На 22 февруари 2026 г. светът на киното се притаи в очакване на 79-ото издание на наградите БАФТА. Церемонията, която се проведе в емблематичната „Кралска фестивална зала“ в Лондон, събра елита на Холивуд и британската култура за една вечер, която обещаваше да бъде триумф на изкуството, но се превърна в гореща тема за дебати.
Вечерта започна под ръководството на ексцентричния Алън Къминг, който пое щафетата от Дейвид Тенант. Още във въведението си Къминг заложи на провокацията, описвайки филмите от изминалата година като „колективен нервен срив“. Той се опита да разчупи атмосферата с необичайни идеи, като „колективен писък“ от страна на публиката – момент, който по-късно бе критикуван като твърде странен и „плосък“ от медиите… Макар и с леко нестабилен старт, церемонията бързо се насочи към големите изненади и неочаквани емоционални върхове.
Монологът на Алън Къминг
Вечерта започна с ексцентричния Алън Къминг, който пое щафетата за това да води церемонията. Макар опитите му за „колективен писък“ с публиката да бяха приети със смесени чувства и описани от критиците като „плоски“, никой не подозираше, че истинското напрежение тепърва предстои.
Моментът, който спря дъха на залата
Един от най-напрегнатите и обсъждани моменти настъпи по време на представянето на техническите категории. В залата внезапно прозвучаха силни и неочаквани възгласи от публиката – неволни викове, включително нецензурни реплики и думи, възприети от присъстващите като расистки обиди. Камерите за кратко се поколебаха, водещите на сцената видимо се смутиха, а режисьорският пулт премина към общи кадри, опитвайки се да овладее ситуацията.
Скоро истината излезе наяве. Източникът на смущението бе Джон Дейвидсън – активист и вдъхновение за биографичния филм I Swear, присъстващ като специален гост. Дейвидсън страда от тежка форма на синдром на Турет, при която вербалните тикове могат да включват неконтролируемо изричане на обидни думи. Именно такъв пристъп го бе сполетял в реално време, без никаква възможност за контрол.
След кратък хаос, Алън Къминг прекъсна сценария и се обърна директно към всички в залата. С овладян, но емоционален тон, той обясни, че става дума за медицинско състояние, а не за умишлена провокация. „Киното съществува, за да разказва историите на хора като Джон“, напомни той, призовавайки за съпричастност.
Въпреки човешкия жест на сцената, продуцентите от BBC взеха решение да изрежат част от случилото се в телевизионната версия, за да избегнат разпространението на обидно съдържание. Това веднага раздели интернет пространството. Докато едни защитиха решението като необходим компромис за добрия тон, други го определиха като форма на цензура върху реалността на хората с увреждания. Този инцидент превърна БАФТА 2026 в едно от най-човешките, но и най-противоречивите издания в последните години.
Кралското семейство на наградите БАФТА
Докато в залата беше шумно, на червения килим цареше кралско спокойствие. Принц Уилям и принцеса Кейт направиха своята поява, с която успяха да отклонят вниманието от последните медийни бури около монархията и случаят „Епстийн“.
Кейт се появи с ретро визия в рокля на Gucci, която вече е носила на друго събитие. Допълвайки тоалета си с исторически обеци на Cartier. За пореден път тя сякаш напомни защо е модната икона на Великобритания.
Изненади в списъка с победители
Въпреки че военната драма One Battle After Another доминираше с 6 статуетки, истинските сензации бяха при актьорите:
Робърт Арамайо направи исторически дубъл, печелейки едновременно наградите за „Най-добър актьор“ и „Изгряваща звезда“, за ролята си на Джон Дейвидсън в I Swear. Той победи фаворити като Тимъти Шаламе и Леонардо ди Каприо.
Джеси Бъкли стана първата ирландка, спечелила БАФТА за „Най-добра актриса“, за своята трогателна роля в Hamnet.
Кои звезди се появиха на наградите вижте в галерията най-горе.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER












