Пращането на коледни картички е добър начин да покажете на семейството и приятелите си, че струват колкото една пощенска марка, пише Мелани Уайт с ирония. Ако искате обаче да бъдете сериозни и искрени, пропуснете тази фраза. Обърнете внимание на следващите в статията ни. И когато разтворите коледната хартиена картичка (пишете още такива, нали?), може да се възползвате от някои от цитатите тук. Защото подбрахме наистина хубави и емоционални!
-
Нашите деца, които не чухме да проплакват - изповед на една майка -
Ваня Щерева: Коледното ми писмо ще е до 2020-а. Само от благодарности. Защото вярвам в нея! -
Северина от "Скритите таланти на България": Ако не постигна целите си, се разплаквам -
Любо Киров: Тази песен не е за Коледа! Отправена е към Бог, който ни кара да се вслушваме навътре (ВИДЕО) -
Таня Тончева - половинката на Александър Кадиев, иска да напише писмо до майка си за Коледа -
Радослав от "Скритите таланти на България": Сбъдвачо на желания, искам да стана футболист, заслужавам да ми се даде шанс -
Книги с "ангели" в заглавието, които да четем по Коледа -
Стивън от "Скритите таланти на България" - супергероят, който се крие в сенките -
Гери Турийска: Дъщеря ми Аника е моят уют и нежност. Ясен е моят дом и топлина -
Колко ще струва Дядо Коледа на родителите?
Нека се научим да прощаваме,
нека бавно да остаряваме,
нека повече да се обичаме
нека повече на себе си да приличаме.
Точени кори първо избери. Пробвай най-напред със един пакет. Щедро масълце – отпусни сърце, и канела за разкош в коледната нощ. Празник е, празник е, точно затова трябва да си хапваме домашна баклава. Трябва да си смел! Не, не си дебел. Забрави това – в кръглата тава захар килограм се разтапя там, и канела за разкош в коледната нощ. Иначе празник ли би било това ако не преядем с домашна баклава!
Огнище да топли ръцете ти,
вино да топли сърцето ти,
обич да топли душата ти,
и бог да те закриля в делата ти!
Весела Коледа!
Което и
да се загуби през годините,
нека запазим сиянието на Коледа.
Каквито и да са ни страховете и съмненията:
нека ценим и никога не забравяме един ден.
Неговото трогателно значение за хората.
Нека си върнем по детски вярата в чудесата.
От дом на дом и
от сърце на сърце,
от едно място на друго,
топлината
и радостта на Коледа нека ни сближават!
“Коледа е, когато мандарините станат по-евтини от стрък магданоз. Коледа е, когато детето ляга на пода, до елхата, за да не изпусне тази година идването на Дядо Коледа. И виждаш как очите му стават бляскави от желание и решителност, а после постепенно, бавно, но категорично клепачите натежават и въпреки упоритата борба, най-накрая мигличките залепват една за друга. Коледа е, когато топлият ти дъх прави слой на прозореца, върху който можеш да рисуваш сърчица и да напишеш "Обичам те!. Тази Коледа открийте си хората!"
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Не бях от послушните, не учих уроците
(а Бог се погрижи да имам достатъчно),
не писах домашни, играх си с порочните,
обичах лъжец и възпявах предател.
Разхвърлях си нощите, чувствата, думите,
забравих рождения ден на приятел,
разплаках баща си, осъмвах при чуждите,
присмях се на ангел, светец и мечтател.
Не чакам подарък, но нека ти пиша
писмо както всички деца по земята.
Не идвай при мен (не почистих комина),
но знай, че съм тук и че много ти вярвам.
Мария Лалева
Във този ден звездите греят и усмихнати танцуват, пеят: „Бог се ражда от любов, радост във сърцата носи за живот по-светъл, нов!” Весела Коледа!
Имаме си пролет - за да видим, че всичко се ражда отново.
Имаме си лято - за море, пясък между пръстите, тен и за да ни се покажат луничките.
Имаме си есен - за да се радват зениците ни на всички оттенъци на жълтото, червеното и кафявото.
Имаме си зима - за да потръпваме, когато ни падат снежинки в косата, и да правим ангели в преспите.
Но Коледа...
Коледа е отделен сезон! Сезонът на мурсалския чай, на лепкавата борова смола, на подаръците с червени панделки, на мъглите, в които се раждат стихове, на дебелия шал, с който можеш да загърнеш непознат.
Почувствайте Коледа в нейната истинска същност!
Тя не в китайските лампички и пластмасовите топки за елха.
Тя не е в бонуса накрая на годината.
Тя не е в пуловера на еленчета.
Тя не е в празничните намаления в мола.
Тя не е в маскиралите се на елфи малки хора.
Тя не е в рождественското чудо дори!
Тя е в малкото туптящо нещо отляво, в звездичките в очите на дете, между премръзналите пръсти на просяка, в надеждата, в спонтанното желание да даваме, в новото, в по-доброто, което ни чака!
