Копнеж. Най-красивата дума в нашия език, която може да превърне реалността в сън. В това е сигурна писателката, драматург и сценарист Яна Борисова, която омагьосва с творбите си и изпраща хората в най-вълнуващи светове и измерения на чувствата. През ноември предстои премиерата на нейната най-нова пиеса "С гръб към залеза", а в книжарниците и онлайн може да бъде намерен сборен том с 10 нейни пиеси, писани в годините между 2007 и 2020 г. В интервю за LadyZone тя споделя какви са нейните тайни в писането, изгрева или залеза предпочита и дали има лична формула за чудна лятна нощ... за щастие.
Кога усетихте, че писането е вашата стихия?
Не помня точната дата, но беше една сутрин, когато се събудих и си казах: "Пише ми се." Бях достигнала до тайна врата, зад която се криеха светове така интересни и населени с невероятни хора и сюжети, че минех ли през нея, не ми се връщаше обратно. Всяко нещо, което ти е много интересно и предизвиква чувство на щастие, се оказва "твоята стихия". Може да е почти всичко. При мен е писането. И ако използвам думите на един мой герой: само комбинацията от страст, действие и благородно намерение, може да направи нещо добро, което да те движи напред. Само това те превръща в магьосник, който променя света.
Какво за вас е специалното в най-новата ви пиеса "С гръб към залеза"? Как очаквате да я приеме публиката?
„С гръб към залеза“ разказва две различни любовни истории, през погледа на всеки един от участниците в тях. Четирима души, абсолютно изгубени в чувствено море, споделят всичко, което всеки един от тях смята за истина и за свои емоционални права. Имено това ражда нелепи, неудобни, красиви и вълнуващи ситуации и мечтания. Харесва ми да превеждам на неспособни да изразят чувствата си хора. Струва ми се, че владея някакъв екзотичен език, който се говори навсякъде, но никой не го разбира.
Надявам се да се получи прекрасно представление. Имам всички основания да очаквам това - изключително талантлив режисьор (Димитът Коцев-Шошо) брилянтни актьори (Стефан Вълдобрев, Александра Сърчеджиева, Петър Антонов и Ива Тодорова), велик композитор (Милен Кукошаров) и сценограф владеещ магически сили (Елис Леви).
"Място, наречено Другаде" е инспирирана от разказ на вашия приятел и актьор Петър Антонов. Винаги ли се оглеждате за вдъхновение в делника и хората около вас?
Никога не се оглеждам в делника, а в душите на хората около мен и най-вече в невидимите тайни вълнения, за които не смеят да разказват. Писателите са много добри слушатели и колекционери на истории. На мигове, на погледи, на реплики, на въздишки. Можем да намерим вдъхновение в абсолютно всичко, което е около нас. Понякога и в най-невероятни неща. Петър Антонов ми разказа, как по време на пандемията е открил изключителен приятел в същата сграда, в която живеел и той. Това ме вдъхнови да разкажа за това, колко близо би могло да бъде спасението, стига да започнеш да слушаш и да споделяш.
"Място, наречено Другаде" също разказва за любовта, както много голяма част от моите текстове. Спектакълът по тази пиеса е създаден от същия екип и се получи нещо наистина много вълнуващо. Всяка вечер след представлението, всички оставаме много дълго сред хората, които са гледали, за да ни разказват подобни истории, които са се случили на тях. Това понякога ми се струва най-важната и смислена част от театъра – резонансът, който продължава дълго време след като завесата е спусната.
Кои са най-любимите 5 снимки в Инстаграма на Боряна Братоева, актрисата от "Място, наречено Другаде", вижте тук:
Каква е най-важната съставка, солта, на един драматургичен текст, за да покори зрителите и да сте доволна самата вие от работата си?
Така и не разбрах. Всеки път е различно и няма универсална рецепта за писане на добра драматургия. Казвам, че всеки път е различно, както е и при всяка любовна история. Няма две еднакви. Смисълът на драматургията е да възпроизведе парче от света, толкова достоверно, че да обедини актьори и зрители в общо пространство, което да могат да обитават заедно. Да имат общо живеене поне в рамките на час и половина. Трябва да вълнува. А за да напишеш нещо, което да вълнува, самият ти трябва да си развълнуван или да си в извънмерно състояние. Само тогава има шанс да се случи нещо необикновено.
Често ли пишете за приятели? (Посвещава постановка на 50-годишнината на Стефан Вълдобрев)
Не, не пиша често за приятели. Имам няколко текста, които са посветени на много близки мои хора. Мисля, че са общо три. Едно от тях е пиесата "Морето след теб", чиято главна роля е писана специално за Стефан. Приятелите ми са непрекъснато около мен и аз буквално споделям живота си с тях. Не мисля, че имат нужда от произведения, за да разберат колко са ми важни, но може би някога ще се занимая и с това. Книгата "Чудна лятна нощ" е посветена на майка ми.
Самата вие имахте юбилей през месец май. Как отбелязахте повода? Обичате ли да правите равносметки?
