Д-р Дейвид Кеслер е един от най-големите световни експерти, работещи в областта на загубата, скръбта и изцелението. В съавторство с Елизабет Кюблер-Рос той написва книгата „On Grief and Grieving: Finding the Meaning of Grief Through the Five Stages of Loss“. Новата му книга се нарича „Finding Meaning: The Sixth Stage of Grief“. В продължение на около 10 години Кеслер работи в три болнични системи в Лос Анджелис, като част от отделение с биологичен риск и част от екипа на службите за бедствия на Червения кръст. Той е основател на сайта www.grief.com, който има над 5 милиона посещения годишно от 167 страни. Услугите на Дейвид са били използвани от Антъни Пъркинс, Майкъл Ландън, Елизабет Тейлър, Кари Фишър, Джейми Лий Къртис и Мариан Уилямсън; работата му е представена в CNN, NBC, Fox, PBS и Dr. Oz

В интервю за HBR Дейвид Кеслер споделя защо ввъв време на пандемия е важно да признаем, че изпитваме мъка, как да я управляваме и как да намерим смисъл в нея.

  • По време на изолация – снимка как дядо боядисва косата на своята съпруга е всичко, което ви трябва в момента
  • Студентка в Париж дава безплатни уроци за деца по френски и набира доброволци за педагогическа взаимопомощ
  • Влади Караджов: Най-накрая ще оправите скърцащата врата, за която жена ви непрекъснато говори
  • 17 креативни идеи за работното ви място у дома (СНИМКИ)
  • Нели Тодорова: Колегите ми, които са на терен, имат нужда от нашата помощ
  • Мария Силвестър: Направете всичко, което до този момент сте отлагали! (ВИДЕО)
  • #ОстанетеСиВкъщи с любимата музика на Рут Колева
  • Актьорът Иво Аръков пусна мустаци
  • Очите като вход за коронавируса - как да се предпазим?
  • 5 морски изгледа от уеб камери по света, на които може да се насладите на живо
  • #ОстанетеСиВкъщи с любимите книги на Мария Лалева
  • Рапърът Енчев рисува и учи JavaScript със синовете си (ВИДЕО)
  • #ОстанетеСиВкъщи с любимите книги на Палми Ранчев
  • Флорина Иванова: Както спортистите никога не се предават, така и ние няма да го направим
  • Лиляна Боянова: Времената са трудни! От нас зависи час по-скоро ситуацията да се оправи
  • Жените в България са по-стресирани заради коронавируса от мъжете
  • Славена Вътова: С децата всеки ден танцуваме и се правим на чудовища с легени на главата
  • Моника Балаян: Спокойствие и смях - вътрешните ни оръжия срещу COVID-19. А любовта е най-голямото!
  • Как домът, от източник на сигурност, може да се превърне в източник на стрес
  • Снимка на деня: Пак ще се смеят деца, пак ще бият сърца...

Мъката може да бъде различни видове. В момента чувстваме, че светът се е променил и осъзнаваме, че занапред нещата вече ще бъдат различни. Промяната се случва в момента. Страх от икономическа криза, загуба на близки и връзката с тях – това са причините да скърбим. Тази мъка се нарича колективна.

Изпитваме също предсказваща мъка. Това е чувство, продиктувано от несигурността за бъдещето, обикновено концентрирано върху смъртта. Изпитваме тази мъка, когато някой получи тежка диагноза или когато се замислим, че някой ден ще загубим родителите си. Този вид мъка е много объркваща за хората. Нашият ум знае, че се случва нещо лошо, но не можем да го видим с просто око. Това нарушава нашето чувство за безопасност. За разлика от колективната, тази мъка е индивидуална.

За да овладеят цялата тази мъка, хората трябва първо да я разберат.


Разбирането на етапите на скръбта е само началото. Но те не са линейни и може да се случват в различен ред.

ЕТАП ОТРИЧАНЕ
Фраза на етапа - Този вирус няма да ми повлияе"

ЕТАП  ГНЯВ
Фраза на етапа - Карате ме да си остана у дома и да ми отнемате свободата!?!

ЕТАП  ПРЕГОВОРИ
Фраза на етапа - Добре, ако за две седмици се самоизолирам, всичко ще бъде по-добре, нали?

ЕТАП ТЪГА
Фраза на етапа - Не знам кога ще свърши всичко...

ЕТАП  ПРИЕМАНЕ 
Фраза на етапа - Факт е, че това се случва - трябва да измисля как да продължа.

Приемането е "мястото", където се крие силата. Защото то ни дава възможността да контролираме нещата. Когато става дума за коринавируса, контрола, който можем да осъществим, е в две точки:

Мога да си измия ръцете.
Мога да спазвам безопасно разстояние от другите.


Когато изпитваме мъка, често има и физическа болка.
За да се справим с нея, има няколко техники.

Нездравата предсказваща скръб е тази, натоварена с най-много безпокойство. Умът ни започва да ни показва различни образи - представяме си, че родителите илид ецата ни се разболяват, виждаме само най-лошите сценарии. Не бива да игнорираме тези образи или да се опитаме да ги накараме да изчезнат. Но трябва да намерите баланс в нещата, които мислите. Ако чувствате, че се оформя най-лошото изображение, стремете се да насочите мислите си към най-доброто възможно. Дори по лошия сценарий всички да се разболеят, не всички, които обичате, ще умират. Нито един от сценариите не бива да се игнорира, но нито един от тях не бива и да доминира.


При предсказващата мъка умът отива в бъдещето и си представя най-лошото.

За да се успокоите, влезете в настоящето с лесна техника в няколко стъпки:

  • огледайте се и назовете 5 неща в стаята - компютър, стол, снимка на куче, стар килим и чаша за кафе
  • дишайте
  • осъзнайте, че в този момент сте добре, имате храна, не сте болен
  • използвайте сетивата си и помислете какво чувствате - усещате как въздухът влиза в носа ви; че одеялото е меко.


Тази техника наистина работи, за да овладеете болката.

Помислите как да пуснете това, което не можете да контролирате.

Това, което прави вашият съсед, е извън вашия контрол. Това, което е под ваш контрол, е да стоите на шест метра от него и да миете ръцете си. Съсредоточете се върху вашето нещо.

Ако все още се чувства затрупани от мъка, продължавайте да опитвате да се справите с нея. Тя всъщност ни помага да усетим какво е вътре в нас. През изминалата седмица много хора споделиха с мен: „Трудно ми е“ или „Плаках снощи“. Когато изречете чувствата си, ще ги усетите и те ще се движат през вас. Емоциите се нуждаят от движение. Важно е да признаете през какво преминавате. Оставете си време и потъгувайте. Почувствайте своята тъга, и страха, и гнева. Ако позволим на чувствата да се случат, те ще се случат по подреден начин, не хаотично.

Понякога си налагаме да спрем дадено чувство, за да не настава хаос. Но само ако дадем свобода на едно чувство, то ще мине през нас и ще иде на неговото си място, след което ще освободи място за следващото чувство. Абсурдно е да мислим, че не трябва да изпитваме мъка в момента. Да тъгувате в момента е позволено. И здравословно. Позволете си да почувствате мъката и продължете напред.

Цялото интервю на д-р Дейвид Кеслер може да прочетете ТУК.

Снимка: istockphoto.com