Таня Тончева не е само красивата съпруга на актьора и водещ на "Преди обед" Александър Кадиев и добрата снаха на Катерина Евро. Тя е доказал се танцьор у нас и в чужбина. И продължава да танцува салса и бачата със своя партньор Димитър Лазаров. „Получават се добри купони”, със самочувствие и усмивка казва Таня, с която говорим, докато пътува за поредното си участие, а на задната седалка кротко седи малкото Кате. Таня е емоционална и спонтанна, не крие огромната мъка, която таи в себе си от загубата на майка си тази година. И говори с болка и любов за нея. Тя знае, че трябва да е силна и да продължи по пътя си, заради прекрасното си дете, брат си, Сашко, както нарича половинката си, и Катето Евро, която прави всичко, за да замести родната й майка...
Таня, откога танцуваш?
Бях 7-годишна, когато майка ми ме записа на спортни танци. Дълги години ходех на състезания, печелех награди. Но открих салсата, в която се влюбих, макар на по-късен етеп от живота си – след 20-годишнината си. Салсата е много социален и лесен танц и не трябва да имаш специален партньор. Харесва ми, че мога да се забавлявам, докато танцувам.
Живях 5 години в Лондон, но се върнах заради Сашко. Тогава започнах да танцувам с Димитър Лазаров в един пианобар. Двамата заедно вече имаме 10-годишен опит. Той е много добър танцьор в България, както и човек с много добро сърце. Митко има школа в София - „De Fuego”. Но освен танцьор, е и певец. С него и с Алфредо Торес снимахме музикален клип, в който съм булка за първи път.
В реалния живот не си била булка, въпреки че със Сашо Кадиев сте родители почти 5 години вече.
Да, със Сашо нямаме официален брак. Истината е, че ми хареса да съм булка, но със Сашо винаги сме били на едно мнение и то е, че сватбата не помага с нищо. За нас това никога не е било приоритет. Родителите ни също не са настоявали да се оженим... А и мъжете, като че ли много се успокояват, след като сложат подписа си и придобиват чувство за собственост към съпругата си. А така, ако се скараме, бързо си събирам багажа и си отивам в Пловдив (смее се, б.а.). И след два дни ми става мъчно и се връщам. Истината е, че бракът с нищо няма да промени нашите взаимоотношения. Вече 8 години, ще станат 9 дори, сме заедно със Сашко и имаме прекрасно дете.
Значи 7-ата година, която казват, че е фатална в брака, вече е зад гърба ви?
Да. И я усетихме тази седма година...
За какво са ви споровете със Сашо?
Споровете ни са единствено и само, ако не съм сготвила и не съм изчистила къщата. За него това е много важно - жената е длъжна да прави тези неща. Когато има манджа и всичко е подредено, нещата са розови. В противен случай започват едни драми...
А ти нямаш ли претенции към него, че непрекъснато е ангажиран с роли в театъра, ходи на турнета, всяка сутрин е на малкия екран като водещ на „Преди обед” с Деси Стоянова?
Не, нямам претенции. За негово щастие и аз съм артист, и знам, че това са много важни неща в живота ни. Както аз бях 5 години в Лондон, където спечелих едно от най-големите състезания по салса, имах главна роля във филм като танцьорка, снимах и мюзикъл, и това бяха пиковите моменти в кариерата ми. В нашите среди има токива върхове, които трябва да се изживеят. На Сашо сега му е силният период и знам, че ако му попреча, всичко това може да не се върне. И го разбирам! Той трябва да взема всичко, което му бъде предлагано. Единственото, за което се тревожа, е неговото здраве. Той наистина много работи – излиза рано, прибира се късно, има участия в страната и в чужбина. Притеснението ми е да не рухне, макар че е млад, защото спи само по 2-3 часа на денонощие.
Какво е за теб любовта?
