Капитанът трябва да държи всичко под контрол и всички в лодката да му вярват. При танц с вятъра над водата всички имат пълно доверие на нея. Кап. инженер Никол Радукова, която още не е открила своя страх.
Красавицата има 14 републикански титли във водомоторния спорт. Тя е единствената жена у нас и в Европа, която се състезава в най-тежкия клас RH1000, а това не й пречи да измъкне под носа на мъжете 8 шампионски трофея. Истинска дъщеря на баща си - Кольо Радуков, който е основател на Морски клуб "Севт Трети" в гр. Казанлък, водолаз и също шампион във водомоторния спорт.
Никол се занимава с парасейлинг от години и има близо 15 хил. полета, като освен всичко води курсове като инструктор за капитани. Тя не ходи на работа, а живее и преследва мечтите си по вода и въздух. Със съпругът й Теодор, отдаден на ветроходния спорт, са заедно във всичко. Любовта им върви по вода - вкъщи и в "офиса", където се разминават с лодките си през ангажираните за тях летни дни, докато техният син е на детска градина на брега на морето в Созопол и няма търпение майка му да го вземе с нея на лодката. При капитан Радукова, която никога не губи посока и самообладание.
Никол, колко най-дълго си издържала далеч от водата?
Най-много 20 дни в годината. Ако е лоша зимата. Но ако времето е хубаво и толкова не се задържам на брега само. Дори през зимата съм всяка седмица в морето, тъй като провеждаме обучения за капитани и имаме практики постоянно.
Кога нахлу смело в опасния и екстремен водомоторен спорт и стана единствена жена, която се мери с мъжете в най-тежкия клас?
От 14-годишна се състезавам само с мъже с дългогодишен опит. И ги побеждавам.
Конкурентите ти сигурно не преглъщат лесно загубите си от теб?
В началото - да. Докато дойде моменът на уважението, се чувстват комплексирани от факта, че съм ги победила. В крайна сметка аз се доказах с годините и сега, ако някой ме бие в някоя гонка, не казвам цяло състезание, се чувства много горд, защото това си е постижение.
Как ти понасяш пораженията? Колкото и да са ти чужди.
Това е най-големият ми недостатък - не мога да губя. Перфекционист съм. Загубата ме амбицира жестоко. Връщам се с нови сили, не се отчайвам и да му мисли този, който ме е победил.
Женската суета има ли място в твоята лодка?
Постоянно получавам комплименти относно визията си. Старая се да поддържам женския си чар. За мен всяка жена трябва да го прави по всяко време без значение с какво се занимава. Сама си сменям маслата и си поддържам двигателя на лодката, но маникюрът ми винаги е изряден. Суетна съм в рамките на нормалното. Даже мъжът ми се шегува, че няма да ми лети добре парашута, ако не ми е оправен маникюрът. Това е... Смятам, че жената трябва да се старае да изглежда добре.
Спомняш ли си първия път, когато се качи на лодка? И как се научи да плуваш?
На 3 годинки баща ми ме качи водни ски. Току-що бях проходила. Оттогава съм във водата. На около 4-годишна възраст се научих да плувам. Пораснах на брега на язовир Копринка. Там веднъж паднах от кея с лодките. Родителите ми обаче не се хвърлиха да ме изваждат, а изчакаха да видят моята реакция - съответно аз видях, че не потъвам, че мога да се държа над водата и така проплувах. Родителите ми се оказаха доста смели, за което им благодаря, защото ако не бяха такива, аз нямаше да съм това, което съм в момента.
При теб изглежда важи правилото - кръвта вода не става. Баща ти как реагира на първата ти шампионска титла?
Беше изключително развълнуван, тъй като не го очакваше. Имам двама братя, но само аз се занимавам с мъжкия водомоторен спорт, те си имат други бизнеси. Всъщност баща ми осъзна и видя още на първата тренировка, че имам усещане за скорост, че добре се чувствам по вода, че контролирам лодката си прекрасно и че това е моето нещо.
Той ли те направи шампион?
