Бела Бенова е българката, която е обиколила и заснела повече от 1000 морски фара в над 50 държави. Поредното й пътешествие я отвежда в Дания, където снима над 100 фара и е навъртяла с велосипеда си 2613 километра. Забележителните й черно-бели кадри на морските пътеводители може да видите на изложбата "Дом на светлината" (открива се на 14 август в 17:30 часа), като част от фестивала Арт Емона, на нос Емине.
Как се роди идеята да снимате морските фарове в Дания?
Дания е 13-ти пореден етап от ежегодните ми велосипедни пътешествия по морските фарове на различни държави, започнали през 2007 с Българското Черноморие. Със сигурност заснех над 100 фара и навигационни светлини, още не съм имала време да ги преброя и архивирам.
Морските фарове обикновено са обвити с някаква мистика или пък има любопитни истории около тях, някоя влюбена двойка или друго...
Предвид факта, че имам заснети вече над 1000 фара в над 50 държави, със сигурност има романтични истории около някои от тях, но аз се концентрирам върху романтиката и въздействието в момента на пристигането ми при всеки един и на краткото взаимодействие с него - докато се качвам в кулата, ако е възможно, докато го снимам.
Кой от тях Ви впечатли най-силно и с какво?
На това последно пътешествие в Дания, срещата ми с един фар, за който зная отдавна, беше впечатляваща - Rubjerg Knude, той е насред пясъчни дюни и наскоро бе преместен навътре към сушата, за да бъде спасен от ерозията. От всички фарове по света по някакъв начин най-скъп ми е нашият на нос Шабла - заради своята впечатляваща възраст, уникалност и красота.
Обиколките Ви са с велосипед. Защо?
Велосипедът предлага идеален баланс между достатъчно висока скорост на придвижване, възможност да достъпя всяко място, да се наслаждавам на пейзажите и междувременно да спортувам.
Колко километра общо навъртяхте, за да обиколите всички фарове?
В Дания направихме 2613 километра с Трактор - колелото ми. Досега имаме над 15 000 километра пътешествия по фаровете заедно, в 15 европейски държави. Трудности и интересни случки има винаги, например една привечер, когато след вече 85 км каране се наложи да направя спринтово още 25. Интересни винаги са ми най-вече срещите - неслучайни! - с уж случайни хора. На един от фаровете, вече частен дом, стопанинът му ме пусна да вляза и снимам и след минути вече си говорехме за енергията и излъчването на различните хора, смисъла на живота и т.н.
Ако трябва да сравните морските фарове в Дания и в България, какви прилики и разлики откривате?
След толкова много заснети фарове, удоволствие ми е да разпознавам периодите на изграждането им и архитектурните стилове на различни държави, а това сравняване винаги ми доказва колко ценен елемент от българската морска история са фаровите ни съоръжения. Разбира се, има страни, от които можем много да научим за опазването на тази част от културно-историческото ни наследство.
Край кой фар морето е най-красиво?
За мен морето е красиво навсякъде, особено ако до него има фар!
Почитател сте и на шоколада. Намери ли той място в това пътешествие и какво?
Шоколадите винаги присъстват - в Дания открих нови производители, специални колаборации с голям бранд крафт бира, както и интересни магазинчета на местни малки шоколатиери, шоколад закусвах през всичките 35 дни на пътешествието.
Фотоизложбата с Ваши кадри с морски фарове носи името "Дом на светлината“. Защо тя се случва точно на нос Емине?
"Дом на светлината“ е пътуваща фотоизложба, започнала през 2017 в София, представена вече в над 10 града в България и 2 пъти в чужбина. Това издание, с откриване на 14 август в 17:30 часа на фестивала Арт Емона, е благодарение на специалната покана от страна на организаторите, запознати отдавна и с творчеството ми, и с любовта ми към фаровете. За мен е чест, а и особена радост, защото именно нос Емине е най-специалното за мен кътче от цялото Българско Черноморие!
Издавате книга пътепис „По пътя на пулсиращата светлина“. Какво ще открием в нея?
Книгата е автобиографичен пътепис с над 250 черно-бели авторски фотографии, разказваш всичките ни приключения по време на първото ми велопътешествие по фаровете - в родината ми, през лятото на 2007. Гордея се, че зад идеята застана именно Милан Асадуров, който, макар и по-познат на широката публика с библиотека "Галактика", също е изследовател и почитател на морските фарове. Той не само издаде литературния ми дебют, но ми се довери и за следващите ми книги - "Врати" и "Гостенка в миналото". Милан вече не е сред нас, но се надявам, че с всяко следващо издание на изложбата и представяне на книгата, допринасям, както и той правеше, за това повече хора да познават и обичат морето и неговите пътеводни светлини.
-
Касандра - гръцкият ръкав на младежите -
Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие -
От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул -
Ина Димитрова, инструктор по гмуркане: Морето е моят най-доверен изповедник и моят храм -
Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение -
Топ места за снимки по Южното Черноморие -
Снимки, от които да ахнеш! Фотографка улавя танца на слънцето и луната -
Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот -
Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си! -
Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената
