Майки срещу митове: Тя има дете от донор, когото никога не е виждала, но знае цвета на очите му

Тя е майка, защото има дете и го дарява с любов. Тя е смела и следва мечтите си, защото решава да има това дете по различен начин - чрез донор. Избира го по каталог, знае как изглежда, какъв цвят са очите му и какво е родословното му дърво. Но никога не го е виждала реално. Запазваме името й, но няма да запазим подробности от историята на майката, която разбива митовете, че за да имаш дете, е нужно да имаш партньор, да сте правили секс и да си бременна с мъж до себе си. Защото, както казва тя, не е задължително да е лесно, но може да бъде много поучително, а и забавно!

Кога реши, че искаш да имаш дете и какви емоции те водеха?
Знаех, че искам дете от момента, в който започнах да имам огромно количество любов в себе си. Осъзнавах, че тя е толкова безгранична, че няма партньор, на когото да мога да я дам така безрезервно. А и беше различен вид любов – точно от онази, при която ти се иска да показваш различните пътища в живота на едно малко и още неориентирано същество. Емоциите, които ме водеха, бяха свързани с нужди извън собственото его, с желанието да намеря значимост в чистите бебешки очи. А и да си спомня щурото въображение от детството.

Забременяваш с донор. Разкажи ни как стана. Как се случват нещата в България? 
Не е толкова трудно, по-скоро е въпрос на търпение. Защото чисто биологично вероятността за забременяване при инсеминация, както беше в моя случай, е почти двойно по-ниска, отколкото при „конвенционалния“ начин. И това, ако здравословно всичко е ОК. Иначе има няколко болници, които предлагат донорски материал. Можеш да си избереш от каталог, в който виждаш информация за цвета на очите, кожата, косата на донора, за ръста му, за това с какво се занимава, какво е хобито му, любими спортове.

Има и международен сайт, в който въвеждаш прякора на избрания от теб донор и получаваш данни дори за родословното му дърво и негови снимки като бебе и/или малко дете. Задължително е обаче да попълниш декларация, че никога няма да търсиш този човек – това е и идеята на анонимното донорство.

Снимка: iStock

Чии имена носи след това детето?
Презимето на детето се образува от моето собствено. Фамилията също е моята.

Случва ли се твои познати или мили баби в градинките да питат „А таткото къде е?“
Да, случвало се е веднъж или два пъти. Въпросите обикновено идват от хора, които проявяват нездраво любопитство и не могат да преценят къде е границата на доброто поведение.

Как ще отговориш на този въпрос на сина си, когато порасне и попита?
Ще му обясня, че един добър чичко е дал своето семенце, за да го има него, че мама много е искала да го има и да расте щастливо дете. Когато е на подходяща възраст, бих му показала и информацията, която имам за донора. Осъзнавам, че единствената причина да има някакви казуси по въпроса, с липсата на татко, са закостенелите порядки. Но пък ми се иска детето ми да расте с идеята колко е шарен и всеобхватен светът. И че когато човек истински иска нещо, то се случва. Не чудесата се сбъдват - ние носим чудесата в нас самите. Общо взето, ние сме чудото.

А щом и медицината е развита толкова, че да съдейства за реализирането на подобни мечти, какво значение имат чуждите стъписани погледи и цъкащите с език хора?

Снимка: iStock

Случвало ли ти се е нещо смущаващо, странна реакция или друго, докато минаваше през всичко това? 
Да, имало е коментари, които не съм чувала пряко, но преразказани. Думи от типа „Че как е бременна, като няма мъж?“. За такива въпроси имам отговор от типа на „Непорочното зачатие!“. Защото едно е човек да пита за квантова физика, друго е да е пропуснал да попълни общата си култура с факти.

Как реагираха на твоето решение приятели и родители?
Получих пълната им подкрепа, за щастие.

И все пак мит ли е, че е нужно да имаш мъж до себе си, за да имаш дете?
Мит е, че трябва да имаш някого до себе си, за да се справиш с каквото и да било. Човек разбира за всичките си възможности, когато успее да се самопредизвика.

Не е задължително да е лесно, но може да бъде много поучително. А и забавно!