Диляна Стойчева е собственик на две дентални клиники, които се намират в София. Но преди близо 9 години и през ум не й минава, че ще се озове в подобна позиция. През 2011 г. тя губи съпруга си – д-р Дочо Стойчев, който е стоматолог и собственик на клиниката, която тогава е една. Здравното заведение се помещава в дома на семейството, което отива да живее на квартира. Мъжът й се занимава с бизнеса, а приоритетите на Диляна са синовете им - близнаците Калоян и Константин. По-късно момчетата продължават образованието си във Виена - специалности, които въобще не са в сферата на медицината. Диляна, която е икономист по образование, вече помага в работата на съпруга си. След огромната загуба, която изживява, тя съумява да стъпи на краката си и да продължи, започнатото от него, дори го надграджда. Отваря втора дентална клиника в центъра на столицата. В момента се бори с изграждането на трета.
Калоян и Константин се разделят с мечтата да се осъществят в сферата на киното, връщат се в България и започват да учат стоматология, за да са близо до майка си и да продължат започнатото от баща им. И двамата вече са дипломирани лекари. Диляна споделя как е успяла да се справи с мъката от загубата, както и да вземе решение да тръгне в посока, която й е била неясна. Едва ли е било лесно и за синовете й да направят обрат в избора си. За трудностите, които съпътстват ежедневието й, борейки се с бюрокрацията, за отговорността към пациентите и отношението към хората, с които работи, тя разказва пред LadyZone.bg.
Кога и как се преобърна животът ти?
До 2011 година бях една щастлива и безгрижна жена. Имах всичко: две прекрасни деца - вече студенти във Виена, куче, съпруг, който се грижеше за функционирането на клиниката. Работата вървеше. Аз се занимавах с административните въпроси. Бяхме сформирали невероятен екип от млади и амбизиозни лекари. Планирахме разширение на дейността... И след една ски ваканция, в края на март, мъжът ми се почувства зле. Прегледи, изследвания, скенер и шокиращата диагноза – онкологично заболяване, вече прогресирало. Следващите осем месеца до края му бяха месеци на борба с болестта. Неуспешна...
Как и с помощта на кого взе решение да продължиш делото на съпруга си - д-р Стойчев?
Загубата беше невероятна за всички. Пред мен имаше два пътя - или да затворя клиниката, или да продължа. Решението не беше лесно, но щеше да бъде жалко една клиника с 20-годишна история да прекрати дейността си. Разбирах и отговорността си към хората от екипа – повечето имаха семейства с малки деца. От друга страна, всички знаем колко трудно се събира в днешно време екип - не само добри професионалисти, но и качествени хора. Началото беше трудно. Учех се в движение. Паралелно с проекта за новата клиника, ходех и на курсове по маркетинг и мениджмънт. Научих се да разбирам почти от всичко: организация на работата в една дентална клиника, ремонти, интериор, реклама и неща, които не ми бяха свойствени преди това.
Синовете ти сами ли решиха да се върнат в България и да започнат висшето си образование отначало?
И за тях решението не беше лесно, но бяха мотивирани, виждайки моите усилия и водени от желанието да продължат съграденото от баща им.
Това, че синовете ти вече са дипломирани стоматолози, ли те провокира да се захванеш и с трета клиника?
След като завършиха синовете ми образованието си, се оказа, че ни е необходимо допълнително пространство, кабинетите отново не бяха достатъчни. Не исках да се разделя с лекари, които са били лоялни към мен през изминалите години. Затова взехме решение да предприемем ново разширение. Закупихме с кредит партерен апартамент близо до Орлов мост. Мислех си, че вече съм минала по този път и стъпките са ми познати. Сблъсках се с лоши съседи, изнудване и бюрокрация. Все още документите за разрешение се прехвърлят от инстанция в инстанция. Нека не се учудваме от липсата на медицински кадри у нас!
Вероятно е трудно сама жена, която дори не е медик, да не отстъпва от поетия път? Какво те крепи и ти дава сили?
Да, трудно е. Но аз не съм сама. Разчитам на помощта и съветите не само на синовете си, но и на останалите членове на двете клиники. Съветвам се. Ръководя се от максимата, че доброто решение е резултат от колективното мислене. Аз съм упорит и амбициозен човек. Съпругът ми се смееше, че съм „рогато“, но не се знае точно какво (родена съм на границата между Овен и Телец). Много трудно се отказвам. В работата си се стремя да бъда професионалист - непрекъснато да надграждам, а в отношенията с хората да съм честна и почтена.
Разкажи за лекарите, които винаги са били до теб?
И най-модерната клиника не представлява нищо без хората, които работят в нея. С някои от лекарите работя повече от петнадесет години. Те бяха до мен като приятели и в най-трудните моменти. Помагаха ми да се справя в различни ситуации. Много често се смеем и си разказваме позабравени случки от миналото.
Предавана ли си и как реагираш в подобна ситуация?
От позицията на годините, свикнах философски да се справям с такива ситуации. Най-много боли, когато е от хора, които си смятал за близки. Преглъщаш и продължаваш напред.
Смяташ ли, че си успешна жена и в какво се корени тайната на успеха?
Ще цитирам американския мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън, който казва: „Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата... да цениш красивото, да откриваш най-доброто в другите, да оставиш света малко по-добър.... да знаеш, че поне един човек диша по-леко, зашото те е имало... - това е успех!”. Изхождайки от контекста на този цитат, мисля, че съм успяла! Важно е да си позитивна личност, да умееш да поемаш и делегираш отговорност, да не спираш да се учиш и да мечтаеш!
Няма как да не те попитам - сега, в наложеното от правителството извънредно положение, как функционират клиниките ти?
Клиниките бяха затворени за две седмици, за да можем да се снабдим с необходимите лични предпазни средства и дезинфектанти, да изготвим протоколите за работа в условия на пандемия, според изискванията на здравното министерство. Но ние сме лечебни заведения и имаме отговорност към денталното здраве на нашите пациенти. Затова от понеделник (30 март) в двете клиники ще функционира по един кабинет за спешни случаи.
Какви мисли те връхлитат по време на пандемия? Оптимист ли си, че ще се справим успешно?
Ще излъжа, ако кажа, че не се страхувам. Страхувам се не само за лекарите, които са в непосредствена опасност при работата с пациентите, но и за родителите ми, и свекърва ми, които са възрастни хора, за близките ми. Нашето семейство се намира в различни краища на Европа – семейството на сестра ми живее в Будапеща, Унгария, а племенницата ми е в Гьотеборг, Швеция. Дали съм оптимист? Да! Децата ми се родиха през 1989 г. Спомням си кризата, липсата на най-необходимите неща по магазините, купонната система, режима на тока и водата, инфлацията и т.н. Минали сме през много тежки моменти, ще се справим и сега.