На 100%. Още от малка ме е учил да работя по лодката си. Даде ми много знания. Даде ми свобода. Като бях малка ме караше да плувам до другия бряг на язовира и да се връщам. Научи ме да съм силна. Най-вече това, че ми гласуваше огромно доверие от дете ме изгради като човек. Никога не ми е казвал: "Ти си малка! Ти си момиче!"
Майка ти с какво се занимава и какво мисли за това, че споделяш страстта на баща си, която е доста опасна и екстремна също така?
Майка ми е по-женските занимания. Работи в салон за красота - маникюрист. Но тя също е екстремен човек. Също има капитанско право и управлява лодки. Кара джетове, водни ски и мотори. Така е в моето семейство.
Как минава лятото за теб?
Със съпруга ми и детенцето ни сме в Созопол. Тук аз съм капитан на парасейлинг лодката, а мъжът ми е до мен и кара друга лодка по цял ден. Двамата постоянно се разминаваме във водата и сме много интересна двойка за всички. Нашето момченце е на три годинки и ходи на детска градина на самия плаж. След това го взимам при мен на лодката и цялото ни семейство е на вода - така минава лятото.
Как почиваш, когато си заета през отпускарския сезон?
Когато човек превърне хобито си в професия, тогава не се налага да почива, защото не се чувства на работа. Пожелавам го на всеки. Това беше мечтата ми. Никога не съм искала да ходя в офис на работа, а се надявах всеки ден да ставам с желание за това, което ми предстои - различен и изпълнен с емоции ден. Имам точно това сега.
Освен всичко водя и курсове за капитани, което също ми е много приятно. Запознавам се с много хора, оставаме приятели, после караме заедно. Ами... не ходя на работа.
Кой е най-важният урок, който се стараеш да предадеш на бъдещите капитани?
Любовта към водата - това е най-важното, което мога да се похваля, че успявам да им предам. На всеки, който изкара курса си при нас - винаги му гарантирам, че без лодка няма да остане, а после ще има нужда от по-голяма и по-голяма. Като практика успявам да им предам част от опита си, за съжаления, курсовете са кратки, но се възползвам от всяка секунда. Приела съм го повече като кауза, отколкото като друго.
Парасейлингът с какво те предизвика?
Започнеш ли веднъж, не можеш да спреш. Като танц с вятъра. Постоянно. Емоцията, която подарявам на хората, ме зарежда всеки ден. Преди малко имах едно семейство с едно детенце, който слязоха толкова усмихнати и позитивни, че съм сигурна, че дълго ще ме помнят. 90% от хората ми казват, че имам най-хубавата работа на света.
Имала ли си екстремни ситуации при над десетки хиляди полета като капитан-инструктор?
Почти близо 15 хил. са вече. Екстремни моменти за мен има всеки ден, за хората - не, защото те не разбират какво се случва. Опасна може да бъде всяка промяна на посоката на вятъра, което влияе изцяло на обстоятелствата и аз трябва да реагирам. Днес например времето е много променливо, очакваше се да вали дъжд, но не заваля. Времето се променя, докато парашутът е във въздуха. Но всички в лодката трябва да са спокойни и да ми вярват. При работата с техника също винаги може да се случи нещо, но от мен зависи да държа нещата под контрол. Няма елемент на страх и паника при мен, както и трябва да бъде.
Изобщо има ли някакъв страх у теб?
Хубаво е човек да има страхове, но засега не съм открила своя.
Докато беше бременна отдели ли се от руля?
Не. Дори тогава не слязох от лодката. В първите месеци ми беше доста натоварено - в пика на парасейлинга. Имахме много работа. Чувствах се прекрасно и нямах никакъв проблем. Дори когато някой около мен се оплакваше, че май му е лошо, аз казвах, че съм бременна и въобще не ми е - всичко е до настройка. Лекарите, които следяха бременността ми, също ме подкрепиха. Родих на 25 години, чудесна възраст, нямаше причина, да не упражнявам професията си.
Синът ти кога за първи път плава?
