Искам семейство, но ме е страх от мъжете. Какво да правя?

Здравейте, имам един голям проблем, на 41 години съм, а все още не мога да се омъжа. Моите родители постоянно ми натякват,че искат внуци, а аз не мога да сбъдна тяхното и мое желание. Не съм много контактна и изпитвам страх от мъжете, а понякога ги мразя, защото досега имах все несполучливи връзки - две на брой. Моля Ви, посъветвайте ме какво да правя, защото не издържам психически и целият ми живот се проваля, а съм и безработна в момента и не мога да си намеря работа. Имам висше икономическо образование и много допълнителни квалификации. Страх ме е да изляза на улицата и да се срещам с хора, защото все си мисля, че ще ми се случи нещо лошо и ще се запозная с неподходящия човек и той пак ще ме излъже и ще ме изостави както досега са правили двамата ми приятели. Предварително Ви благодаря за отговора. С поздрави А.

Добра среща,

От написаното изглежда, че нещата, които ви тревожат касаят генерални аспекти от живота ви, но в каква степен те действително представляват „голям проблем” и доколко са плод на предразсъдъци и „насадени” модели вече е въпрос на по-детайлен поглед.

Според писмото ви се очертават няколко „зони на тревога” - желанието ви да създадете семейство; съпротивите, които имате вследствие на връзки, определяни от вас като „несполучливи”; трудността да се реализирате професионално, въпреки добрата си квалификация; страховете, че „може да ви се случи нещо лошо”, когато се срещате с хора.

За да улесните намирането на решения, и да ви е по-леко да застанете лице в лице със собствената си човешка ситуация, ви предлагам да „калиброваме” запитванията ви до по-дребни детайли. Твърдите, че желанието ви да се омъжите се припокрива с това на родителите ви, които ви „натякват, че искат внуци”. Опитайте се да разграничите собственото си желание от тяхното. Вгледайте се в собствените си потребности „тук и сега” и вземайте под внимание само своите мисли и чувства. Често човек съзнателно се опитва да удовлетвори очакванията на родителите си по ред причини – уважение, чувство за вина, отговорност и т.н. На подсъзнателно равнище обаче Аз-ът се съпротивлява и прави тъкмо обратното – саботира сбъдването на чуждото желание, като своеобразен бунт срещу външната намеса, като начин да се усети зрял и самостоятелен.

Когато търсенето на партньор се синхонизира изцяло с вашите лични копнежи и намерения, без оглед на родителските, нещата около вас ще се подредят по по-различен начин. Казвам „търсенето” и тук стигаме до съществен момент от втората част на писмото ви.

Нали не очаквате, че партньорът, който няма да предизвиква у вас резерви, и с който връзката ви би била „сполучлива”, сам ще позвъни на вратата? До голяма степен усилените защитни механизми, които сте издигнала ви спъват и в останалите сфери – намирането на подходяща работа, преживяването на радост от пълноценно общуване с други хора...

Разглобете опасенията си и се запитайте от какво точно ви е страх у мъжете? А у определен мъж? Какво „лошо” би могло да ви се случи, ако общувате по-интензивно и се срещата с повече хора? А каква точно работа очаквате и какви компромиси сте готова да направите?

Предлагам ви една парадоксална техника – сама да потърсите и да се срещнете с това, от което ви е страх, и към което се усещате резервирана. Инициирайте вие контактите си с хора, дори да изпитвате силна тревога, дори да ви „изтръпва под лъжичката.” А защо да не поемете инициативата и първа да поканите даден мъж на среща? Когато престанете да се съпротивлявате на онова, от което се опасявате и се срещнете с него по собствено желание (дори да ви коства големи емоционални усилия), страховете ще започнат да се топят.

Добра възможност също така е и да потърсите професионална психологическа подкрепа, което би ви помогнало да научите повече неща за характера си и за това, какви хоризонти ви разкрива той, както и какви спънки може да ви поднася.

Като се надявам да сте получила някакви жокери лично за вас, ви пожелавам пълноценно предпролетно настроение.