В дома на Анелия Овнарска-Милушева - двор с каменна ограда и малка градинка за зелени подправки

Народното творчество е неразделна част от съзнателния живот на етнолога Анелия Овнарска-Милушева. Тя е родена в село Бистрица, където и сега живее със семейството си. Майка е на две големи деца и е късметлийка с любящ съпруг, благодарение на когото има свобода да се отдаде на етнологията. В Светлата седмица след Великден, авторката на „Нашата Бистрица – традиция и памет” и „Думам ти, щерко” споделя пред Ladyzone какво е домът за нея - дали е просто материален обект, като жилище, или е нещо много, много повече.

Етнологът Анелия Овнарска-Милушева: Което е излишно, ще отпадне, ненужното ще се изхаби и ще остане ценното

„Думам ти, щерко” е втората книга на авторката, която предстои да излезе съвсем скоро. Това е и името на страницата ѝ във Фейсбук

„Влизайки в размисъл, домът като усещане обединява освен материалното - пространството с вещите в него и социалното – хората, които го обитават, т.е. семейството. Също включва и, естествено съвсем не на последно място, емоционалното – чувството за принадлежност към конкретното място. И съвсем не откриваме топлата вода да знаете, защото това са трайните символи на човешката култура от древността до днес” – категорична е Анелия Овнарска-Милушева.

Снимка: Личен архив

В забързаното си ежедневие, а през последните години и като следствие от световните катаклизми, Анелия често търси душевното си спокойствие и уравновесеност точно у дома.

„Дали има по-успокояващо нещо от домашния уют, от приятната обстановка, създаваща чувство на удоволствие от удобство и задушевност? Едва ли? Поне за мен … - убедена е радетелката на българщината. - Обичам дома си и определено се чувствам уютно в него. Харесва ми да посрещам гости и да споделям с тях комфорта му. Не само защото се занимавам професионално с традиционна култура и защото големият град винаги ме е уморявал и ограничавал творческия ми ентусиазъм, а пасторалната селска идилия не опонира на въображението ми. Моят дом е на село! Е, далеч е от визията на традиционния селски дом от миналото, но имам двор с каменна ограда и малка градинка за пресни зелени подправки".

Снимка: Личен архив

У дома най-уютното място за етнолога е пространството около камината, която магично изпълнява ролята на огнище – сакралният център на дома, събирал многостранния социален живот на семействата от традиционното минало. Живият пламък и днес притежава някаква мистична притегателна сила. Земният огън като еквивалент на небесния – слънцето, и в миналото, и днес е туптящото сърце на един уютен, обживян и закрилян дом, абсолютно сигурна е в това Анелия.

Фотограф: Албена Люцканова

Снимка: Личен архив

„Но, що се отнася до любимото ми място, то дилема няма – с усмивка казва тя. - Кухнята е моето си пространство за творчество. Като всяка уважаваща себе си домакиня, в кухнята се чувствам в свои води и трудно отстъпвам първенството. Проблемът е, че никак не спазвам рецепти, но това е съвсем разбираемо, що се отнася до творческата ми натура, обожаваща да експериментира и опитва нови странни неща. Това понякога е добре, но понякога води до спешна нужда от поръчка на храна отвън, а това, както се сещате „на село” не винаги е опция (смее се, б. а.). Добре, че семейството ми е разбрано и ме обича!”.

Снимка: Личен архив

Анелия е абсолютно убедена, че, за да има уют и топлина в един дом, там трябва трайно да е настанена именно любовта.