Тя остава без крака заради аварията в Чернобил, но превърна болката в паралимпийско злато

Днес е трудно да се намери по-титулувана спортистка от Оксана Мастърс - а през далечната 1989 година лекарите изобщо не са ѝ давали шанс да оцелее

Да бъдеш истински шампион дори в една спортна дисциплина е изключително трудна задача – в която малцина успяват. Но има изключения. Например американецът Едуард Патрик Франсис Игън, който се прочува както като боксьор, така и като шампион по бобслей. Или чехкинята Мартина Сабликова, която успешно се състезава в бързото пързаляне с кънки и колоезденето и е сред най-титулуваните жени в историята на спорта.

Всички тези истории звучат невероятно, но на едно съвсем различно, почти фантастично ниво съществува още една спортистка - Оксана Мастърс.

Параолимпиецът без ръка Михаил Христов вдъхновява историята на филма „Без крила“ (ВИДЕО)

Актьорът Наум Шопов и параолимпиецът Михаил Христов разказват за съвместната работа по филма

Сред основните ѝ дисциплини са академично гребане, ски, биатлон и колоездене - като във всяка от тях тя редовно печели златни медали от най-престижни състезания. Нещо, което е наистина впечатляващо. Но това не е всичко - Оксана е с тежка степен на инвалидност. Тя е родена със сериозни патологии, причинени от радиацията след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала - първоначално лекарите дори не са вярвали, че ще оцелее повече от няколко месеца.

От родилния дом - в сиропиталище

Оксана Мастърс (тогава Бондарчук) е родена през 1989 г. в град Хмелницки, разположен на няколкостотин километра от Припят, Украйна, където три години по-рано се случва взривът в Чернобилската АЕЦ. Нивото на радиация в региона все още е било изключително високо, случвали са се нови изтичания и лекарите в местния родилен дом бързо свикнали с това, че почти не се раждат напълно здрави деца. Но ако при някои проблемите били по-леки, при Оксана те били животозастрашаващи.

Момичето нямало един бъбрек и част от стомаха. На ръцете си имала по пет пръста, но без палци и свързани с ципи. На краката имала шест пръста. Левият ѝ крак бил с 15 сантиметра по-къс от десния. В двата крака липсвали някои кости, а коленете били напълно деформирани.

Родителите ѝ се отказали от нея веднага и още като бебе тя попада в дом за деца. Първите години не помни, но следващите описва като истински ад.

Първото, което си спомня, е постоянният глад. В приюта децата били хранени крайно недостатъчно, затова често бягали, за да крадат зеленчуци, плодове или ябълки от чужди градини. Често ги хващали възпитателите и наказанията били жестоки - някои били бити, а други отвеждани в стая на тавана, където били подлагани на насилие. Но най-страшното за Оксана било друго: възпитателите показвали на децата снимки на щастливи семейства и им казвали, че те никога няма да изпитат такова щастие...

Спасителка от САЩ

Шансовете за дете с подобни сериозни здравословни проблеми да бъде осиновено са минимални, затова Оксана сменя три сиропиталища. По думите ѝ в последното било по-спокойно - там нямало „стая на тавана“, а възпитателите най-много да я набият за откраднато парче хляб. Именно там обаче тя среща своята спасителка.

В началото на 90-те години логопед от САЩ на име Гей Мастърс решава да осинови дете - задължително от дом. Здравословните проблеми на Оксана не уплашили американката - тя вярва, че може да даде на момичето не просто нормален, а щастлив живот.

Процедурите по осиновяването отнемат две години, но щастливият момент настъпва. Един ден Оксана е извикана при директора и ѝ казват „да си събере багажа“. В САЩ момичето попада в свят, който ѝ се струва меко казано луксозен – има собствена стая, играчки и най-важното: достатъчно храна.

Гей се заема сериозно със здравето ѝ. На осем години Оксана е висока едва 86 см и тежи 16 кг. Лекарите препоръчват ампутация на двата крака над коленете, тъй като те не се развиват. Момичето претърпява около 10 операции, включително такива, при които лекарите буквално оформят палци на ръцете ѝ чрез преместване на кости.

Именно тази операция Оксана по-късно определя като повратна - след нея за първи път успява да се хване за лост и се влюбва в спорта.

Шампионка във всичко

Спортът се превръща в начин Оксана да преодолее травмите от детството. Тя признава, че дълго време се страхувала да не бъде върната обратно в дома и дори си причинявала болка от стрес. Майка ѝ забелязва това и я насърчава да си намери хоби. Оксана пробва плуване, волейбол и баскетбол, но най-много ѝ допада гребането.

Започва да тренира упорито, без големи очаквания, докато не е забелязана от треньора Ранди Милс, който вижда в нея нещо ключово - огромно желание за победа.

На 19 години ѝ казват, че има шанс за Паралимпиадата в Лондон 2012 г. Там тя печели бронз, но не е удовлетворена. След травма в гърба е принудена да се откаже от гребането, но вместо да спре сменя спорта и започва със ски. На Паралимпиадата в Сочи 2014 г. печели сребро и бронз. Първото си злато печели в Пьонгчанг през 2018 г.

Днес е носител на множество титли - златни медали в ски бягането, биатлона и колоезденето. Тя участва и в летни, и в зимни игри, защото, както сама казва, „четири години са твърде дълго чакане“. На игрите в Милано 2026 печели още две златни медала и става най-титулуваната параатлетка.

Личен живот

Днес успехите ѝ радват не само майка ѝ, но и съпругът ѝ. През 2013 г. тя се запознава с Аарон - спортист, който също е с травма на гръбначния стълб и парализа на краката. Срещат се случайно на общо състезание.

Връзката им започва от разстояние, но прераства в нещо сериозно. През 2022 г. се сгодяват и скоро след това се женят. Двамата мечтаят да имат деца и не изключват възможността също да осиновят.