Любовта е в доверието, което трябва да имаме един към друг, в общите интереси... Ние със Сашко имаме много малко общи интереси, но и те ни сплотяват, както и детенцето ни, което толкова много обичаме и двамата. Навикът също е важен – аз не мога да си представя да живея с друг мъж!
Детенцето с какво те радва?
Писахме писмо до Дядо Коледа с нея, а тя още няма 5 годинки. И му казва: „Дядо Коледа, моля да ми донесеш кухня, аз много ще слушам! И искам да те помоля само за едно нещо – да пазиш баба Мими!” Това е моята майка... Много е умна за годините си, не защото е мое дете. Тя прилича много и на Катето, защото все иска да готви. Много е и любвеобилна, постоянно ни целува и ни казва колко ни обича. Голям сладур е!
А ти на кого би искала да напишеш писмо и какво искаш да му кажеш?
На майка искам да напиша писмо... И ако мога, бих върнала времето назад и бих й помогнала да не се разболее. Нейната загуба за мен е най-голямата болка в живота ми, голям удар и стрес е. Искам да й кажа, че много я обичам! Загубих много скъп човек за мен и не мога да се възстановя, както и хората до мен. Ако не са детето, което ме радва, Катето и Сашко, за да ме подкрепят всеки ден, нищо друго не може да ме зарадва. Всеки ден с времето става по-болезнен за мен, но като си поплача, някак си ми олеква. И който чете това, и е претърпял загуба на близък, бих дала съвет да си поплаква.
Непрекъснато говориш и за свекърва си - спомняш ли си как се запозна с Катето Евро?
О-о-о, да! Тя ме прие в първата секунда, в която ме видя. Бях на обяд в тях, за който тя се беше подготвила страхотно, както винаги. Тя обича да посреща гости – много е гостоприемна. И още с влизането, тя ме прегърна и накара да се чувствам уютно в дома им. Ние, със Сашко, всъщност не сме живяли и един ден като гаджета. Още първия ден, когато се прибрах от Лондон, заживях в тяхната къща. Катето много, много добре ме прие и до ден-днешен ми помага. След загубата на майка, тя ми каза много силни думи: „Никога няма да мога да я заместя, защото майката е една-единствена, но ще се постарая да мога да ти дам майчина любов. Ще те подкрепям!”
Катето Евро е и забавна, разсмива ли те и с какво?
Да, много е смешна! С всички истории, които разказва, тя е много забавна. Вчера трябваше да участва в „Преди обед” и точно на вратата на телевизията пада, пуква си рамото, което се установява в „Пирогов” по-късно. Аз пък, като лягах, си сецнах кръста. А днес и двете сме на участието и тя сутринта ми казва: „Майче, майче, как ще водим? Куцо, кьораво и сакато, как ще се представим? Едната с пукнато рамо, другата без кръст...” Много е сладка, много умее да гледа с насмешка на всякакви истории (смее се, б.а.).
Как ще празнуваш, готова ли си с подаръците за Коледа?
На 24-ти ще бъдем със Сашко и с Катето, а на 25-ти ще сме в Пловдив с брат ми и с приятели. На всеки съм купила по нещо. Бъдни вечер и Коледа са най-любимите ми празници! Но ще ми е и празно тази година, без майка. Ще се помолим тя да е с нас! Аз вярвам в Господ, в някаква сила, че ни води. А майка не вярваше и казваше: „Майче, не вярвам в прераждането!” Когато сме говорили с нея за смъртта, съм я молела, ако си отиде, да ми даде знак от горе. До момента не съм я сънувала.
В какво ще намираш топлина по празниците?
В любимите хора... Уютът вкъщи е топлина, разбирателството с най-близките също е топлина. А щастието за мен е, когато правя добро на някого и усещането след това, като се връща към мен тази добрина. Много обичам да правя хората щастливи. Цел №1 в живота ми е, когато се обърна след години, да знам, че не съм направила нищо лошо на никого, не съм обидила и никой няма да се оплаче от мен. Добротата е топлината в сърцето ми.
