Радина Боршош: Ако никога не си вярвал в Дядо Коледа, все едно не си мечтал!

Коледата идва и за красивата, талантлива и безкрайно позитивна и усмихната актриса Радина Боршош. А в навечерието на Нова година младото попълнение в Народния театър „Иван Вазов” празнува и рожден ден. За ролите преди Рождество, спомените, мечтите и очакването на идващите празници с ухание на вкусни гозби, баници и сладкиши, с дъх на канела, разказва Радина.

Ролите на екрана и на сцената

Преди изцяло да се отдаде на коледния дух, актрисата ще предаде посланията си от екрана и сцената... „В последния месец от тази драматична за всички ни година имах и своето голямо вълнение и радост – разказва младата актриса. - На 3 декември Мариус Куркински започна репетиции в Народния театър на пиесата „Двубой” на Иван Вазов. Самият факт, точно този огромен творец да поставя на най-голямата сцена в България, е наистина театрално събитие. Неописуемо е, че съм част от актьорите, с които Мариус Куркински избра да работи. Огромен шанс и щастие е за мен и останалите млади и талантливи колеги в екипа. В състава на „Двубой” блести още и голямата звезда на Аня Пенчева. Премиерата ще е през новата 2021 година. Дано Новата година ни донесе повече здраве, стабилност и всички ние да сме спечелили и другия „двубой”, този с коронавируса.”

Радина Боршош: Аз съм вечният оптимист и вярвам, че след дъжда винаги изгрява слънце!

Актрисата стана част от трупата на Народния театър, където готви нова роля, предстои премиера на филма „Рая на Данте”, в който си партнира с Владимир Пенев и Гинка Станчева

Спомени от детството

Връщам Радина към безгрижните, детски години, когато всяко мъниче тръпне в очакване на добрия старец, който носи подаръци на Коледа, а тя си спомня с усмивка: „Ако никога не си вярвал в Дядо Коледа, все едно никога не си мечтал. Всички деца вярват с онази страст на чистите сърца, за които няма невъзможни неща. За децата всичко е възможно, а когато порастваме изведнъж става трудно и сложно. Колкото си по-малък, толкова по-неограничен си в мислите и фантазиите. Тъжно е, че губим това с порастването. И аз, като всяко дете, исках да срещна Дядо Коледа и дори не се замислях защо всяка година той изглежда различно.

Снимка: личен архив

Помня една година за 10 дни три пъти се появи Дядо Коледа - първият дойде в детската градина, имахме тържество. После моята баба ме заведе на служебно парти в банката, където работеше и там дойде друг Дядо Коледа и ми подари лакомства, а третият позвъни на вратата вкъщи на Бъдни вечер. Дядо Коледа номер 3 беше с очила, имаше доста съмнителни, обикновени мъжки обувки. Доста бях озадачена, защото Дядо Коледа не ходи с обикновени мъжки обувки, но и това приех, все пак той ми донесе най-накрая подаръка, за който му бях писала и мечтаех - бебе кукла, която можеше да се храни и пие вода, и носеше памперс. Голямо чудо беше тази кукла, която изглеждаше като истинска! Така срещнах трима Дядо Коледовци накуп в живота си!!! Но и това не ме разколеба в съществунето на добрия старец. Знаех, че със сигурност поне един от тях е истинският, другите явно го заместваха. Все пак е много зает човека, има много хора и места да посети!”

Коледата днес

Е, като си вече голям, се разделяш с бляна да срещнеш истинския Дядо Коледа. Но какво по-хубаво от очакването на Бъдни вечер и Коледа – тези, прекрасни семейни празници, заради суетата в приготвянето на трапезата, избора на подаръци за близките и надеждата за идването на една по-добра година! Ето и потвърждението на думите му от Радина Боршош:

„В моето семейство най-важният ден в края на годината е Бъдни вечер. Имаме традиция, която се предала от моята баба на моята майка и от нея на мен. Всяко поколение израства и след това поема своята част от общия ни празник. Има няколко ключови момента, за които ще ви разкажа. Първият от тях е питката - преди я замесваше винаги баба, но тя почина. В този обреден хляб се влива цялата ни добра енергия за следващата година и вече е в ръцета на моята леля. 

Събираме се всички около кръглата маса и когато тестото е готово започваме да го удряме 100 пъти в масата. Настава такава олелия и възторг, помня, че като малка това беше най-чаканият момент. Бъдещата питка минава от ръце в ръце и всеки има да отброи своите 10 или 20 удара и да вложи своите наричания в хляба.

А когато я оставим да втаса, както казваше баба ми „да почине”, сядаме и съчиняваме най-невероятните късмети. Късметите в нашата питка никога не са само паричка и дрянова клонка, ние пишем и допълнителни. Знам, че баба го е измислила, защото като били малки мама и леля много се натъжавали като не им се паднел късмет от питката и тя въвела това правило: на Бъдни вечер - късмет за всеки на трапезата.

Друга много важна традиция е вечерята на Бъдни вечер. Само на този ден в годината вечерята е на земята. В центъра на стаята се застила красива покривка и върху нея са традиционните постни ястия. Всички седим на земята, защото на този ден трябва да сме смирени в очакване на Рождество. Тази традиция също ни е предала моята баба Радка, на нея съм кръстена. Това е много стар ритуал, навремето на Бъдни вечер семействата са вечеряли на земята върху слама, като така са пресъздавали обстановката, в която се е родил Младенеца. Всяка година изпълняваме традициите, а хлябът винаги се разчупва от най-възрастния и той раздава питката, първото парче е за къщата, после на останалите, а най-малкият получава последното парче. На трапезата се стои дълго и, разбира се, на финала идват дългочаканите подаръци.”

