На 24 години Борислава Циброва вече носи на плещите си отговорности, които малцина биха се осмелили да си представят. Оперативен служител в АЕЦ „Козлодуй“ и помощник в семейното земеделие, тя вече изпълнява и най-великата роля в живота си – тази на майка. Но не просто майка, а майка на три деца! След дълго чакане и мечти, сбъднати чрез инвитро процедура, на 18 февруари тази година на бял свят се появяват Инес, Любов и Сияна – три разнояйчни сестрички, които изпълват дните на Борислава с радост, предизвикателства и безкрайна любов.
В това интервю ще надникнем в света на една необикновена жена, която със сила, смелост и подкрепата на своето семейство посреща всеки нов ден с вярата, че любовта, когато е тройна, носи и тройно щастие.
Кога и как разбрахте, че очаквате тризнаци? Каква беше първата ви реакция?
Разбрахме, че очакваме тризначки още по време на първия гинекологичен преглед. Признавам, в началото се шокирахме — такава новина не се чува всеки ден! Но най-голямото ми притеснение беше дали всичко с бебетата ще бъде наред. Именно тогава срещнахме доц. Чавеева — изключителен специалист и човек, на когото дължа спокойствието през цялата бременност. След първата фетална морфология тя ни увери, че всичко с децата е наред, и с търпение, професионализъм и човешка топлота ми вдъхна кураж, че ще се справя със задачата да износя, родя и отгледам нашите три чудеса.
Разкажете ни за трите девойки – как се казват, имат ли вече индивидуални характери?
Бебетата се казват Инес, Любов и Сияна. Макар да са тризначки, всяка от тях има свой характер и външен вид, тъй като са разнояйчни. Инес и Сияна са много спокойни и добрички, докато Любов е малката душичка, която търси постоянно внимание, прегръдки и целувки — вероятно напълно в духа на името си. Всяка от тях носи нещо уникално и специално, което прави ежедневието ни истински вълшебно.
Всички знаем, че многоплодната бременност е рискова. Имаше ли критични моменти по време на вашата?
Бременността ми премина изненадващо леко, въпреки че носех три бебета. Почти не разбрах, че съм бременна — нямах сериозни неразположения или усложнения. Единственото, което ми тежеше към края, бяха килограмите, но това е напълно разбираемо при многоплодна бременност. Благодарна съм, че всичко мина спокойно и безпроблемно — истински подарък за мен и за бебетата.
Как премина раждането – планирано ли беше, и как се чувствахте в този момент?
Родих в 34-та гестационна седмица с помощта на д-р Дяволов, който води бременността ми. Изключителен специалист и човек, на когото безрезервно се доверих. Бяхме планирали раждането за 20.02, но явно момичетата решиха да се родят под същата зодия като баща си — появиха се на бял свят на 18.02. Първата ни среща беше неописуема — въпреки че бяха мънички, всяка от тях носеше нещо различно и специално. Когато ги видях за първи път, сърцето ми буквално щеше да изскочи. Не можех да повярвам, че са мои — три прекрасни, живи душички, за които вече бих направила всичко. От този момент нататък животът ми се промени завинаги, а всичко преди тях ми се струваше толкова далечно и маловажно. Признавам, много ме беше страх от самото раждане, но в крайна сметка всичко мина толкова бързо и леко, че почти нищо не усетих.
Как изглежда един обикновен ден с три новородени бебета?
Признавам си, един ден с тризначки никак не е лесен — понякога дори трудно различавам деня от нощта! Сутрин започваме с хранене и преобуване, а после веднага викам подкрепление — или някоя от бабите, или някоя от сестрите ми. Без тяхната помощ съм направо загубена. Когато дойдат, аз поемам останалите семейни задължения — чистене, готвене, пране… и ако имаме хубаво време, излизаме на разходка. Когато мъжът ми не е на работа, често ходим до къщата с колата и прекарваме целия ден там, защото се оказа, че сегашният ни дом вече ни е малък и трябва да го дострояваме. Общо взето всеки ден е изпълнен с движение ангажименти и много емоции — няма как да се оплача от липса на разнообразие!
Успявате ли изобщо да спите? Как организирате храненето, преобличането и приспиването?
Още в болницата ме научиха как да ги храня едновременно, и това наистина много ме улеснява и спестява време. Сега храненето върви сравнително организирано, макар и понякога с малки изненади. Обичам да ги обличам еднакво — изглеждат толкова сладко заедно! Но това обикновено не трае дълго, защото все някоя ще направи някоя пакост и се налага преобличане. Най-голямото предизвикателство обаче си остава приспиването — почти никога няма "верен ход". Винаги поне една отказва да спи, а понякога и повече от една. Имало е нощи, в които единственото спасение са били среднощните разходки с колата — само тогава настъпва вълшебното мълчание и всички заспиват. Но с търпение, много любов и малко чувство за хумор, някак си се справяме!
Кое е най-трудното и кое най-хубавото в това да имаш тризнаци?
Най-трудното е постоянството — грижите никога не спират. Няма почивен ден, няма пълна тишина. Умората понякога е огромна, а понякога и безпомощността… но точно в тези моменти една усмивка, една протегната ръчичка или просто топлата подкрепа от близките ми ми напомня, че всичко си струва. С такава силна опора до себе си — дори и най-трудното става по-леко.
Използвате ли някакви трикове, за да улесните грижата за тях?
С тризначки няма място за импровизация — трябва бързо да намираш малки трикове, които правят ежедневието по-леко. За по-лесно преобличане и хранене, всичко им е подготвено предварително — дрешки, памперси, шишета, кърпички — всичко си има място и ред. Опитвам се и да създавам рутина — те се чувстват по-спокойни, когато денят им следва познат ритъм. А когато положението стане наистина сложно — включвам "тежката артилерия": музика, разходки с колата и най-вече помощ от семейството. Това не са просто трикове — това са спасителни линии!
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
