За хората, които са принудени да се придвижват с инвалидна количка, често се използва изразът, че са „приковани“ към тях. Но Джулиа Ламарка от Италия е всичко друго, но не и прикована. Заедно със съпруга си тя е обиколила вече 25 страни и над 80 града, въпреки че от осем години не може да движи краката си.

През 2011 г. Джулиа претърпяла катастрофа с мотоциклет и загубила способността си да ходи. Първоначално това сломило духа на 20-годишната жена: „Най-много ми липсваха малките неща, които няма да мога да правя, като това да ида до къщата на най-добрата ми приятелка или на кино, ако не е пригодено за хора с увреждания, сподели тя пред сайта Best Life. Също така ме беше страх за бъдещето ми.“

През следващите няколко години Джулиа започнала да възвръща самочувствието си и сигурността си за бъдещето „стъпка по стъпка“, както сама се шегува. Тя се стреми да остане позитивна и да запази чувството си за хумор.

„Поставих си за цел да възстановя чувството си за независимост. В началото това значеше просто да започна да се изправям сама, а днес съм свободна да ходя на работа и да пътувам където пожелая по света.“

По време на лечението си, Джулиа се влюбила във физиотерапевта си Андре и двамата започнали да излизат скоро след това. Да се върне към живота във връзка не било толкова лесно за жената, която е приключила последната си връзка по много неприятен начин, след инцидента: „Не вярвах, че някой може да обича човек в моето състояние,“ спомня си тя.

Двамата се женят през 2016 година и започват да пътешестват по света. От тогава са посетили десетки страни на всички континенти.

Жената, която рисува и се гмурка с инвалидна количка

За Сю Остин инвалидният стол е равен на свобода

Продължава >>>

Не навсякъде пътуването е лесно и Джулиа трябва да се съобразява с това къде би могла да се придвижва без чужда помощ и къде трябва да разчита на съпруга си. Не навсякъде условията са добри за хора в инвалидни колички.

„В зависимост от това къде си, пътуването може да не е по-трудно от това до работа. Например в Токио е по-лесно да пътуваш с влак, отколкото е тук, в Италия, да идеш до магазина.“

Когато стигнат до препятствие, което инвалидната количка не може да преодолее, Андре носи съпругата си на ръце, за да не пропусне тя нито един момент от пътешествието. Той я е носил хиляда стъпала нагоре, при изкачването на крепостта Сигирия в Шри Ланка и на други труднопроходими места.

Джулиа се надява, че нейната история ще вдъхнови и други хора, които са парализирани, да повярват, че могат да намерят любовта и да осъществят всичките си мечти и надежди, въпреки физическите си ограничения.