Аз съм дете на Чернобилската катастрофа. Роден съм през 1985-а, една година преди ядрената авария в Чернобил. Но коментарите във Фейсбук около сериала на HBO напоследък ми нанесоха по-голямо облъчване, отколкото самата атомна електроцентрала. И не в това е проблемът, сега ще разберете.
Датата 26 април 1986 г., когато се случва аварията в съветската Чернобилска атомна електроцентрала (най-тежката авария в историята на ядрената енергетика) е отговорна за моето първо радиоактивно лято.
Фейсбук обаче е станал по-облъчващо място и от Забранената зона в Чернобил, а всеки пост в социалната мрежа е станал по-зловещ и от снимката на "слонския крак". Чували ли сте за него? Защото ако намирате за смразяващи сцените в сериала "Чернобил", тази снимка вече е истинска - Артур Корнеев, зам.-директор в атомната електроцентрала, който изследва ядрената лава непосредствено след аварията, станала известна като "слонския крак".
Всичко това сега е толкова закъсняло... Защото знаете ли какво посочва навремето другарят Тодор Живков при доклада за сериозността на аварията в Чернобил?
"Ще си мълчим."
Това казва радетелят за светъл социализъм, точка по въпроса. По-важен е имиджът на Кремъл и СССР, отколкото здравето на хората. Ще го преживеят, един вид, нямат избор, особено когато нямат и никаква яснота какво се случва. Населението не е достатъчно информирано, а в пресата се печатат съобщения, омаловажаващи реалните размери на катастрофата. "Свобода на словото" е било като понятие от научната фантастика.
Знаете ли как се е казвала Чернобилската АЕЦ? "Ленин", разбира се. Няма как сега да обявим, че атомна електроцентрала, която се казва "Ленин", е виновна за погубеното здраве и животи на десетки, ако не стотици хиляди души, сещате ли се? Така стигаме до логичния въпрос: Кое е по-опасно от ядрената енергия? Човешката глупост, това е сигурно.
Айнщайн е бил 100% прав, когато е казал: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото все пак не съм сигурен."
Ограниченото мислене, това е истинското зло. Да обвиняваш атомните реактори, че гърмят като атомни бомби, е като да обвиняваш оръжията, че убиват. Сами по себе си те не правят нищо, без да бъдат приведени в действие от опасния човешки ум.
26 април. Само няколко дни по-късно по случай "Деня на труда", който се отбелязва ежегодно на 1 май, хиляди българи приповдигнато манифестират под пролетния радиоактивен дъжд... Минаха 33 години оттогава, а през всичкото това време ужасът на Чернобил живееше собствен живот в съзнанието на всеки един човек в България, която беше сред най-тежко засегнатите страни в света от ядрената катастрофа. Нито дума на извинение от преките (без)отговорници за това.
Доживяхме обаче отново американците да внасят "свобода на словото" в страната - със сериал, за да се възбуди дискусия за щетите върху хората от Чернобил. Руснаците очаквано отговориха с контраверсия на събитията - Студената война май няма да приключи скоро. Но моят въпрос е друг: Възможно ли никога повече да не бъдем пасивни пред човешката глупост, която ни управлява?
В България, въпреки повдигнатите обвинения от прокуратурата, само двама души са осъдени за това престъпно прикриване на Чернобилската авария, при население на страната тогава от близо 9 млн. души. Междувременно Припят - градът, който е най-близко разположен до атомната централа и околните райони, няма да стават за обитаване от хора през следващите няколко века, като според учените ще е необходимо почти цяло хилядолетие за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи!
Не знам за вас, но аз не искам да преживея още едно радиоактивно лято, лазейки като бебе върху радиоактивната трева и пиейки радиоактивно мляко. Чернобил ми стига, мерси.
Ето какво още не искам да преживея.