Представете си я – елегантна, с екстравагантни бижута, толкова цветна, сякаш се е търкулната по дъгата. Внезапно спира колата си на улицата и прибира в багажника стол, изхвърлен на боклука.
Боядисан и лакиран, жълтият стол с интересна история започва новия си живот - в дома на Радостина Драгостинова, дом пълен с натурии.
Думата ли? Думата, както и всичко в икебаните на Радостина, не е случайна. Използва я няколко пъти в разговора ни и с нея означава неща, които донася от природата в дома си. А в дома й освен нарове и клони от морето, има касетка от стара печатница, слама, стъкло, чайници, ключове... Предизвикахме ли любопитството ви?
СЛУЧИЛО СЕ ПРЕДИ 5 ГОДИНИ...
"Изтокът винаги ми е бил интересен, заради кастите, разбирането им за естетика и принизяването на егото. Преди 5 години видях някакво представяне на икебана, реших, че ще отида и така започна всичко", разказва тя.
С икебана успява да каже това, което не може да се изрази с думи.
"Харесва ми с това, че нещата са много пестеливи. Аз залитам по много цветове, но икебана гледам да е дори аскетско. За да подготвиш един клон за икебана, трябва много чистене. Нужно е, за да му покажеш извивката, наклона и накрая да останат най-хубавите 3 цветчета. Това чистене ти помага и житейски да се научиш да чистиш и да пускаш ненужни неща и хора."
ЦВЕТЯ И МАТЕМАТИКА
Икебана не е просто подреждане на цветя. В нея има "жестоки принципи" и много математика.
"Елементите в композицията са под точно определен ъгъл – 15 или 45 градуса за наклон. Правилата от началото изглеждат трудни и дори много еднакви. Но с течение на времето стават част от подсъзнанието и започваш да ги прилагаш по усет. В икебана основното е асиметрия. Има и кръгъл съд с иглички - кензан, с точно определено място в съда".
Когато гледате една икебана отгоре, трябва да се оформят триъгълници.
"В икебана има 3 основни участника в композицията - небето, земята и човекът. Небето е най-високият елемент, по средата е земята, най-ниският е човекът. Те са в точно определена пропорция, а помежду им трябва да има въздух."
В икебаната може да има 2 или дори 12 елемента. Ако мислите, че това са само растения - грешите повече прогноза за времето за топъл април.
Всички красоти, създадени от Радостина, които превръщат дома й в магично място - разгледайте в галерията.
"Правила съм икебана от железата, върху които леят кофраж. В най-новата икебана се използват абсолютно неконвенционални материали – накладки за коли, тръби, хартия, пластмаса..."
И ако пластмасата все още й е на ръба на естетското, с
клоните, мъховете и изхвърлените стари вещи
не е така. Събира какво ли не, когато е на разходка навън.
„Понякога идеи и цветове събирам. То е заради вътрешното усещане, което създават. Много често те си стоят в едни кошове просто. Събирам и предмети, малко клошарска история (смее се). Оня ден си харесах един жълт стол. Набих спирачки и си го прибрах в колата на багажника."
В дома си има стена, която е декорирала с клон. Той всеки сезон придобива различни визии. През лятото може да е със сламени шапки, а през зимата - с коледни меденки и будилник.
"Слама много обичам да използвам напоследък. В един стъклен съд я слагаш нея, а вътре в него, в друг - пълен с вода, подреждаш цветята или клоните."
ЛЮБИМО МИ КЪТЧЕ У ДОМА Е...>>>
Признава ми, че от край време обича да сяда там, където е по-заградено и има нещо зад гърба й. Така се чувства по-уютно.
"Любимо местенце ми е в отвореното пространство на хола и трапезарията. Там имаме един гълъбов щанд, който наричам "демонстрационен" и много обичам да си снимам разни неща на него. Много е хубав за слагане на летни и пролетни декорации."
„КОГАТО МЪЖ ГО ОСТАВИ, Е НАТУРИЯ, КОГАТО Е ОТ ЖЕНАТА - Е ИЗКУСТВО"
И мъжът й, и дъщеря й са изключително толерантни към това, което Радостина прави. Признава, че на моменти получава въпроси, като "Ние в музей ли живеем и може ли билетче да си купя?", но всичко, което носи и красотите, които създава, са добре приети.
