Цял един живот е сцена за Диана Дафова, която от 6-годишна се изявява пред публика. И двамата й родители са свързани с изкуството – майка й Лиляна Дафова е народна певица, а баща й Анастас Дафов е диригент на народни хорове и вокален педагог. Диана Дафова е изпяла стотици песни на повече от 17 езика, като включва и древни езици – санскрит, древен арабски, пали и т. н. Последните четири албума на певицата са изцяло авторски, в характерния стил, който тя създаде и се превърна в неин почерк, защото не повтаря нищо друго, което звучи в ефира. Дъщеря й Лили Сотирова е художник и нейни картини ще присъстват в изявата на майка й на 29 юни – моноспектакъла „Животворност”, организирана от Академия „Живей елегантно”. Младата авторка ще покаже творби от последната си изложба „Идентичност”, както и последната си стихосбирка, носеща същото име. Подробности за предстоящите изяви на майка и дъщеря, Диана Дафова разказва пред Ladyzone. Елегантната дама споделя и истината да се съхрани млада и красива, въпреки дълголетието си на сцената.
Диана, какво искаш да кажеш на публиката с моноспектакъла „Животворност”, който ще представиш на 29 юни?
Изявата е организирана от Академия „Живей елегантно”, която през последните месеци направи няколко събития, наречени „Елегантният четвъртък”. На тях се събира интересна аудитория, канят лектори - известни личности, доказали се в своята област. Бях гост на 2 юни и се радвах на приятна атмосфера и позитивно приемане. Така се роди идеята да представя и моноспектакъл с мултимедия на същото място. В него ще изпълня емблематични за репертоара ми авторски песни. Нарекох моноспектакъла „Животворност”, защото всички знаем, през какви изпитания минахме през последните две години и повече – пандемия, изолация, сега и война... Всичко това създава екстремно положение и несигурност в живота ни. Доста хора се отчаяха, депресираха, загубиха жизнеността си и промениха нагласите си.
Страхът също е част от всичко това...
Страх има, а знаем, че страхът е пълната противоположност на вярата, той не е градивен, а разрушава. „Животворност” в етимологията означава да творим живот. Идеята ми е да окриля хората да изграждат живота си по начина, по който им харесва.
Важно е да следваме нашите стремежи, да бъдем обединени, позитивни и толерантни, заедно да преодоляваме трудностите и да създаваме вдъхновение и радост, от които всеки от нас има нужда.
Всичко това ме подтикна за заглавието на моноспектакъла, който е съчетание от музика и слово. Ще звучат мои песни, съпътствани от интригуващ текст, който обхваща необичайни разкази, свързани със създаването на музиката ми, както и такива за интересни срещи, които съм имала през годините. Ще споделя лични преживявания и житейски проникновения, до които съм достигнала. Има много общочовешки ценности, които останаха на заден план и искам отново да ги напомня и внуша на хората и то по най-добрия начин, за да се върнат обратно към тях. Ще говоря за корените, за добротата, за вярата, за знаците, които ни дава съдбата, за дуализма на живота, който трябва да приемем, за Космоса, за благословията, за пречистването и за много други.
Мултимедията отвежда на четири континента, представяйки архивни кадри, видео клипове и снимки от срещата ми с Папата, посещението ми в НАСА при селекционирането на песента ми „Аадия” за трансмисия в Космоса. Интересни са кадрите от концерта ми във военната база Бонтстийл в Косово, когато беше гореща точка в света, и с групата ми трябваше да пътуваме с каски на главите, заради падащите бомби, кадрите от Индия, Африка и т.н.
Настоящият моноспектакъл има ли връзка с миналогодишния ти „Това чудо(вище), наречено Живот”?
Да, има, някои фрагменти и части от мултимедията ще присъстват и сега, тъй като те са свързани с определени песни, които изпълнявам. В „Животворност” наблягам на утвърждаващите послания. А в „Това чудо(вище), наречено Живот” си позволих да прегърна куража и за първи път да се изправя пред аудиторията, за да споделя моите тревоги и драми, вълнения и страхове, упования и надежди.