Снимка: личен архив

Актрисата казва, че за нея всеки момент около коледните празници е важен - от деня, в купуват елхата, до отварянето и на последния подарък. „Всяка година традиционно правим меденки - издава друга фамилна традиция тя. - Събираме се цялото семейство два дни преди Бъдни вечер. Участват всички мъже, жени, деца, малки и големи. Никой не може да пропусне този момент. Меси се, реже се, брашното и сладкарските фигурки са по цялата маса, изработваме уникални шедьоври. Задължително си правим и меденки сърца, с имената на хората, които обичаме, и после си ги подаряваме.” Радина подробно описва семейната рецепта за коледни меденки, като казва, че тя не е сложна и претенциозна, но е изпитана през десетките години на семейно сладкарско вълшебство.

Рецепта за вълшебни меденки:

• 3 яйца, ¾ чаша олио,
• 1 кафена чаша мед,
• 1 чаена лъжичка сода,
• 1 чаена лъжичка канела,
• 1 чаша захар и брашно колкото поеме...

Снимка: личен архив

За семейството, любовта и промените във времето по Коледа

„Коледата е да празнуваме обичта си един към друг – споделя мислите си тя. - Раждането на нов живот, на спасение, на надежда, и вярата, че утрото ще донесе повече добро за всички ни. Семейството е много важно за мен, защото това са хората, които ми дават сили и любов, които винаги ме мислят и подкрепят! Затова нищо, свързано с тези празници, не е клише. А тази година имаме още повече нужда да сме заедно и да вярваме, че ни чакат по-добри дни. Коледните празници отбелязват и как се променя моят микросвят - едно място остава празно на трапезата, от тези, които вече не са до нас, които вече носим само в сърцата си, които ни липсват и са били душата на този празник. Но се появяват нови хора и сядат до нас, и взимат в душата си нашите традиции и стават и те част от сърцето ми, от семейството ми. Семейството е такъв организъм, свива се, намалява, после се разширява, подмладява, но диша, диша, диша....и всичко се предава напред. Нали в това е смисълът на живота ни - да продължиш, да предадеш, да останеш през очите на новите и младите, дори и когато вече те няма! Моята Коледа се променя както се променя и животът ми - със загуби, с победи, със спадове и върхове.”

Снимка: Владимир Томашевич

За подаръците и прегръдките

Радина се надява и тази Коледа да е истинска и уютна като отминалите празници. Откровена е, че все още не съм купила нито един подарък и вероятно ще пазарува в последния момент или онлайн. „Ситуацията е особена, няма украса, няма коледен дух – признава тя, но не се отказва от оптимизма си. - Обяснимо е, при тази ситуация с коронавируса и големия брой на заболелите, хората да се тревожат за себе си и близките си. Дано и това отмине скоро и отново си върнем живота такъв какъвто беше - с пътувания, с прегръдки, с много хора накуп. Липсват ми прегръдките. Този импулс, като видя близки колеги или приятели да се засиля, да прегърна човека, е винаги в мен, но сега си слагам спирачки. Пожелавам си за Коледа да можем отново да се прегръщаме!”

Мечтаната Коледа

А Коледата на нейните мечти е да няма празни места на масата и да сме живи и здрави! „Защото за всичко друго има начин и решение. "Успехът не е окончателен и провалът не е фатален. Единственото важно е смелостта", мисля, че са думи на Чърчил, казва Радина. - Искам да остана смела! Коледните празници винаги ме зареждат. Намирам уют в мириса на борови клонки и прясно опечени меденки, в нетърпението да опаковам и надписвам подаръците. Щастието е около мен да са любимите ми хора, а дядо ми Владимир да ми подаде парчето от питката и аз трескаво да търся късметчето в него.”

Рожден ден и Нова година

А след Коледа, за Радина идват нови празници - на 31 декември тя хем има рожден ден, хем е в очакване на новата година. За усещането да изпратиш 2020 г. и да посрещнеш идващата, както и да духнеш свещичките на тортата, които са се увеличили с още една, усмихнатата актриса говори мъдро и с надежда: „Ето и това се промени в живота ни – планирането! Преди всеки знаеше къде ще е на Нова година, билети, резервации, пътувания се подготвяха месеци по-рано. Сега не може да има такова нещо. Без планиране, спонтанно и според обстоятелствата ще изпратя тази година. Изпращаме една трудна година, с много изпитания и отлагания. Живот на пауза. И в работата ми толкова проекти се забавиха или отложиха, толкова срещи с публиката не се случиха, но винаги си казваме и в театъра - важно е здравето, а всичко останало ще ни се случи и ще го реализираме. Празнувала съм рождения си ден на остров, на планина, на площада, в театъра, след представление на 31 декември и всеки от тях е бил прекрасен заради хората, с които съм споделила тези мигове. И тази година си казвам - искам за рождения ми ден да получа „универсалното дистанционно” и да натисна - „play” на живота ни и да си тръгне, да забравим думичките - локдаун и PCR, а „корона”-та отново да е само онова нещо, което краси царските глави. Но нека е ново начало! Актьорите са единствените хора, които никога няма да се оплачат, че са затрупани от работа. Актьорите искат да имат още и още работа. Сега ситуацията и в културата е доста по-сложна за всички ни. Искрено се надявам да излезем бързо от това положение и театрите отново да заработят на пълни обороти, залите да са пълни, защото както казва Мариус Куркински: „В театъра борбата е за всеки отделен човек, за всяка отделна душа.”