Около 1603 г. един голям поет трябва да вземе важно решение – да се остави на чумата, която в това време вилнее в Англия, или да отговори на музата си, потискайки страха, и да пише. За щастие той решава да доближи писалката до хартия и това действие поставя началото на един от най-големите му шедьоври – „Крал Лир“. „Мъжете трябва да издържат“, пише той, докато е под карантина в дома си. И тази фраза резонира особено силно сега, когато всички сме в самоизолация, като една от основните мерки за противодействие на коронавируса COVID-19.

  • Поразително! Олимпийска състезателка "плува" на кухненския плот в условия на карантина (ВИДЕО)
  • Коя книга ви е отвела най-далеч? Споделяйте книжни пътешествия в #ПътувамБезПаспорт
  • Нови заповеди: сваляме маските и тръгваме към планините. Разрешено е
  • Бебето Колинс, което се роди с помощта на пожарникари
  • Отварят ли училищата? Как са решили проблема в Нидерландия и на остров Нантъкет
  • Странните неща, които детето ми направи по време на изолация
  • #ОстанетеСиВкъщи и гледайте сериали - 10 сериала, които може да гледате повече от веднъж
  • Батман мете улиците, Железният човек дезинфекцира, а Дарт Вейдър разнася хранителни продукти (ВИДЕО)
  • Теа Минкова: Не знам какво сме правили с Наум преди Амая
  • "Живей живота с щастие и страст" - мъж, починал от коронавирус, остави трогателно писмо на семейството си
Факт е, че Шекспир не е единствен в това си решение. Сър Исак Нютон също е под карантина по време на чума, когато работи върху теорията за гравитацията. Това е нещото в човешкото творчество: няма почва, в която да не може да цъфти. И кой знае - докато ние ссега си стоим вкъщи, може да се ражда някакъв значим исторически факт, откритие или пък вдъхновение.


Виктор Юго пише "Клетниците" под карантина



Френският автор Виктор Юго не е бил почитател на Наполеон III, подари което е изгонен от Франция и пратен в изгнание през 1851 г. „Изгнанието не ме е откъснало само от Франция, почти ме откъсна от Земята ", пише той по този повод. Вместо да се срине в собственото си неудовлетворение, той хвърли много творчески услия върху един свой голям труд. Така се раждат „Клетниците“, останали завинаги в световната класика.

Симон дьо Бовоар пише първата си и единствена пиеса



Като френска авторка, известна със силата на характера, Симон дьо Бовоар решава да разшири уменията си, докато страната е под нацистка окупация. Заема се с писането на първата си (и единствена) пиеса - Les Bouches inutiles през 1945 г. Това е трогателна история за оцеляването на семейство по време на обсадата срещу бургундите.

Жан-Пол Сартр, който е любовник и творчески партньор на Бовоар по това време, работи редом с нея, за да измисли етиката на екзистенциализма.

Сър Исак Нютон открива гравитацията

Снимка: Getty Images



Сър Исак Нютон може да получи голяма златна звезда за своите умения за социално дистанциране. През 1665 г. младият Нютон избягал от лондонската голяма чума в малко село на около час от Кеймбридж, в семейното имение Вулстхорп. Там има прекрасна природа, но е доста скучно. Затова Нютон имал достатъчно време да наблюдава ябълки, паднали от дърветата. Според легендата точно така той успял да открие и усъвършенства теориите си за гравитацията и движението. Когато най-накрая се връща в града, именно тази натрупана съкровищница от проучвания и знания го изстреля към тирлата професор.

Зигмунд Фройд пише своя шедьовър за психоанализата



Не можем да говорим за психоанализа, без да споменем Фройд. Той никога не е спирал да преследва страстта си, дори когато става на 82 години и се опитва да избяга от нацистите и рака. Като основоположник на психоанализата, Фройд проправя път към онзи вид терапия, който помага на много от нас да се справят с емоциите си в момента. Бягайки от Австрия в Лондон през 1938 г., той буквално се състезава с живота, за да завърши „An Outline of Psycho-Analysis“. Тя е публикувана посмъртно, две години по-късно.

Фрида Кало рисува, докато е прикована на легло

Фрида Кало остава за дълго, прикована на легло, като студентка
Снимка: Getty Images



273 дни  - това е приблизителното време, което Фрида Кало прекара на леглото, когато се разболява от полиомиелит на шест години. И това е само част от нейната уникална връзка с физическа болка. Дори когато мексиканската художничка се възстановява от болестта, тя куца с единия крак до края на живота си. Накрая губи целия крак, заради гангрена.

Отново остава за дълго, прикована на легло като студентка. Тогава започва да рисува и на следващата година завършва първия си автопортрет: „Автопортрет на Кало в кадифена рокля“. Отливки и корсети на Кало могат да се видят в The Blue House (Casa Azul) в Мексико Сити.