Очаква ли се бум на разводите след края на извънредното положение? Отговаря психологът Жулиета Кузманска

Цялото семейство непрекъснатосъжителства заедно и то вече втори месец... Такава е повелята на карантината заради COVID-19. Какво ли ще произтече от това фамилно общуване? Съпрузите, които ще се преоткрият отново или ще заздравят още повече отношенията си – добре! Но какво ще се случи с тези, при които проблемите са се натрупали и ескалират в тази затворена среда у дома? Не са изключени насилие, агресия...

Снимка: Личен архив

Психологът Жулиета Кузманска, която има повече от 20 години стаж в областта и работи в кабинет по аналитична психотерапия в София, отговаря в криза ли са семейните отношения и наистина ли се очаква бум на разводите след падането на извънредното положение у нас. Съветва и как да си помогнем. Тя е магистър по аналитична психотерапия, обучавала се е във Westdeutcshe Academie, Мюлхайм, Германия (1997- 2004 г.). Случаите, с които се занимава, са семейни отношения паник атаки, депресии, хранителни разстройства, обсесивно-компулсивно състояния, тревожност, кризи и бърнаут.

Как домът, от източник на сигурност, може да се превърне в източник на стрес

При необичайни обстоятелства няма как да не си дадем сметка, че мутират и се видоизменят не само вирусите, но и светоусещането и светоотношението на човек

Г-жо Кузманска, как се отразява днес изолацията на семействата?

Разбира се, изолацията, която е наложена в момента, се отразява различно при всяко едно семейство, но при вси всички случаи тя е предизвикателство за семейните отношения, защото всички хора трябва да делят едно пространство в дома и да се съобразяват едни с други по начин, по който те не са правили досега. До момента те са ходили на работа, всеки е имал и други задължения, а сега всички заедно са на едно място и то дълго време.

Главен приоритет за всички става пространството вкъщи и как то ще се използва максимално, и в същото време да не пречи на другите, което е една доста трудна задача. Как и колко всеки сам в семейството може да уважава границите на другия и в същото време да отстоява свое собствено пространство, не е лесно изпитание! За който и да става въпрос, се получават прехвърчане на искри, пресичане на територии, които обикновено се избягват, когато всички са на работа и след това се прибират вкъщи, нагнетява се напрежение, изнервеност.

Има ли разлика в отношенията на по-младите семейства и на тези, които са от години заедно?

Отново не може да се даде еднозначен отговор... По принцип хората с по-дълъг брак до голяма степен са изградили отношения, в които се познават, имат много ясна комуникация, както се казва – общуват и без думи, дори знаят реакцията на другия. В тази ситуация, ако разбира се, не са се породили някакви кризисни взаимоотношения, нещата биха били по-предвидими и по-спокойни. Докато при една по-млада двойка, това е малко по-критичен начин двамата да се опознаят един друг и да приемат себе си такива, каквито са с ежедневните рутинни и битови действия. Така че за младата двойка това е един шанс за по-добро опознаване и най-вече приемане на другия. Като част от този процес в тези условия ние най-вече се срещаме със самите себе си и затова тази ситуация е една голяма възможност за преоткриване на нас самите и нашите партьори и близки.

По-скоро фатална или градивна за съпрузите е настоящата принуда да са в непрекъснат контакт?

На всеки различно се отразява сегашната промяна. Ако в едно семейство вече се е нарушила комуникацията, със сигурност това би довело до повече напрежение и изостряне на отношенията. Но в същото време изолацията е и шанс за партньорите да си дадат сметка дали наистина искат да бъдат с човека, с когото са или не искат? И по-скоро да помислят какво биха направили - дали биха „работили” в името на това да останат заедно или ностоящото положение е знак, че няма смисъл да си губят времето заедно и нещата трябва да приключат. Много семейства и двойки са свикнали на доста стереотипни отношения - говорят предимно за работа, за децата и не излизат от коловоза на тези теми. Изолацията дава възможност това да се разчупи, да погледнем партньора си с неговите лични нужди и желания, с това което го радва и вълнува.Така че всичко това може да бъде много градивно стига разбира се да има желание и от двете страни.

