От началото на 2021 г. тя е снимала точно 182 изгрева. Казва се Росица Рикова, но много хора я познават като Момичето с изгревите. Всяка сутрин първо взема фотоапарата си и с него заснема чудни красоти. А всъщност основната й работа е във... вятърна електроцентрала.
В 6. клас Роси изкарва първите си самостоятелни левчета от събиране на липов цвят. С тях си купува фотоапарат "Скина". Казва, че и досега се търкаля в някои от шкафовете й. В момента вече снима с Fujifilm XT-20, а няколко обектива към тялото е добавила "за разкош". Целта й за 2021 е с фотоапарата да заснеме 365 изгрева. И така всеки ден Роси се събужда и снима новото слънце.
Защо реши да снимаш изгреви? Защо не залези, къщи или котки?
На 1 януари, след празнуване до 4:00 сутринта, неволно станах свидетел на изгрева, и ми щукна, че би било много яко, ако видя всичките 365 изгрева на 2021 година. Все още бях в еуфория от посрещането на новата година и идеята ми се стори чудесна. Не успях да заспя няколко часа след това, само за тази безумна идея мислех, докато накрая не станах, за да я споделя във Фейсбук. Познавам се добре и знаех, че това е единственият начин да удържа на думата си поне за няколко дни. За миг не си помислих, че мога да стигна до тук. Обикновено се събуждам след няколко аларми и ми трябва поне половин час, докато намеря връзка със света и не вярвах, че ще направя и три поредни изгрева.
Не е ли трудност да ставаш всяка сутрин преди слънцето – какво ти носи това?
Определено е трудност, особено като трябва да лавираш между служебни, домакински и изгревни задължения. Понякога сама на себе си се чудя как успявам да се съхраня. Но всеки един изгрев си заслужава! Връзката с природата е много важна за мен, а сутрин, в тишината на приближаващото слънце, я усещам толкова отчетливо. Сливам се с нея и това ми носи огромна наслада. Хората не знаят какво пропускат, докато си стоят вкъщи. Истинският живот е навън, сред дървета, поля, морета, реки.
Как планираш снимките – знаеш ли къде ще отидеш, какво ще търсиш?
В повечето случаи локациите са планирани, но понякога просто излизам и се оставям колата да ме отведе на някъде.
Планираните локации са или мои стари идеи, или услужливо споделени такива от други курсисти на Photoschool. От особено внимание са посоката на слънцето, наличието/липсата на облаци, мъгла, възвишения, вълни, скорост и посока на вятъра, температура и др.
Кой изгрев никога няма да забравиш?
Трудно ми е да избера само един. Всички са ми скъпи! Но изгревът, който наистина никога няма да забравя, е №72 – изгревът с филийките, когато Данчо (от Прегърни готвача) реши да дойде и да изпържи филийки за мен и останалите. Така се случи обаче, че се събрахме около 50 човека, всички фотографи, имахме двама рожденици, хора се разхождаха с фотоапарати, камери, чаши ароматно кафе и филии с току-що приготвено сладко от горски плодове. Като бонус и природата ни награди с красив изгрев. Винаги ми става топло на душата, когато се сетя!
Промениха ли изгревите по някакъв начин светогледа ти – стана ли по-голям оптимист с толкова много слънце?
Промениха мен до някаква степен. Станах доста по-организирана и дисциплинирана. Започнах да вярвам малко повече, че хората могат да са по-добри. Стига само да ги заразиш. А за да заразиш някого с нещо, можеш единствено, ако обичаш това което вършиш.
От друга страна, на всяко местенце, което посетя, срещам купища боклуци, дори и в защитени природни паркове и винаги ми става тъжно. Опитвам се да вярвам, че всичко ще се промени към по-добро, но понякога ми е истински трудно.
Има ли място на света, на което мечтаеш да снимаш изгреви?
Напоследък си мисля, че много бих искала да имам по един изгрев от всяка държава. Толкова вълнуващо би било, но ще ми трябват няколко живота, за да осъществя тази идея. Със сигурност искам да видя изгрев в савана, в пустиня, в джунгла дори. Сигурна съм, че никога не бих забравила утрото в джунгла. Представям си го изпълнено с всякакви звуци. На Северния полюс също бих искала да отида. Навсякъде има вълнуващи места за посрещане на изгрев. Една неосъществена мечта обаче си остава изгрев от връх Ринджани в Индонезия. Ех, някой ден…
Разкажи ни интересна случка, която ти се е случила по време на снимки на изгрев?
Веднъж решихме да снимаме параклиса на с. Падина, който се намира на един хълм с гледка. Като пристигнахме, заварихме приятеля на едно от момичетата, който беше пътувал цяла вечер от Пловдив, за да я изненада. Беше толкова вълнуващо! Друг път срещнахме баба сръбкиня, която живее в Германия. Беше дошла в България, за да си оправи зъбите. Шляеше се в търсене на място, където да хапне. Псуваше ту на немски, ту на сръбски, защото всичко беше затворено, а часът ѝ при зъболекаря й наближаваше. Почерпихме я с кафе и бисквити, а тя ни разказваше за себе си. Толкова живец имаше в тая жена. Беше като Стоянка Мутафова в сръбски вариант. Много се смяхме с нея. Преди няколко дни направихме рожден ден изненада на една приятелка и пихме шампанско в 6:00 сутринта. Мога да продължавам до безкрай. Винаги се случва нещо запомнящо се.
А имало ли е предизвикателство, което е трябвало да преодолееш за снимки на изгрев – забравена аларма или задръстване?
Имам три случая, в които алармата ми не звънна. За щастие и трите пъти се бях уговорила с приятели да снимаме заедно и те ми звъннаха още щом не се появих на мястото на срещата. Благодарение на тях нямам пропуснат изгрев. Освен това водех тежки борби с една арматура, която служи за затваряне на гаражната врата. Така замръзваше, че ми трябваха големи усилия и солидно количество чай, за да се справя с нея и да успея да изляза.
Имаш ли планове да продължиш идеята си – изложба, фотокнига, картички или друго?
Честно казано, не ми остава време да мисля за далечното бъдеще. Ще ми се да направя нещо и последният изгрев на 2021 г. да не е краят, но само времето ще покаже. Доста хора ми писаха, че би било хубаво да издам книга. Вярвам, че идеята ще се изчисти, но нека първо да завърша започнатото.
Разгледайте всички снимки в галерията.
А ето така Росица и приятели посрещнаха Джулай морнинг 2021