Приятелите им се шегуват, че винаги си личи кой е оставил нещо в къщата. Ако е тя - го наричат декорация.
Когато дъщеря й била малка, въпреки любопитството си уважавала създаденото от майка си и никога не чупела нещата.
ЪГЪЛЧЕТАТА СА КЛЮЧЪТ
Помолихме Радостина за идея как да декорираме дом, така че да стане по-уютен, ако жилището е под наем или няма възможност за сериозни ремонти.
„Човек трябва да си намери малки ъгълчета, местенца, които да си направи свои"
В едно от най-малките пространства, където е живяла в миналото самата тя, имало обща стая – спалня и всекидневна.
"Чисто визуално бях преградила с дървена стена с чекмеджета и рафотве – някои отворени, други не. Това дава възможност хем да събереш различи неща, хем отворените пространства пускат светлина. Всички тези ъгълчета могат да се подредят с малки вази, камъчета, всякакъв неща, които създават уют и са въпрос на усет."
Една от любимите й вещи е точно такава - събира спомени. Става дума за дървена касетка от стара печатница. В такава в миналото са подреждали оловните букви.
"Закачили сме я на стената. Боядисах я и я лакирах. Там си слагаме малки предметчета от всички места, на които пътуваме - ключета, камъчета ... Помня всяко нещо откъде е."
Не се страхува от бъбривия, еклектичен стил, макар и да признава, че понякога я е страх, че се привързва към предмети, а "човек трябва да може да пуска".
"Но много харесвам предмети с история и нямам скрупули да си взема нещо чисто клошарско. То има история. И това е супер! Жълтият стол идеално пасна в дома ми. Представих си, че жълтото е било цветът в много стар дом. Бил е на място, където е живял артист. Изглеждаше стар, с олющена боя, имаше от най-старите извивки. С две думи - има си дух!“
ХАЙКУ
Освен с икебана, Радостина се занимава и с хайку. Нейни стихове са изложени в зелените пространства в сърцето на Вашингтон в периода март-май тази година, като част от конкурса Golden Haiku Contest. Публикувани са и в Еnglish-Speaking Union of Japan (чиито редактори са японските хайку поети Emiko Miyashita и Tetsuya Kotaki).
„И в хайку има математика. Като съотношение на сричките то е 5:7:5 . Мелодията на класическото японско хайку е съвсем различна от англозеичното. Има и специално място, при което трябва да се направи пауза, за да можеш да преосмислиш вече казаното.“
Правилата в хайку се учат, за да се забравят. Целта е писането да се случва естествено. Класическото хайку е на 3 реда, но не всяко тристишие е хайку. С
В англоезичното хайку се спазва правилото за сезонните думи, т нар, киго.
"Като кажеш слънчоглед – какво си представяш? Лято. Класическа дума за сезон е сняг. С есен и късно лято свързвам „райска ябълка“. Това са сезонни думи"
Споделя, че хайку я дисциплинира да се опитва да каже с няколко думи много неща. В него не винаги дори има глагол, даже много често се избягва. Хайку се пише винаги в сегашно време.
"В това отношение пак е дисциплиниращо да се събереш и да кажеш неща само в няколко думи на точно определени хора."
Стигна ли тази история до точните хора? Надяваме се. Защото всеки жълт стол си чака точно определения човек, който да разкаже неговата история.
Всички красоти, създадени от Радостина, които превръщат дома й в магично място - разгледайте в галерията.
-
35 вещи с Фрида Кало и дърва от обора: как Джули от Белгия обнови стара българска къща -
Светла Иванова: Харесвам стила ар деко, предлага богатство на цветове и орнаменти -
В дома на Анелия Овнарска-Милушева - двор с каменна ограда и малка градинка за зелени подправки -
Нора Ампова: Апартаментът ми има излъчването на бутиково хотелче, музей, бар и ресторант -
Мишер Анастасова: Едно жилище е станало дом, когато искаш да прекарваш повече време в него, отколкото навън -
Инстаграмският дом на Йоана Йокко: Най-хубавото нещо е, че в него цари любов -
Катето Евро разкри тайната си рецепта за козунаци -
Деница от „Ергенът“ за своя дом на село с овощна градина и много цветя -
Как да си направим лесна и ефектна великденска декорация -
Практични съвети за модерен и уютен дом от Люба Асадурова (ВИДЕО)
