Първият сняг за годината ме среща с Гери Турийска. Интелигентната, смислена, млада личност е създателката на популярната „Пощенска кутия за приказки”. Тя е и текстописец, радиоводещ, глас в собствената си група „Рубикуб”. Гери е омъжена за композитора Ясен Козев, кaто двамата са родители на 5-годишната Аника. Ясен е баща и на две пораснали момчета – Ясен и Йово. Този път Гери няма да „напише” приказка, а „писмо за Коледа”. Декември е последният месец от отиващата си 2019 г., в който ни обхваща празнично настроение, сгушваме се в семейното гнездо, търсим нежност и топлина. Но тайничко си правим и равносметка. И чакаме да ни се случат чудеса...
-
Нашите деца, които не чухме да проплакват - изповед на една майка -
Ваня Щерева: Коледното ми писмо ще е до 2020-а. Само от благодарности. Защото вярвам в нея! -
Северина от "Скритите таланти на България": Ако не постигна целите си, се разплаквам -
Любо Киров: Тази песен не е за Коледа! Отправена е към Бог, който ни кара да се вслушваме навътре (ВИДЕО) -
Таня Тончева - половинката на Александър Кадиев, иска да напише писмо до майка си за Коледа -
Радослав от "Скритите таланти на България": Сбъдвачо на желания, искам да стана футболист, заслужавам да ми се даде шанс -
Книги с "ангели" в заглавието, които да четем по Коледа -
Хубави пожелания за коледни картички -
Стивън от "Скритите таланти на България" - супергероят, който се крие в сенките -
Колко ще струва Дядо Коледа на родителите?
Гери, вярваш ли в чудеса?
Аз съм поет. За да бъда такъв, нямам избор, освен да вярвам в чудеса. Целият ми път дотук е едно средно голямо чудо. Родена съм в малък град - Казанлък, в семейство на учители. Била съм емигрант с родителите си в началото на прехода. Живяла съм къде ли не, сменях училища, професии, срещнах хиляди хора, които не съм вярвала, че могат да бъдат срещнати. Прегърнах голяма част от вдъхновителите си в музиката, литературата, работих с тях и се учих в реално време от дискусиите ни. Благодарна съм за всичките тия чудеса. Спрях да се питам с какво съм ги заслужила много отдавна и се научих на това усещане - „благодаря“. То не е просто дума.
В какво намираш уют, топлина и нежност?
В най-голямото чудо, което получих - семейството. Преди да срещна Ясен, не съм искала голямо, шумно семейство. Но когато твоят човек дойде и те погледне в очите, започваш най-силно на света да искаш точно това - дом. Аника е моят уют и нежност. Ясен е моят дом и топлина. Съвсем просто е.
Какво за теб е любовта?
Споделянето навреме, преживяванията, пътят, мечтите… А в моя случай прибавям и работата, музиката, писането. Най-хубавото на любовта в моя живот е, че ме обгръща отвсякъде и я споделям с Ясен. Вечер, когато вкъщи притихне, обичаме да си сипем по едно питие и да правим музика, да гледаме филми. Плашещо самодостатъчни сме си. Обичаме да пътуваме. Той не лети със самолети, а аз пък обичам да пътувам с кола. Крадем по няколко дни и хващаме пътя - Белград, Будапеща, Виена, Гърция… Спираме в малки градчета, опитваме селски кухни в малки ресторанти. Обичаме да играем и игри - табла, карти, зарове… Не знам какъв късмет е това моето, да срещна човек, с когото толкова много да си приличаме.
На какво те научи майчинството?
Ох, на търпение. Аз съм бърза и енергична. Аника ме научи да забавям темпото и да слушам. Слушам най-много нея. Тя е на 5 години и фантазията ѝ е удивителна. Измисляме си приказки за заспиване. Трябва да започна да ги записвам… Само тя успява да ме укроти и подреди истински.
Кои са уроците, които искаш да предадеш на Аника?