Какво искаш да знаят хората за теб?
Искам хората да знаят, че съм посветила живота си на изкуството, като при мен няма разграничаване между творец и личност. Изразявам моят житейски опит и интереси в изкуството, които създавам и обратното, разбира се. Не съм поела пътя на лекия успех и комерсиалността още от самото начало на кариерата си. За мен това е твърде повърхностно. По-задълбочен човек съм, такава съм и в творчеството си и искам това, което имам да кажа на хората, да достигне до тяхната душа. Мисля, че се получава...
Дъщеря ти е художник и също е свързана с изкуството. Намесвала ли си се в избора й каква иска да бъде?
В по-ранен етап от живота й тя имаше желание да пее, но го правеше по-скоро за удоволствие. След това сама се ориентира и пожела да се занимава с рисуване. Завърши художествената гимназия „Илия Петров”, след това колеж по моден дизайн „Арт Авангард”, после продължи обучението си в „Арт Институт” в Далас, САЩ и у нас в НБУ, като успоредно с модата учеше и специалност „Философия”. Сега й предстои дипломиране като магистър по „Арт терапия” в НХА. Най-голямата й любов е живописта и досега е представила 14 самостоятелни изложби. Лили също съчетава различни изкуства. През последните три години издаде две авторски стихосбирки – „Съзерцание в безкрая” и „Идентичност”, като илюстрациите и оформлението на кориците на книгите са с нейни картини.
А на какво се дължи младата ти и неподправена визия?
Съвсем откровено признавам, че нищо особено не съм правила и не правя за визията си. За добро или за зло, нямам време за много грижи за себе си или за някакви специални процедури. Не знам, може би е и ген... Винаги съм казвала, че когато човек има дух и вяра и съхрани своя оптимизъм, страст и вкус към живота, това се отразява и на външния му вид. Истината е, че през последните две години и половина в моя живот се случиха доста драматични неща – загубих съпруга си, малко след това и баща ми си отиде от този свят, майка ми се разболя от Ковид, беше в болница и… няма как всичко това да не ми се е отразило. Така че покрай тези притеснения и страдания въобще не съм имала време за себе си. Елементарна е грижата, която, разбира се, че полагам все пак за кожата си. Използвам само натурална козметика, но обичам да я сменям. Не купувам много скъпи продукти или на известни марки. Избирам крем от тук или от чужбина, ако нещо привлече вниманието ми, относно съставките, които съдържа.
Ежедневно правя упражнения за разтягане и тонус, за поддържане на мускулатурата. Но не ходя на фитнес, правя ги вкъщи, сутрин, като отделям по 10-15 минути. Когато имам време - плувам.
Йогата също е прекрасно занимание и имам намерение да се завърна по-активно към нея. Веднъж в месеца ходя на козметик за почистване на лицето, тогава ми правят и йонофореза с хиалуронова киселина, с витамин С или с витаминозен коктейл, а ако остане време - и масаж.
Мезотерапия с игли не съм си правила, но не съм против тези начини за поддържане на вида на кожата и със сигурност има ефект при дамите, които се възползват от това. Доверявам се на Студио за красота Denny Divine, където работят с модерна апаратура. Приветствам новите технологии в козметиката, които стимулират производството на колаген в кожата и така тя по-дълго се съхранява млада.
Нямам нищо против и козметичните методи, при които се топят мастните депа по тялото, защото са много по-предпочитани пред мъчителните диети. Но когато твърде млади хора прибягват до драстични промени, без да имат нужда от тях – това не приемам, а и те не осъзнават, че ще плащат един ден за това. Защото организмът винаги реагира на намесите и когато на по-късен етап една жена наистина ще има нужда от допълнителна корекция, за да запази самочувствието и младостта си, тогава организмът няма да е толерантен. Разбира се, ако има някакъв физически проблем и е нарушена целостта на кожата или има други отклонения, пластичната хирургия е добре дошла, за да коригира недостатъците. Но смятам, че когато човек не се отпуска физически и има дух за живот, това го поддържа млад.