„LadyZone, здравейте! Аз съм с детска церебрална парализа и искам чрез вас да покажа красотата си, за вдъхновение на хората. Наистина се чувствам красива въпреки увреждането.“
Така започва едно съобщение, което скоро получихме от наша читателка. С тези изречения започва една красива история. Защото има ли смелост за първите думи, след това остава само да я допише. Заедно. Ние решихме да продължим историята и да ви разкажем повече за Виолета. Виолета, която е красива!
-
Росица Манева, която е овладяла баланса между кариерата и голямото семейство -
Да имаш деца е вид богатство. Не е в банката обаче -
разЛични истории: Теодора Славова, която избра кариерата пред семейния живот -
Не намираш човека, с когото да създадеш семейство и деца? Това не те прави "грешка в системата" -
"разЛични истории": Бо, която превърна страданието си в кауза (ВИДЕО) -
Домашното насилие е неудобна тема, защото често жертвите са тези, които го прикриват -
Пет жени пожарникари: Ако нашата сила ви плаши, това е ваша слабост! -
разЛични истории: Петя Боевска, която координира подслона на бежанци в Северен Ирак -
Защо професия, в която личното време престава да бъде лично, не е "губене на време" -
Ралица Михаилова: С поредицата "разЛИЧНИ истории" искаме да кажем, че всеки е важен и всяка история е важна
Тя е от град Кубрат и е на 34 години. Няма образование, защото когато била дете, не я приемат в училищата. Казват на майка й да я запише в помощно. Когато една майка чуе подобно предложение, може да послуша него... или сърцето си. Майката на Вили избира сама да учи детето си.
Според закона за народната просвета деца със специални образователни потребности постъпват в специални детски градини и училища, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани.
„Благодарение на моята майка се научих да чета. Тя виждаше, че имам голямо желание. Сестра ми тръгна в първи клас и покрай нея изчетох толкова книги, че запълниха 2 картона от библиотеката. Майка и мои близки постоянно ми подаряваха книги. Благодарение на тях се запазих умствено.“
В момента Виолета може да пише на компютър и телефон, но не и с химикалка. „Имам особени движения... не знам и препинателните знаци“, споделя ни тя, запазила чувството си за хумор, въпреки трудностите.
Детската церебрална парализа (ДЦП) се определя като най-разпространената причина за увреждане при децата според доклад, изготвен от Фондация "Помощ за благотворителността в България" и Български център за нестопанско право. Качественото лечение изисква активна терапия от най-ранна възраст, като рехабилитация, обучение, социализиращи умения, и др.
За да може да посещава различни лечебни и оздравителни процедури, родителите на Виолета буквално я носят на ръце.
„С майка ходех на акупунктура и на лазерно лечение. Опитахме и с операции, но отново без резултат."
За да има пълноценно детество и да общува с връстниците си, много й помага и нейната сестра. Тя я извежда сред деца, когато били малки. Някои от тях я отбягвали, но други я харесвали.
Въпреки тежката си съдба, Виолета се чувства красива. Признава, че именно майка й много се е постарала да я направи такава. Въпреки всичко! Сестра й пък я прави леля на най-красивите племенници.
„Просто искам да покажа на хората, че всяко момиче може да бъде красиво! Всичко хубаво, което ми се е случвало, е благодарение на мама!“
За съжаление преди 6 месеца Виолета губи своята майка.
„Жестоко е да останеш без човека, който те е карал да се чувстваш най-добре. Майка много ме обичаше и ме разбираше. Моля се да ме вземе по-бързо при нея на небето и пак да ходим на кафе, да си говорим, да се смеем... Майка ми даде ум и красота, доколкото позволява състоянието ми. И ако сега ме вижда и чува от небето, искам да й кажа – „Мамо, много те обичам! Жестоко ми липсваш и ти благодаря за всичко!“
Когато е на 15 години, Вили се влюбва за първи път. „Той ме избягваше и това ме караше да се чувствам грозна. Когато станах на 18, споделих на майка за това момче. На 20 години успях да говоря с него за 5 минути и си дадох сметка, че не си заслужава.“
„В живота си винаги съм искала някой да ме обича такава, каквато съм. Но никой не се осмели!“
В момента в живота на Виолета все пак има човек, който е в сърцето й. Едно момче й признава, че тя го вълнува като жена.
„Като цяло чувството любов ме владее през целия ми живот. Пожелавам на всички в моето положение да се чувстват обичани, красиви и желани.“
Виолета вярва в своята красота. А вярата може да се раздава, защото от това не намалява.
"Обградете се с хора, които разбират и обичат душата ви. Защото всяка жена заслужава любов. Само любовта може да направи всички момичета и жени красиви!"