Искам да я науча да бъде спокойна и да не се страхува да се впуска в приключения, че „Не“ е винаги вариант и е добре да го има предвид. Но също така, че „Не“ е просто дума, а не невъзможност. И че винаги, каквото и да прави, където и да я изпрати животът, аз винаги ще я обичам. Такива, лесни неща искам да я науча (усмихва се, б. а.).
Аника вярва ли в Дядо Коледа и какво писмо бихте му написали заедно?
Не ни е акцент Дядо Коледа, честно казано. Сега сме на тема коледари и кулинария. Вероятно ще напишем писмо, но нямам никаква представа какво ще съдържа. Тя има нови желания всеки ден. Много иска да я запиша на художествена гимнастика или лека атлетика. Вероятно това ще ѝ е подаръкът за Коледа от мен.
А ти на кого би написала съкровено писмо и какво искаш да му кажеш?
Аз ли?... Искам да благодаря на всички велики жени в човешката история, затова че са направили възможно да живеем по-добре своя живот!
Продължава >>
Какво е твоето отношение към идващите празници – кулинарка ли си, кои гозби ще приготвиш ти, а Ясен?
Вкъщи се готви ожесточено. С Ясен сме в постоянно състезание кой ще направи вечерята. И понеже готвим непрекъснато, не знам какво ще ни хрумне за празниците. Имам подозрение, че той вече е поръчал и обмислил основното, така че ще се съсредоточа в предястията. Ще направя и хляб, за да ухае цялата къща.
Важни ли са подаръците за теб, какво подаряваш и какво обичаш да получаваш?
Не особено. Е, не бих отказала едни диаманти, де (смее се, б. а.). Шегувам се, разбира се! За какво са ми диаманти?! Обичам ръчно изработените неща. И съм зъл враг на пластмасата. Не купувам такава и предупреждавам всички приятели около празници, да не купуват пластмасови продукти за децата. Малко съм неприятна, да...
Смяташ ли, че по празниците ставаме по-добри хора?
Около празниците си проличава кой какво носи в себе си, защото прекарваме повече време със семейството. По-скоро ставаме по-истински. Това са хубави моменти за чистене на емоционални задържания. Не винаги е приятно, но е чудесно, защото приключваш. И започва следващата календарна година.
Много или малко, но качествени, са хората, с които обичаш да общуваш?
Има много хора около мен, постоянно. Слава Богу, все приятни. Обичам ги всичките. Обичам да се събираме, да сме шумни, да си говорим до сутринта и да играем игри. Също толкова приятно ми е и само с Ясен да сме на дивана в кухнята.
Декември е месец, в който ни обхваща празнично настроение, но си правим и равносметка – твоята каква е?
Много луда 2019-та беше! Пътувахме много, направих около 90 четения на „Пощенска кутия за приказки”, четохме и на българите във Виена. Започнаха приготовленията на големи планове за 2020-та. Да сме живи и здрави да ги довършим докрай! Това си пожелавам, защото носим радост. Искам тази радост да се умножава. Най-после издадох и поетичната си книга „Когато живееш с котка“, която вече можете да намерите по книжарниците и на панаира на книгата в НДК, който започва на 10 декември.
Правила ли си „Пощенска кутия за приказки”, свързана с коледния дух?
О, много обичам да правя четения между Коледа и Нова година на НЕ-коледни тематики. Правила съм мръсни приказки, приказки на ужасите, изобщо - забавлявам се да правя НЕ-празнични събития. Да си отдъхнат хората от християнски ценности с нас!
А от теб какво да очакваме – имаш ли вече планове за идващата Нова година?
Ще отпразнуваме десетия рожден ден на Пощенска кутия за приказки в зала 1 на НДК на 15 април 2020 година. Билетите ще пуснем тази седмица. Ще бъдем отново във Виена на 28 февруари догодина. Подготвяме нови книги от любимите автори на Кутията - Никола Крумов, Цветелина Цветкова, Ваня Щерева… Имам и интересни планове със Сърбия, но още няма да ви ги споделям! Следете Фейсбук и Инстаграм профилите ни за още приключения. А, на Нова година сме си вкъщи с децата!
