Преди 2 години Лора Боянова стана майка на естествено заченати тризнаци. Тогава тя държи в ръцете си 3 малки същества, нуждаещи се от цялата й любов - Емили, Алия и Никълъс. Днес домът ѝ е изпълнен с детски смях, гласчета, безкрайна енергия и пакости, защото трите бебета вече са на 2 годинки.
„Звучи нереално! Мисля, че всяка майка ще се съгласи с мен, че при отглеждането на деца дните минават бавно, но годините отлитат много бързо! Сякаш преди няколко месеца проплакаха за първи път в ръцете ми, а вече едва ги обхващам в обятията си“, споделя Лора, с която се свързахме отново, за да ни разкаже как се е променил животът й в последните 2 години. А историята й може да си припомните тук:
Candy Land рожден ден – цветове, балони и щастие
„Вторият им рожден ден отпразнувахме още по-приказно и от първия. Постарахме се да има много балони, понеже и тримата ги обожават, а реакцията им, когато ги видяха, беше едно от най-запомнящите и зареждащи моменти за мен“, разказва Лора.
Темата на празника е Candy Land – с понички, мъфини, макарони, сладоледи и ярки цветове. „Избрахме цветовете на декора и облеклата ни да бъдат пет, колкото сме и ние – главните герои, и заедно да изглеждаме като един сладък комплект макарони (ха-ха). Али, Еми и Ник бяха в жълто, розово и синьо, а ние с таткото – в лилаво и ментово.“
В програмата има и сапунено шоу, което носи радост на всички деца. „Беше много сладко и красиво – точно както си ги представях.“
Ежедневието на една майка на тризнаци
"Как изглежда един „нормален“ ден у вас с три двегодишни – има ли изобщо такъв?", питам Лора, убедена, че това е най-важният от всички въпроси. Това е и най-честото питане, което майката получава от познати, близки и последователи. Отговорът й:
„В отглеждането на тризнаци нищо не може да се нарече съвсем “нормално” – всичко е изключително динамично, емоционално, по-различно от стандартното и по ТРИ“, казва Лора.
Дните ѝ започват около 8 сутринта с много шум и голямо гушкане. „Често събуждането на Али и Еми включва изпищяване, обезпокоени от брат им, скочил върху някоя от тях, например. Аз отварям вратата и три малки човечета излизат бързо като отвързани, тичат към нашата спалня, скачат на леглото и започваме да се гушкаме и боричкаме.“
Следват сутрешните ритуали, закуската, много игри и тук всичко по три. „Храня и тримата едновременно като Али и Еми вече могат и искат да се хранят сами. След закуска почиствам и започваме да пеем песнички, момичетата готвят на детската кухня, разглеждат книжки, тичат и искат да правим хиляди неща наведнъж, Ник се катери навсякъде, където му сварят очите. Споровете за една и съща играчка са задължителна част от деня, но като цяло са много сплотени и споделят всичко един с друг. Въпреки, че са си трима, всеки търси моето внимание, затова често им измислям общи занимания, с които да ги забавлявам накуп. Старая се да им отделям и индивидуално внимание, за да разгърна максимално потенциала им.“
Подготовката и разходката навън са най-голямото приключение. „Имам чувството, че придобивам свръх сили, когато сме навън (нещо като анимационния герой Соник, например, който тича супер бързо и стига за секунди до 100 места наведнъж).“ Следва обяд и следобедна дрямка, придружена от дълго приспиване. Лора почиства дома и сяда да поработи на лаптопа. Към 19 ч. таткото се прибира. Време е за вечеря, още игри и подготовка за сън. „За щастие вечер и тримата заспиват сами (с редки изключения, с които сме свикнали да се справяме). Започва голямото подреждане и готвене. Време за нас с таткото почти не остава, но някак си успяваме да си откраднем и общи моменти.“
Пакости, синхрон и три различни характера
„Случва се все по-често да правят пакости в синхрон! Колкото повече растат, толкова по-хитри и креативни стават. Все повече се разбират с по една думичка или с поглед и се обединяват в обща пакост срещу мен (по цял ден сме като Том и три Джери-та).“
Въпреки че често действат в екип, всеки има свой характер. „Всеки си има и свой стил, който проявява в различно време от деня. Ако трябва да избирам, май предпочитам общите пред индивидуалните им пакости, защото при второто се смогва доста по-трудно.“
Любовта е движещата сила в отношенията с таткото
„Щом все още сме заедно след цялата тази промяна, отговорност и заетост, която ни се струпа, значи можем да устоим пред всичко,“ казва Лора за връзката със съпруга си.
„При появата на деца винаги има период на адаптация, недоспиване, липса на време… много двойки не издържат. Сега ги разбирам – наистина е много сложно и се изисква голяма воля, търпение и позитивна нагласа, за да се опази семейството цяло.“
Голямо семейство, голямо щастие
„Най-хубавото нещо се крие именно в това, че сме голямо семейство. Ние сме си като цяла банда best friends, които са постоянно заедно, никога не им е скучно и никога не си омръзват.“
Най-трудното според младата майка е „отговорността към живота на цели три човечета, която е изцяло в нашите ръце. Не минава и секунда, в която да не се моля и старая да ги опазим живи и здрави и да ги възпитаме стойностно.“
Време за разкрасяване и време за мама и татко
„За разкрасяване винаги намирам време, дори и да е много по-ограничено отпреди. Всеки ден си отделям поне 15–20 минути за грим и бърза прическа, което освен че ме кара да се чувствам по-добре външно, ме зарежда положително и вътрешно,“ казва тя.
Лора и съпругът ѝ намират начини да поддържат връзката си. „Вярвам, че родителите не трябва да се отказват от това да прекарват понякога по малко време и насаме. Това помага много за добрите отношения, поддържане на огъня и разбирателството в дома.“
„Радост“ – най-важната дума за Лора
На въпроса как би описала последните две години с една дума, Лора отговаря без колебание:
„Радост! Въпреки трудностите и всички предизвикателства по пътя, Али, Еми и Ник са най-голямата тройна радост, която можеше да ми се случи. Радост е всеки миг, в който ги виждам, в който ги прегърна, в който дори си помисля за тях.“
Разгледайте всички снимки в галерията ни горе>>>
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