Снимка: iStock

При какви обстоятелства възникват конфликтите от непрекъснатото стоене вкъщи?

Най-честите обстоятелсва, колкото и да не ни се иска да го кажем и признаем, са свързани с битовизми, с рутинни действия. Например, някой е свикнал неговите неща да стоят на определено място в жилището и изведнъж това започва да пречи на другия. Или пък си прехвърляме отговорност за домакинските задължения. При всички положения, дори и да става въпрос за подобни обстоятелства, е много важно как всеки от партньорите приема другия, както и неговото лично пространство и как отстоява своето. На преден план излиза въпросът за границите, които са много важен момент в отношенията, доколко ние си даваме въздух един на друг и доколко си пречим, или се бъркаме в живота на другия.

Ескалира ли в подобна ситуация стремежът на партньорите да променят другия?

Точно това всъщност е най-критичният момент във взаимоотношенията на двойката. Идеята, че искаме да променим другия, а не да помислим как да го приемем? Или, когато избираме партньора си, отговорът, който трябва да дадем на себе си е: „Ние приемаме ли този човек с всичко, което той носи в себе си?”. Ако тръгнем да го променяме тогава неминуемо напрежението нараства, кризите ескалират, защото никой човек не желае да бъде променян, а по-скоро да бъде приет такъв, какъвто е. Тъй като много двойки работят върху подобряване на отношенията си, това става с взаимно поемане на отговорност и от двете страни. Или иначе казано - и двете страни започват да се учат как да се приемат. Това е възможно да се случи, когато двойката има желание да работи върху връзката си и в крайна сметка да я запази.

Заедно сме, но той не е готов за сериозна връзка...

"Попитах как вижда връзката ни занапред и не би ли искал да заживеем заедно. Отговори ми , че не е готов за такава стъпка..."

Зачестилите спорове и кавги знак ли са, че този брак е обречен?

Не би могло да се каже, че бракът е обречен, ако по-често се пораждат недоразумения между партньорите. Един брак е обречен, когато липсва: комуникация, поемане на отговорност и разпределянето й, способността да чуваме другия, да разбираме какво ни казва и да го приемеме. И в една ситуация, каквато е днешната - на изолация, ако тези неща липсват, те много бързо ще изкристализират и това би довело до прекъсване на взаимоотношенията. Но ако компонентите са факт, един спор или скандал, не могат да разрушат връзката в семейството. Неслучайно се казва, че бракът е доверие и компромиси.

Това ми напомня за думите на баща ми, които ми каза, като се омъжвах, и съм запомнила: „Помисли, дали ще има какво да си говориш с този човек след 10 години, не сега!”...

Много често питам клиентите си, дали обсъждат проблема помежду си, когато не са скарани. Оказва се, че са много малко хората, които разговарят по наболял въпрос, когато са спокойни. А е важно да се опитат да разрешат проблема, когато емоциите са туширани, обвиненията и нападките са утихнали и всеки поема сам отговорността си. Защото един проблем не се разрешава в скандала, а когато се говори за него зряло и спокойно. Ако съпрузите сами не могат да го направят, тогава нека потърсят професионална помощ за семейна консултация.

А твоят баща, това, което те е попитал, по-скоро е дали ти ще можеш след време да разкриваш изцяло себе си пред другия. Спойката между партньорите е най-силна, когато те могат да се разкрият един пред друг. Доверието е в основата на една връзка.

Mерките срещу COVID-19 излагат на голям риск децата и жените, жертви на домашно насилие

Отвъд медицинските книги и най-очевидното правозащитници и институции започнаха да алармират, че има и друга част от обществото ни, която е изложена на голям риск

Каква е ролята на децата в подобни проблемни отношения между родителите им?

