Петър Мизюрев, героят в пожарникарска униформа и в носия: Гайдата звучи най-добре сред природата

Трудните времена предизвикват у силните хора проявата на изключителни качества и способности. Но има герои, които са такива всеки ден и нямат нужда от извънредни обстоятелства, за да се докажат. Петър Мизюрев е един от тях – спасител, пазител и просветител. Иначе казано се е посветил на няколко призвания – той е пожарникар, гайдар и учител по каба гайда. Съхранява едновременно нашето бъдеще (живота ни) и нашето минало (българските традиции). Герой, който достойно носи и двата си суперкостюма – пожарникарската униформа и народната носия. И в двата се чувства еднакво горд, че е българин.

Пандемията от COVID-19 извади света от нормален ритъм. Как се промени ежедневието на човек като теб?
Както би трябвало да се промени при всеки отговорен човек - свел съм до минимум социалните си контакти и спазвам всички противоепидемични мерки. Съветвам хората да правят същото. Колкото по-единни сме, толкова по-бързо ще отмине всичко – ще има по-малко жертви и по-малко загуби.

Заради наложената изолация има ли повече битови пожари?
Напротив, дори с колегите наблюдаваме намаляване на битовите пожари и инцидентите като цяло. Може би, защото хората са си вкъщи и дори да се случи нещо (да забравят някой електоуред, късо съединение и т.н) реагират мигновенно и не позволяват разрастване на пожара.

Кое е най-удовлетворяващото усещане от твоята работа и това да не си зад бюро?
Всеки един пожар, катастрофа или друг инцидент е различен и трябва да реагираш на момента. Това прави работата ни много динамична и вълнуваща. Удовлетворяващо е да видиш, че си успял да помогнеш на някого - да го опазиш жив и да спасиш имуществото, доколкото е възможно.

Попадал ли си в наистина екстремни ситуации, в които е бил застрашен животът ти?
Всеки път, когато влизаме в силно задимена среда с висока температура, има риск за живота ни, но разчитаме на личните предпазни средства, на обучението, което сме преминали, и най-важното - на колегите до теб.

Снимка: Личен архив

Как и кога избра тази геройска професия?
Видях обявен конкурс и просто кандидатствах, без да се замислям. Винаги съм харесвал тази професия, но не съм си представял, че ще стана пожарникар. Това е първата ми работа, която ме кара да се чувствам пълноценен и да работя с желание и удоволствие вече 7 години.

Освен всичко ти преподаваш изкуството на свиренето на родопска каба гайда... Не е ли много трудно? Откога е тази любов към най-магнетичния ни народен инструмент?
Всеки един музикален инструмент е труден и този не прави изключение, но удоволствието от свиренето те кара да продължаваш да се учиш и усъвършенстваш. От дете харесвам народната ни музика и този магнетичен звук на каба гайдата. Запали ме посещението на един народен събор, където за първи път чух каба гайда на живо и направо замръзнах - бях като омагьосан от нея.

Снимка: Личен архив

Какво прави родопската каба гайда толкова специална?
Каба гайдата все още се произвежда така, както е била правена преди стотици години. Тоест само от естествени материали - дърво, кожа и рог. Това е тайната според мен. Твърди се, че траките са я използвали за различни ритуали, а тонът на ручилото е същият като тона на "ОМ", използван за медитация. Каба гайдата се отличава с нейния тембър и нисък тон, в сравнение с останалите гайди. Именно това я прави толкова специфична и въздействаща.

Снимка: Личен архив

Как стана учител?
Интересното е, че по същия начин, както станах и пожарникар - отново без да е планирано. За мен е голямо удоволствие да мога да предам наученото през годините и на други хора. Удовлетворението от успеха и напредването на учениците е много мотивиращо да продължавам с преподаването.

На децата кое им е най-интересно?
В началото повечето деца ги е страх - дали от вида на гайдата или нещо друго - не знам. След като им покажеш, обясниш и посвириш, децата се отпускат и много им харесва. Скоро ходих в един Център за деца със специални нужди и се оказа, че каба гайдата и народната музика им действа много успокояващо и позитивно.
В пожарната също идват деца, които развеждаме и им показваме камионите, оборудването и облеклата ни. За тях всичко представлява голям интерес и често си тръгват с думите: "Искам и аз да стана пожарникар, когато порасна", което е страхотно.

Как се чувстваш, когато си облечен с носия и как, когато си с пожарникарска униформа?
С една дума - горд, че съм Българин и съм намерил своето призвание.

Лесно ли съчетаваш едното с другото?
Според мен двете неща се допълват. Както казват и психолозите, в нашата професия има много стрес, екстремни преживявания и психическо натоварване и е много хубаво да имаш хоби, което да ти помага по един или друг начин да се разсееш и да се отърсиш от всичко.

Кое е най-странното място, на което си свирил, защото си се изявявал дори в пещера?
За мен пещерата не е странно място. Тя е част от природата и създава невероятна акустика. Най-добре гайдата звучи в Балкана, сред природата.

Снимка: Личен архив

Смяташ ли се за пазител на безценните български традиции и как точно се стараеш да го правиш?
Да, смятам се за пазител и се опитвам да предам българското по същия начин, по който са учили и мен.
От пет години съм член на "Гайдарски състав Петко Войвода", където се залага изцяло на "изворния фолклор". Това означава, че песните се изпълняват в оригиналния им вид, както са били изпълнявани от предците ни. По този начин фолклорът се съхранява, разпространява и е достигнал до нас. Така ще продължи да съществува и за следващите поколения.

Мислиш ли, че българите трябва да се държат здраво за корените си и да не забравят да съхраняват фолклора си?
Разбира се, камъкът тежи на мястото си. Фолкорът ни е уникален и много богат. Благодарение на него сме се съхранили като дух и народ. Преминали сме през много трудни времена, но единствено България не е сменяла името си от 681 г. досега. Сигурен съм, че фолклорът има голяма роля в съхранението ни и ще продължи да ни крепи.

Какво най-много ти липсва в извънредното положение?
Социалните контакти, пътуванията, разходките сред природата. Най-много обаче ми липсват роднините и приятелите. И не на последно място, разбира се, преподаването и моите ученици.

Според теб настоящата пандемия кара ли вече мнозина да преосмислят ценностите си?
Да, разбира се. В интернет прочетох един пост с плюсовете от пандемията, който много ми хареса. Ще споделя някои от посочените плюсове: Възроди българското село; Върна вярата в Бог; Сплоти семействата; Възобнови четенето на книги и самообразоването; Въведе домашно обучение на децата, под контрола на родителите им; Фокусира върху здравословния начин на живот; Подобри личната хигиена; Създаде грижа и внимание към старите хора; Планетата Земя си "отдъхна" от замърсяването на въздуха и се възстановява с много бързи темпове.

Как би искал да изглежда утрешният ден след пандемията?
Всичко постепенно ще се върне към стария ритъм на живот, а защо не и към по-добър.

Легендарният гайдар Бай Дафо от прочутия запис на „Вояджър“ в спомените на неговата внучка Лилия

По случай 100 години от рождението му гайдарското надсвирване в Гела ще бъде посветено на него