Карина Азизян, начален учител: Бъдещето е хибридна класна стая

"Когато следваш интуицията си, се случват магични неща." В това е убедена Карина Азизян, чието желание да бъде полезна на обществото и да бъде промяната, която иска да види в света, я отвежда в с. Манолово, Община Павел Баня. Там понастоящем тя е начален учител в ОУ „Георги Бенковски“ благодарение на програмата "Нов път в преподаването" на фондация “Заедно в час”. Карина се насочва към просветителската професия след четиримесечно приключение в Азия, където живее известно време във Виетнам, Малайзия и Индонезия. Именно там се научава да слуша сърцето си.

Азизян е родена в Армения, но семейството ѝ се мести в България, когато тя е на две години. Израства в Стара Загора и следва маркетинг в Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Освен като учител, Карина е и един от авторите в сайта prepodavame.bg, където се събират добри практики от учители в цялата страна и чужбина, полезни материали за учители и родители и др. 

Карина, как би описала новата учебна година за теб в предизвикателните условия, диктувани от COVID-19?
Едно от предимствата на това да преподаваш в село е свежият въздух и многото пространство. Провеждаме доста часове навън, прозорците винаги са отворени в моята стая и чиновете са на разстояние. Учениците са свикнали с маските и антибактериалните спрейове от миналата година. Засега учебната година върви нормално (новото нормално).

Кои са в момента най-големите трудности пред теб като преподавател?
Да намеря начин, по който да ангажирам учениците повече и да ги запаля да учат самостоятелно. Това е една от основните трудности, която стои пред всички учители и аз не правя изключение.

Снимка: Личен архив

Присъственото или дистанционното обучение? Кое оказва по-благотворно влияние върху учениците?Определено присъствено. В нашето училище повечето ученици нямат дигитални устройства или интернет. Когато сме в дистанционно обучение, ние им раздаваме техника и карти за интернет. Те не са свикнали да работят с тях и се започва една бъркотия, в която постоянно се задават въпроси, родителите влизат, съседите крещят. Условията въобще не са подходящи за учене. Когато сме в класната стая, учениците знаят, че са дошли тук да учат. Мога да следя обстановката и настроенията. Мога да обърна индивидуално внимание на учениците. А това създава подходяща атмосфера за учене.

Онлайн обучението през очите на тези, които го срещат всеки ден

Ученици и учители откровено за плюсовете и минусите в навечерието на новата учебна година

Какви са плюсовете и минусите на обучението във виртуална среда? То ли е бъдещето на образователната система при всяко положение?
Плюсът е, че могат да се използват много интерактивни игри, дейности и упражнения. Има много и различни материали, които помагат на учениците да се запознаят с една и съща тема от различни ъгли. От друга страна, нищо не може да замени живия контакт. 

Да се усмихнеш и да поздравиш ученика, да му дадеш 5 точки, да го прегърнеш. Това няма как да се случи онлайн, а е изключително важно. Според мен бъдещето е хибридна класна стая, в която се използват много и различни дигитални устройства, но учениците са заедно и на живо.

Какво трайно влияние оказва върху подрастващите цялата ситуация според твоите наблюдения?
Когато липсва живият контакт, учениците са много по-склони да неглижират целия процес на обучение. Те развиват една апатия към случващото се с образованието им. Освен това много от материала не се усвоява устойчиво, което ще се отрази на бъдещето развитие на учениците.

Какво бе за теб да станеш учител точно в разгара на пандемията (миналата година), когато новата реалност още беше непозната и стресираща?
Беше много интересно. Като участник в програмата на „Заедно в час“ „Нов път в преподаването“ се чувствах подкрепена и сигурна. Знаех, че ще премина обучение за преподаване в онлайн среда и ще бъда заобиколена от хора, които вече са преминали през това. Преди да започне учебната година, ние преминахме през интензивно обучение и Лятна академия, в която работихме с деца. Интересно беше, когато учебната година започна присъствено, а аз знаех само как да преподавам онлайн. Опитах се да използвам същите методи, но не се получи и бързо трябваше да намеря моя начин да преподавам на живо. Освен това нямаше с какво да го сравня, което беше плюс за мен.