За съжаление, децата са потърпевши в такава ситуация, да не кажа, че те понякога са и жертви. Те обичат и двамата си родители и най-тежко за тях е, когато трябва да избират. Те преживяват случващото се между родителите им и впоследствие изграждат защитни механизми, за да се предпазят от болката, която изпитват. Много често егоизмът на родителите, затова, че не си дават сметка какво причиняват на децата си, е голям проблем. Както и това, че има и случаи, в които те дори смятат, че децата ще им помогнат, за да си оправят отношенията. Но това е акт на безотговорност, не на отговорност. Децата не могат да компенсират липсата на желание между родителите им, да общуват по адекватен начин.

Снимка: iStock

Наистина ли се предвижда бум на разводите, след като падне карантината?

Много хора казват, че това ще се случи, аз не мога да се ангажирам с прогнози. Беше споменато, че в Китай, откъдето тръгна COVID- 19, е имало подобен бум. Тази изолация е тест за взаимоотношенията между хората. И ако преди това е назряла криза, това ще спомогне за края на връзката. Но, ако двойката е осъзната и има желание да подобри връзката си, изолацията не би трябвало да им попречи, а обратното – да ги сплоти. Връзките се разтрогват, когато има фалшиви или неясни взаимоотношения.

Какво ще посъветвате двойките - да общуват с психолог преди да са се изострили отношенията им или да го направят, когато това вече е факт и са на път да развалят брака?

Не трябва да се стига до момента, в който връзката е стигнала до своя край. Бих посъветвала всяка двойка да разговаря помежду си за всичко, което ги вълнува, за неща, по които не са съгласни един с друг. Трябва да можеш да уважиш различното мнение, например партньорът иска да направи нещо, което не ти харесва, ти да се опиташ да го приемеш, но и да не те нарани това. Многото разговори със сигурност биха помогнали във взаимоотношенията.

Искам семейство, но ме е страх от мъжете. Какво да правя?

Какво посъветва психологът на LadyZone.bg една от първите дами, осмелили се да му зададат въпроси, които ги тревожат

Когато нещата са назрели, никой не желае да слуша другия, дори комуникацията е нарушена, тогава със сигурност двойката трябва да предприеме разговор с психолог. Така ще може да установи къде се е получило разминаването, защо няма чуваемост и да работи върху проблемите си. Консултацията с професионалист със сигурност дава далеч повече опции на двойката да се справя с проблема, отколкото изобщо да не търси решение в тази посока.Те трябва да използват всички възможни шансове, които имат, за да си помогнат, преди да предприемат да се разделят. Неслучайно са все повече семейните хора, които работят с психолози и нещата във връзката им се подобряват. В психотерапевтичния процес се търси причината за въпросното състояние и откривайки я, тя се лекува.

През този период на изолация увеличили се броя на хората, които търсят помощ от вас?

Да, може да се каже. Има хора, между които конфликтите са назрели, дори се опитват да се изнесат от вкъщи, защото срещат непримиримост при едно непрекъснато съвместно съжителство. Има кризи в двойките. Съответно и паническите атаки се засилват, защото тази изолация, смяната на начина на живот, засилва тревожността в много хора, които са предразположени към това. Всички ние се надяваме рано или късно това извънредно положение да приключи, защото то наистина е предизвикателство за всеки един от нас, нещата лека-полека да се нормализират и всеки да се върне към обичайното си ежедневие, към работата си, където, както се казва, плуваме в свои води. Аз продължавам да работя онлайн, както и колегите ми – включваме камерата и започваме сесията. И това се оказа един много добър начин.

Бихте ли споделили практики, които ще са от полза на съпрузите, за да запазят семейството си?

Препоръчвам на всички в едно семейство да си разказват истории, да се забавляват, да готвят, да играят с децата, да спортуват... Важно е много неща да правят заедно, което определено ще ги накара да се почувстват по-добре. Нека всеки, когато тръгне да напада партньора си, да се замисли как той би се почувствал, ако е на негово място. Неслучайно се казва: „Опитай се, да влезеш в обувките на другия!".