Като чуя думата юбилей ми става много смешно. Далечна ми е тази дума, струва ми се много неподходяща за хора с млади души. Имах рожден ден през май и беше чудесен, защото премиерата на новата ми пиеса се случи точно тази вечер. Докато гледах забравих, че имам рожден ден. Спектакълът ми беше много по-интересен. А след това прегръщах много хора. И те мен. Празнувах с около 500 човека в театрална зала. Какво по-хубаво от това? Равносметки не обичам да правя. Много по-добра съм в мечтаенето и в правенето на авантюристични и нереалистични планове за близкото и далечното бъдеще. Там също ми е стихията.
Какво ви провокира за създаването на вашия първи роман "Чудна лятна нощ"?
Написах тази книга по време на най-тежката част от пандемията, когато трябваше да стоим заключени по домовете си и генерирахме основно страхове. Поне аз. Реших да започна да пиша, за да не мисля за всичко, което ме плашеше навън. Така създадох място, където всичко беше наред, нямаше болести, нямаше войни и беше пълно със страшно интересни за мен хора - артисти. Това е любовен роман-приказка за творенето и за смисъла от изкуството. Когато го написах разбрах, че освен мое спасение, той беше събрал всички важни теми за мен като човек и като творец.
Днес бихте ли променили нещо в него?
Ако започна да го чета, най-вероятно ще искам да добавям нови неща, които ми хрумват в момента. Затова съм го оставила само в ръцете на читателите си. През септември ще излезе неговият трети тираж, което за мен е достатъчна причина скоро да напиша продължение. Това бих направила с удоволствие.
Как приемате критиките към работата си? А комплиментите?
Харесвам и много ценя градивната критика, която работи за произведението, независимо дали става дума за театър, литература или кино. Приемам критика от хора, към които изпитвам респект. Самата аз я търся, докато пиша. Обичам да се съветвам, да питам, да се "съмнявам" в процеса на работа. Слушам много внимателно, мисля, анализирам и приемам съвети. Отворена съм към такава технология, защото имам достатъчно човешки слабости и често, без да забележа, мога да стана тяхна жертва. С другата критика не се занимавам. Ако започна, много вероятно е да си вгорча живота. Заобиколени сме от хора и събития, които правят всичко възможно да те демотивират, да те съсипят или да те накарат да изпитваш негативни чувства. Разбрах, че единственият начин да се боря с тях е като не им обръщам внимание. Към комплиментите се държа много уважително. Те ме дисциплинират и ме правят по-отговорна към работата ми.
Каква е формулата на вашата лична чудна лятна нощ?
Това е като да ме питате каква е формулата за щастие? Няма такава. Получава се абсолютно ненадейно, изненадващо и помитащо. Може би формулата е да се научиш да се наслаждаваш, докато нещо хубаво ти се случва, а не да мислиш как да се предпазиш да не свърши. Заради това се допускат страшно много грешки. Аз не съм сигурна, че успявам, но със сигурност се научих да разказвам за тези моменти.
Кой е любимият ви сезон? Има ли такъв, които ви дава повече заряд за творчество?
Когато бях по-млада, имах предпочитания, сега вече харесвам всички сезони. Оказа се, че можеш да бъдеш щастлив по всяко време на годината.
Какво обичате да правите през лятото и каква е за вас перфектната почивка?
През лятото обичам да съм край морето. Колкото по-дълго време прекарвам там, толкова по-интересно ми става. Наблюдавам с изумление изгревите и залезите. Все още не мога да реша кое ми харесва повече. Може би трябва да се случат по-едно и също време, за да преценя. Харесвам водата, харесвам очите на хората, когато е лято. Лятната храна ми е много вкусна, а летните нощи трябва да се защитят от ЮНЕСКО - толкова са невероятни. За мен думата почивка е объркваща, защото където и да съм, аз непрекъснато пиша и това е част от щастливото ми живеене. Когато съм щастлива или развълнувана, пиша най-много.
Море или планина? Излежаване до късно или ранна разхода по изгрев? Късо или дълго кафе? Кое прави утрото и деня ви по-приятни?
Море. Сутрин рано. Кафе с мляко през целия ден. Искрен смях.
Да поставите началото или края на една творба - кое е по-трудно и по-емоционално за вас?
Писането е особен процес. Ако се прави искрено и естествено, не по задължение, историята става по-силна от теб и тя контролира процеса. Тя решава кога да започне и кога да свърши. Твоята работа е само да я следваш. Мисля, че финалът на една творба е много вълнуващ момент за автора. Като да си написал писмо в бутилка, което в момента хвърляш в океан с надеждата, че някой, някъде там ще го намери, ще го прочете и ще се развълнува. А понякога писмото е за конкретен човек. Тогава вълнението е още по-голямо, защото, ако всичко за което си мечтал, докато си писал, се случи - ще е чудо.
Коя е най-красивата дума в нашия език, която може да превърне реалността в сън?
Копнеж.