Беше на три месеца. Не е плакал. След като навърши една годинка, започна да се качва постоянно с мен на лодката. Имаше период, в който нямаше кой да го гледа и той беше с мен, аз си вдигах парашутите, а той с една малка жилетчица си стоеше в лодката до мен. Сега няма търпение да приключи градината му и да го взема. Вече е научил много сериозни неща и знае всички части на двигателя, както и за какво служи анемометъра, който, за незапознатите, е прибор за измерване силата на вятъра.
Ще се радваш ли да поеме щафетата от теб?
Разбира се. Въпреки че по-интересно би било, ако живот и здраве, следващото ни детенце е момиченце - мисля, че бих искала тя да продължи по моя път.
Пак ли по вода пламна и любовта ви с твоята половинка?
Учихме по физика. И двамата сме завършили Висше Военноморско училище, бяхме колеги там. От първия ден сме заедно, както и до днес - всеки ден. По 24 часа! Той е до мен в моторните спортове, аз съм до него във ветроходните. И така вече девета година.
Да споделяте всичко - това ли е тайната на харомничния брак?
Да имате обща цел. Това е моето виждане. Когато хората гледат в различна посока, не се получават нещата. Много хора ни питат - не си ли омръзваме. Не, щастливи сме да споделяме всичко - заедно сме в преследването на мечтите и в успехите си. После си поставяме нова цел. Отново заедно. Не ни е скучно.
За какво не ти остава време?
Успявам да намеря време за всичко. От сутринта със семейните ангажименти и професионалните до вечерта, когато към 23 ч. изпивам една чаша вино. Доволна и удовлетворена. Когато имам свободно време, не знам какво да го правя и не се чувствам добре. Една минута да имам, ще я оползотворя за нещо.
Кога се пенсионират капитаните?
Няма ограничения за морето. Може до живот да си практикуваш, стига да си здрав и компанията, за която работиш, да ти гласува това доверие. Опитът е най-важното.
За теб изобщо има ли невъзможни неща и предизвикателства, с които не можеш да се справиш?
Не бих казала. Не мога да оправдая млади хора, които не правят нищо и все чакат нещо. Няма какво да спре един здрав човек да постигне целите си, проблемът е, ако няма такива. Платила съм сама цялото си образование, а в морско училище е трудно да работиш и учиш, защото нямаш право на абсолютно никакви отсъствия. С мъжа ми сме започнали от нулата и сме постигнали всичко заедно с много работа, амбиция и 100% отдаденост на това, което правим. Гледаме в една посока и независимо от препятствията винаги стигаме там, за където сме тръгнали. Осъществяваме мечтите си една по една заедно. Превърнахме хобито си в работа или работата в хоби (и бизнес) няма значение. Важното е, че сме щастливи в края на всеки ден и посрещаме следващия с усмивка и нетърпение, защото нашият ден е много динамичен и изпълнен с изненади. Понякога е хубаво да не знаеш какво ти предстои!
Можеш ли да се определиш като волна душа, която винаги знае накъде да се насочи?
Да. Винаги имам посока, която следвам.
Друго от същия автор:
-
Как да изберем добре узряла диня? Следете внимателно за тези 5 признака -
Най-горещият тренд за ноктите това лято – различен дизайн за всеки нокът -
Искате да сте кралицата на Инстаграм? Със златния Galaxy Z Flip вие диктувате правилата на играта -
5 страхотни маникюра, на които е нарисувано море (СНИМКИ) -
Антон Хекимян за семейната почивка в Царево -
Къде из България Саня Борисова, Владо Карамазов и Лорина Камбурова се любуват на цветята и билките -
Виктория Бекъм показа завиден тен и прекрасно тяло по бански от италианската си почивка -
Съвети за летния грим с актрисата Рая Пеева и гримьорката Петя Петкова -
Кейт Мидълтън дебютира с нова прическа и цвят за лятото – меденорусо със скосен бретон -
Един джин, мадам? Опитайте новото питие на британското кралско семейство
