В началото дори да е любов от пръв поглед и двамата може да се страхувате. Ще трябва да се осмелите да се опознаете, да се доверите един на друг – без преструвки. Невъзможно е да излъжете, всяка ваша емоция и мисъл ще бъде разчетена. В големите влажни очи се отразявате самите вие, но срещу вас има характер с когото трябва да се научите да общувате. Емоциите са свързващото звено между човека и коня. Тези прелестни създания не могат да говорят, но това не им пречи да ни разбират напълно. Много по-добре отколкото често ние може да разберем тях. Разбира се, има и хора, които говорят техния език.

Като Ралица, която го владее впечатляващо. Само на 18 години тя има купища умения и таланти. Конете са част от нейния живот от самото й раждане. Нейните родители Красимира и Зарко Георгиеви отдавна са се посветили както на отглеждането и възпитаването на коне, така и на обучаването на истински отдадени ездачи - не просто "возещи се" (както Зарко би определил доста ентусиасти).

Семейството има свое ранчо "Конникът" в село Макоцево, на 40 км от София. През лятото там се провеждат детски лагери, традиционно и няколкодневни походи с коне (като например "По стъпките на Бенковски"), а целогодишно много заклети почитатели на прелестните създания са редовни посетители на Георгиеви. Зарко и Красимира са завършили хореография и след няколкомесечно танцово турне в САЩ се завръщат с идеята, вдъхновена от американските традиции при конете, да развият и у нас едно по-каубойско отношение (чрез преживяване) към тези животни. Така създават ранчото от нищото.

И така години наред успешно работят за създаването на специална връзка между хората и конете, която променя характера, мисленето и малко или много дори живота в по-добра посока. Дори на съвсем начинаещи ентусиасти никога не се предлага просто "разходка с кон", а безценен урок по общуване.

И понеже самите ние сме много вдървени пред кобилата Карина, която се оказва алфа (доминира) в стадото, на помощ идва Ралица, която веднага започва да "говори" със своенравната и по-възрастна Карина (името означава - "обичана").

Ралица е възхитителна на седлото, на което я качват още на шестмесечна възраст. Преди пет години се ражда нейната най-добра приятелка на четири крака – Айрис. Още щом вижда малкото конче за първи път, Ралица разпознава своята сродна душа. Двете дори си имат собствено подсвиркване. То им е запазена марка и Айрис го разпознава и реагира дори да го чуе само по телефона, ако нейната стопанка е твърде ангажирана, но иска да я поздрави. Ето какво споделя още Ралица в интервю за Ladyzone.bg.

Снимка: Борис Борисов

Как "проговори" езика на конете?
Времето е най-добрият учител в това отношение. Конете са наши огледала. Каквато енергия им даваме, с такава ни отвръщат. Има много теория при ездата, но по-дългият процес е човек да се научи да усеща коня, как реагира, от какво се плаши и от какво не. От баща ми знам, че човек трябва да язди всякакви коне, а не само един, за да се научи да ги разбира в разнообразни ситуации. То е като при танците, през колкото повече стилове преминеш и колкото повече движения въприема тялото ти, толкова по-добър ставаш. Смятам, че за моята възраст съм доста по-зряла. Безспорно конете те обогатяват. Покрай тях постоянно се запознавам с нови хора. Приличам на баща ми в това отношение - много съм общителна и инициативна. Да можеш да разбираш конете, помага да разбираш по-добре и хората. Ставаш по-разбран, по-толерантен. И нещо като минипсихолог.

Какво усети, когато видя Айрис за първи път?
Казах си: "Това е моят кон". Тя приличаше на бебе, но порасна промени се. Точно, както един човек. Сега е на пет години. Дълго се чудех дали наистина тя ще е моят кон винаги, дали ще си омръзнем. В момента не мога да си представя живота без нея. Знам, че ще се случи един ден, но не искам да мисля за него. Двете си имаме нашето подсвиркване, което аз измислих и още от малка, когато я видех, го правех и тя го научи. Реагира с подмънкване, което в превод е: "познавам те". Това е специфично при конете. Ако е между два от противоположни полове, които са се разгонили, така започва тяхното любовно преживяване.

Снимка: Борис Борисов

Тя позволява ли на други да я яздят?
Айрис е много приятелски настроена. Може да се довери на всеки, стига човек да не й навлезе твърде в личното пространство. По това си приличаме. И аз съм много комуникативна. Колкото повече сме заедно, толкова повече откривам и други прилики. Много е приятно да усетиш как кон, който тежи стотици килограми, се държи с теб като с най-близко същество. Понякога се улавям, че ако се унеса за минута дори в училище, си мисля как галопирам с нея.