Линда Александрийска: Един месец само с ръчен багаж и фотоапарат в Буенос Айрес - може! (СНИМКИ)

Линда Александрийска се влюбва в тангото още на първия си урок. 
В този танц открива житейска мъдрост и според нея всяко движение прави паралел с нещо от живота. Заминава за Буенос Айрес в преследване на една мечта само с няколко рокли, обувки за танго и фотоапарат. Каква е тайната жена да пътува сама и да изкара един месец само със 7 кг багаж ни споделя в едно ритмично интервю с благодарност за милонгите и смелостта да се отдадем на това, което ни привлича.

Защо избра Аржентина като посока?

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Аржентина, и по-конкретно Буенос Айрес, избрах заради тангото. Преди половин година отидох за първи път на урок по танго тук в София и толкова много ми хареса, че почти веднага започнах да проучвам всичко за този танц и за мястото откъдето произхожда.

Колко багаж взе?

Пътувах само с ръчен багаж - една раничка и една дамска чанта. Раничката тежеше 7 килограма, две-три рокли, два панталона, малко блузи, обувките за танго, най-лекия фотоапарат - Leica D-Lux 7, любезно предоставен ми за пътуването от VIP Trading Digivision, официален представител на Leica за България. Аз съм фотограф и за мен беше немислимо да тръгна за Аржентина без фотоапарат, но техниката ми е доста тежка и обемна, затова имах нужда от добър компактен фотоапарат.

Е, успя ли да оцелееш цял месец само с ръчен багаж?

Успях, да. Времето там през февруари е много топло, така че това беше плюс. Беше доста освобождаващо усещане. Сутрин ставаш и знаеш, че имаш избор между максимум 3 неща и няма чудене, преобличане и губене на време в търсене на „точно онази блуза“.

Какво е усещането да пътуваш сама толкова далеч?

Различно. Концентриран си, ”внимаваш в картинката“ един вид. Понякога се чудиш какво точно да правиш, все едно си излязъл на среща със себе си и се опознаваш - ту изпадаш във възторг от себе си, ту си ставаш досаден, после пак си се харесваш и така.

Хубавото е, че във всеки момент сам решаваш какво да правиш в следващия и съответно си много гъвкав за възможностите, които предлага денят. Минусът е, че колкото и да ти е приятно сам да си шеф на пътуването си, има моменти, които би искал да споделиш с другарче.

Ако пътуването ти беше роман, какво заглавие би му дала?

„Буенос Айрес - това е само началото на едно красиво приятелство“.

С Линда Александрийска за тенденциите в сватбената фотография

„Привърженик съм на английската школа, която набляга на репортажното снимане”

Сподели, че за 1 месец престой не си видяласърдити хора – къде се бяха скрили?

Сърдитите явно се бяха скрили дълбоко, защото не ги видях. Хората там са любезни и усмихнати и го правят от сърце, а не защото си турист и искат да ти продадат нещо. Поне това беше моето усещане. Много сърдечни и истински хора.

Как се роди у теб тази любов към тангото?

Връхлетя ме внезапно, в едно софийска школа за танго на площад „Гарибалди“. Ако и вие отидете, и вас ще връхлети! Тангото е магия, начин за свързване с другия, но най-вече със себе си. Знам, че звучи невероятно, но в тангото е събрана изключителна житейска мъдрост и всяко движение прави паралел с нещо от живота, всеки урок е стъпка към това да разбереш по-добре и себе си, и другите.

Случи ли ти се нещо страшно? А  кое беше най-вълнуващото?

В началото се движех предпазливо, защото бях прочела какво ли не из нета. За първи път пътувах сама и беше нормално да съм малко по-предпазлива, особено с техниката.

Не е имало обаче моменти, в които да съм се почувствала застрашена. В Буенос Айрес има много бездомни хора, които спят по улиците, както и дребни престъпления и кражби, но има и много полиция.

Вълнуващи бяха уроците по танго и милонгите – местата, на които вечер хората се събират да танцуват танго. Аудиторията беше много разнородна – млади и стари, аматьори и много добри танцьори, местни и чужденци. През февруари в Буенос Айрес никой не се вълнуваше от коронавируса и в прегръдката на тангото, нещата изглеждаха много идилични. Но сега чета, че всичко е затворено и там и че се взимат сериозни мерки.

Като си затвориш очите и се върнеш пак в Аржентина – къде отиваш най-често?

Беше първата седмица от престоя ми. Две англичанки ми бяха казали за една милонга, която се провежда на открито в един от парковете на Буенос Айрес. Хванах автобуса и се озовах там. Красив, зелен парк с много голяма беседка в средата. Музика, светлини и силуети на танцуващи хора. Сядам на стълбите, обувам обувките и съм благодарна, че съм там...

На летището във Франкфурт си постояла в стаята за молитви. Защо?

Прибрах се в края на февруари, когато ситуацията с коронавируса вече започваше да ескалира и майка ми ме посъветва по време на престоя ми на летището във Франкфурт да се скатая в стаята за молитва, защото там едва ли ще има хора. В интерес на истината, малко с усмивка погледнах на съвета и и нямах намерение да търся тази стая специално. Но тя сама се изпречи на пътя ми и пристъпих вътре с известно любопитство. Беше тихо, празно, топло и имаше wi-fi. Така че майките трябва да се слушат.

Какво научи за себе си от това пътуване?

Че когато имам желание, винаги мога да намеря начин.

Каква е тайната една жена да направи нещо желано, и то сама?

Тайната е в силата на желанието. Когато нещо ни привлече - да му се отдадем и посветим и да видим къде ще ни отведе. В един свят, в който живеем в невъобразим шум, е добре да чуваме гласа на душата и не само да го чуваме, а и да го следваме, да положим усилие в съответната посока, да не се отказваме. И като тръгнем по този път, в един момент виждаме, че то не било толкова сложно....

Дай Боже, скоро отново да можем да пътуваме – сами или в добра компания!