Учители обменят добри практики, ресурси и уроци през образователен уебсайт

Сайтът prepodavame.bg е полезна платформа за педагогически специалисти в страната

С какво те изкуши призванието на просветителя и как пое от маркетинга към програмата "Нов път в преподаването"?
След като се върнах от пътуването ми в Азия, знаех, че искам да правя нещо, което е в ползва на обществото и да помага да се случи промяната, която искам да видя. Сигурно участвах в около 20 интервюта и нито едно не беше това, което исках. Тогава отчаяна след поредното интервю се сетих за „Заедно в час“ и желанието ми да участвам в програмата. Кандидатствах, преминах през всички етапи и неусетно се озовах в лятното обучение. И на този етап съм сигурна, че когато следваш интуицията си, се случват магични неща.

Разкажи повече за приключението си в Азия. Как те промени? С какви уроци се върна от там?
След като завърших, реших, че искам да замина в непозната страна, за която нищо не знам. С моя приятелка избирахме дълго мястото и накрая решихме да започнем от Виетнам. След това си купихме билети, намерихме си място, на което щяхме да доброволстваме, и заминахме. Нямахме никакви планове за след това, не знаехме колко дълго ще пътуваме и какво ще правим. Просто бяхме сигурни, че искаме да опознаем себе си в нова среда. Искахме да предизвикаме себе си и да израснем, да опознаем нови култури и традиции. Върнах се след 4 месеца - живяла в 3 държави в Азия, пътуване на стоп, сменяне на хотели през два дена, работа на остров и хостел. Това, което бях научила, е, че трябва да бъда отворена към всичко, което ми се предоставя и да следвам сърцето си. 

Би ли поела отново на път? Накъде?
Много искам да пътувам в Африка, да живея в Северна Америка и да обиколя Южна Америка. Чувствам се много жива като пътувам и определено не мисля да спирам.

Снимка: Личен архив

За теб какво е най-важното при комуникацията с децата, с които работиш?
Най-важното е да им покажа, че ме е грижа за тях и че са оценени.

Искам всеки един от тях да се чувства значим, че има място в класа и неговата роля е незаменима.

Каква е тайната на добрия учител? Да бъде строг или да бъде приятел?
Да бъде нещо по средата. В началото се държах с децата много приятелски, но бързо осъзнах, че трябва да има граници. Децата все още не са развили критично мислене и причинно-следствени връзки, което им пречи да взимат обмислени решения. Те правят това, което им харесва на момента. Моя работа като учител е да ги науча на всичко това, но в процеса трябва да бъда строга и да им покажа, кое е приемливо и кое не.

Какво учиш ти от учениците си всеки ден?
Как да живея в момента. Много е интересно как в единия момент плачат, а после се смеят с глас. Винаги им се възхищавам за това колко бързо прощават и как се сприятеляват с всички.

Магдалена Абаджиева: Не затваряйте децата, оставете ги да ходят на училище. Направете всичко възможно!

Гражданското обединение изпрати отворено писмо до министър-председателя, президента, омбудсмана и Народното събрание на България с настояване да се запази присъственото обучение в предстоящата учебна година

Към кого се обръщаш, когато имаш нужда от съвет в работата?
Най-хубавото в „Заедно в час“ е, че създава общност от учители, които преминават през подобни ситуации. По време на Лятната Академия се запознах с три участнички, които са от моя випуск. Сближихме се много и поддържаме връзка с тях. Имаме си група, в която всяка споделя, когато има нужда от съвет или просто някой да я изслуша.

Какво бе за теб училището, когато беше дете?
Харесваше ми да уча, беше ми много интересно. Имах една учителка и тя беше създала „Клуб по мислене“ и винаги ни даваше интересни проекти, над които да работим. Възприемах училището като място, на което се събираш с приятелите си и измисляте нови неща.

Снимка: Личен архив

Как се виждаш след 10 години?
Определено искам да се занимавам с обучения и работа с хора, но с по-възрастни. Харесва ми посоката, в която се развива образованието и бих искала да преподавам в университет. Може би науки като личностно развитие или емоционална интелигентност и осъзнатост.