Когато желанието да се изразяваш и умението да го правиш, си подадат ръка, магията оживява в красиви думи, впечатляващи картини и прекрасни облекла. Съкровените мисли се превръщат във „Видимост”, както е нарекла проекта си Лили Сотирова. В изложбата си в столичната галерия „Нирвана” талантливата млада жена представи 12 живописни платна, втората си стихосбирка „Идентичност” и облекла от дипломната си работа в НБУ, специалност „Моден дизайн”.
Пред Ladyzone авторката разказва какво я е провокирало да покаже себе си именно по този уникален начин, как и къде ще изживее своя „сън в лятна нощ” във времето на почивките. Лили Сотирова е дъщеря на известната певица и артист Диана Дафова и внучка на народната певица Лиляна Дафова и съпруга й Анастас Дафов – диригент на народни хорове и вокален педагог.
-
Блогърът Мария Тарашманова: Да спиш под открито небе на Кончето в Пирин е магично! -
Котка да си в тоя живот! Хотел в Париж глези косматите си гости -
Лайф коуч: Защо жените след секс стават активни, а на мъжете им се доспива? -
Яна Борисова: Копнеж е думата, която може да превърне реалността в сън -
Код червено: известни бг звезди с бански като зряла ягода -
Андрей и Такухи - история за 30 г. любов под чемширената шапка -
7 снимки, на които Койна Русева е по-красива от Шарън Стоун -
Когато Деян Донков чака делфини, от морето излиза нещо по-красиво -
Любовното лято на Петя Дикова и Илиян -
Деси Стоянова навърши 47 по-красива и женствена от всякога
Лили, как се чувстваш, след като представи проекта си „Видимост”?
Чувствам се цяла. Чувствам, че съм докоснала душата на хората. Този проект бе изключително важен за мен, тъй като за първи път навлязох по този начин и в модния дизайн. Споделено ми беше, че има дълбочина в картините ми, че има послания. „Видимост”, тъй като виждаме платната, чуваме словата и усещаме върху себе си движещата се материя с принт от моя картина, от която са изработени облеклата.
Какво искаш да кажеш и изразиш пред публиката си, какъв човек си?
Интровертна съм. С всяка своя изява се опитвам да се преборя със себе си и да се отворя към света. Изразявам се с цветовете и формите, които рисувам. Тази насеченост в картините ми е едно постоянно търсене на баланс в моя свят. Той идва и после изчезва и пак се редува с линии, които говорят, че знам къде е мястото ми. Това е изразено и в първата ми стихосбирка „Съзерцание в безкрая”. Опитвам се да покажа пред аудиторията, че всеки трябва да бъде в своята най-чиста форма на съществуване. Нужно е да се научим да приемаме и изслушваме другите.
Как се „справяш” със славата на роднините си? Как приемаш представяне като – „дъщерята на Диана Дафова”?
Човек трябва да знае откъде произлиза неговият корен. Майката и бащата в живота на всеки човек са основата, върху която стъпваме. Истина е, че когато правя опити да отстоявам себе си като отделна личност, на първо място - художник, съм била представяна като „дъщерята на Диана Дафова”. Мисля си, че голяма част от хората дори не се интересуват от по-младите творци и това, че те имат своя идентичност. Радвам се, че аз и майка ми се изявяваме и развиваме в различни сфери на изкуството.
Кое от всички тези изкуства – поезия, изобразително изкуство и мода, първо те завладя и какъв път извървя дотук?
Когато открих пътя си, започнах да изучавам рисуване и живопис в НХА „Илия Петров”. След дипломирането си се ориентирах към модния дизайн и го изучавах в „Арт Иститут” в Далас, Тексас и след това в Нов български университет, където поради интересите си, успоредно започнах да изучавам и „Съвременна философия”. Текстовете на Кант, Жан Пол Сартр и други автори ме насочиха към един друг тип мислене. Започнах да разбирам повече света... околните... да задавам въпроси...
Всеки човек има различни периоди в живота си. Преди година започнах да изучавам магистърска програма „Арт терапия” в НХА. Това е най-правилното ми решение. Рисуването... то е като дишането. Цветовете всеки път отразяват състоянията на душата ми. Когато се пречиствам, използвам светли, пастелни тонове и употребявам тъмните за акцент. Модата е не само облекло, но и поведение, присъствие и начин, по който се заявяваме пред обществото. Съчетанието между тях е един завършен идеен проект, в който и думите чрез поезията обрисуват моите мисли относно това, което ни заобикаля и това, което преживяваме във вътрешният ни свят.
Любопитството към новото ли те води напред?
В живота ни има много неизвървяни пътеки, които са предназначени за определени хора. Осъзнавам, че всеки един от нас е избрал този личен път, който да го заведе до най-точното място за него. Ако тръгна по непозната пътека, би могло да стигна далеч, но е възможно и да изгубя своята лична посока. Смея да твърдя, че любопитството към новото гъделичка егото ни, но развивайки с постоянство това, в което присъствам с цялата си същност, изкуството и поезията, намирам себе си в различните нюанси от живота си.
Къде търсиш и намираш своя извор за вдъхновение?
Вдъхновението идва от различни източници. Понякога го откривам в книгите, понякога в живото общуване, в съзерцанието на реалността.
Какво е отношението ти към таланта на най-близките ти хора и какви уроци си научила от тях?
Съвсем естествено е да имам музикални таланти, произхождайки от фамилия на музиканти. Развивах ги до определена възраст, но поех в друга посока – с молив и четка. Изключително съм благодарна на дядо си - Анастас Дафов, който вече е най-ярката звездичка за мен, за това, че видях и научих от него умението да бъдеш смирен и човечен към околните. Баба ми - Лиляна Дафова, винаги разговаря с мен за житейски въпроси, а мама ме учи как да възприемам различностите.
Накъде те води желанието да твориш, подготвяш ли нови проекти и в каква посока ще са – мода, изобразително изкуство или нови стихове?
В момента подготвям два проекта, които ще осъществя през есента тази година. Единият от тях е със социална насоченост. Отново ще синтезирам изкуства. Благодаря на Национален фонд "Култура" за подкрепата на проекта ми „Видимост”, който ме представи и като дизайнер. Последната ми стихосбирка „Идентичност”, с илюстрации от мои картини, също е издадена със съдействие на НФК. Нея ще представя в различни пространства, за да успея с думите си да достигна до чувствителността на хората, а също и до тяхното припознаване в текстовете, които пиша.
Кои неща и хора са важни в живота ти?
Държа на моралните ценности.
Август е – време за море, планина, въобще за отдих. Ще намериш ли време да почиваш някъде и с кого – какъв ще бъде твоят „сън в лятна нощ”?
Бях удостоена с честта през месец юли да участвам във второто издание на Международния пленер „Босилеград в цветове”, в който имаше художници от България, Украйна, Сърбия и Северна Македония. Времето ми за отдих е в часовете, в които създавам нови картини. Месец август е периодът, през който ще работя върху дипломната си работа по арт терапия, която е свързана и с практически сеанси с група хора. През септември ще посетя интересни исторически обекти в Турция.
Точно както Шекспир е създал пиесата "Сън в лятна нощ" като една мечта, така и аз продължавам да бъда мечтател и в изкуството си, и в живота. Не допускам свръхматериалния свят около нас да променя и прекроява моята душевност.
