщи и превърни дома си в киносалон