Във времена на социална изолация заради пандемията от новия коронавирус, стартирахме поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български артисти - писатели, поети, музиканти, режисьори и актьори, които ще представят любимите си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслади - не само по време на самоизолацията вкъщи, но и винаги да намира вдъхновение в тях. 

Снимка: Георги Вачев

Новият гост в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е българската актриса Ирмена Чичикова, която през последните години участва в доста качествени филми за родната кино действителност - "Виктория", "Аз съм ти", "Адриана", "Вездесъщият", "8 минути и 19 секунди", "Доза щастие", както и "Не ме докосвай" на румънската режисьорка Адина Питилие, спечелил награда "Златна мечка" на кинофестивала Берлинале 2018. 

Днес разговаряме с Ирмена Чичикова за любимите филми, които не спират да я вълнуват през годините.

Снимка: Диляна Флорентин

В киното има нещо непреходно - неговата магия. 

Силата му да разпалва човешката страст, да образува трепети по цялото ни тяло, да освобождава вълненията ни и да дава воля на сълзите ни. Колко често се припознаваме в героите от екрана или ни се иска да бъдем като тях… влюбваме се в едни и ненавиждаме други. 

И именно във времена като тези, с които всички дружно се справяме (или се борим), киното ни подава ръка и ни води безусловно по своите пътеки, давайки ни утеха, удоволствие, сърдечен трепет. 

Снимка: Диляна Флорентин

Избрах да споделя с вас една малка част от тези, които обичам и към които винаги се връщам. Повечето са адаптации на книги и, разбира се, са класики. Трудно е да обхванеш в списък едно толкова витално и непрестанно обогатяващо се изкуство. Затова заложих на онези, които мога да гледам винаги, които считам за мои вдъхновители, приятели, на които да облегна глава и с които да поплача или да се посмея. Кинообрази, за които да помечтая в дни, в които мечтите са истински важни. 

"Римска ваканция" (Roman Holiday), Уилям Уайлър, 1953

Съвършената Одри Хепбърн, която обожавам в една от най-нежните ѝ роли. Поетично обръщение в любов към Рим и неговата градска магия. Филм, посветен на щастието от това да живееш тук и сега и да се наслаждаваш на миговете, които животът ти подарява.

"Ромео и Жулиета" (Romeo + Juliet), Баз Лурман, 1996

Ако има филм, в който съм била влюбена в Леонардо ди Каприо, то това е тази версия на Ромео и Жулиета. От визията му, сякаш извадена от клип на MTV, до саундтрака и модерния подход към Шекспировите думи, за мен този филм си остава класика и до днес. 

"Затъмнението" (L’Eclisse), Микеланджело Антониони, 1962

Третият филм от трилогията на Антониони, посветена на отчуждението, неспокойствието, човешките взаимоотношения. Филм, който те поглъща, тревожен, поетичен, обречен на гибел. И Моника Вити, абсолютно съвършена, безмълвна като сфинкс, недостъпна като богиня. И тези финални няколко минути. Истински шедьовър. 

"Токийска история" (Tokyo Story), Ясуджиро Озу, 1953

В японското кино има едно особено вълшебство, към което съм пристрастена. В тази, на пръв поглед простичка история, се крие такава сила, толкова истинност и неподправена, не-сълзлива меланхолия, че не може да те остави равнодушен. А лицето на звездата на японското кино Сецуко Хара е едно от най-красивите и одухотворени лица в киното. 

"Кланът Тененбаум" (The Royal Tenenbaums), Уес Андерсън, 2001

Уес Андерсън е моят идол. Няма негов филм, който да не съм гледала по няколко пъти, обожавам героите му, стилистиката му, способността му да създава магически светове и да вълнува без да проповядва. Има толкова много остроумие, несподелена любов, тъга и хумор в този филм, истински визуален празник за окото. 

"Магнолия" (Magnolia), Пол Томас Андерсън, 1999

Епичен филм, който те отвява. Актьорските изпълнения, преплетените истории и усещането за съдбовност, по-голяма от нас, хората, което те хваща за гърлото и не те пуска през целия филм, дъждът от жаби… 

"Омагьосан ден" (Groundhog Day), Харолд Реймис, 1993

Колко по-перфектна може да бъде една комедия? Колко по-невероятен може да бъде Бил Мъри? Не знам дали някога ще ми омръзне този филм. Завиждам на всеки (ако има все още такъв  зрител), който ще го гледа за пръв път. 

"В настроение за любов" (In the Mood for Love), Уонг Карвай, 2000

Филм-поема. Чувствен, опустошителен, загадъчен. Обречеността и красотата на влюбването, самотата на нереализираните чувства и тяхната мистериозна сила, която дълго остава в съзнанието ни. И музиката на Шигеру Умебаяши, която бавно се разлива от екрана, заедно със стъпките на Маги Чунг. 

"Хапки от реалността" (Reality Bites), Бен Стилър, 1994

Един от най-любимите ми филми с една от най-любимите ми актриси, завинаги. Филм-култ не само за моите тийнеджърски години, но и за цяло едно поколение. Уинона Райдър в най-блестящата ѝ форма, младият Итън Хоук, саундтрак, вълнуващ и досега. И тази сцена в супермаркета! 

"Лунатици" (Moonstruck), Норман Джуисън, 1987

Разкошен е може би най-точната дума, с която бих определила този филм. Романтична комедия, устояла на времето, която носи не само разтуха, но и утеха във времена като тези. Шер е просто фантастична, а актьорската игра на Никълъс Кейдж е като торпедо. 

"Криле на желанието" (Wings of Desire), Вим Вендерс, 1987

Безсмъртната творба на Вим Вендерс, която ни повежда за ръка из все още разделения Берлин, шепне в ушите ни, стене в душите ни, трепти в черно-бяло, прави всеки един от нас безмълвен наблюдател и ни влюбва в любовта отново и отново.

"Английският пациент" (The English Patient), Антъни Мингела, 1996

Както романа, по който е създаден, така и филмът е красив, сърцераздирателен, безутешен. 

"Райски дни" (Days of Heaven), Терънс Малик, 1978

За мен един от най-красиво заснетите филми, които съм гледала. Картината е потопена в следобедна, меланхолична светлина и въпреки трагичността на персонажите, историята те повежда в сърцето на Америка, за каквато само сме чели. А младият Сам Шепърд е просто забележителен!

"Когато Хари срещна Сали" (When Harry Met Sally...), Роб Райнър, 1989

Романтичката на 90-те, Мег Райън в един от най-култовите филми с нейно участие, проследяващ историята на мъж и жена, които с годините превръщат приятелството си в истинска любов. 

"Казабланка" (Casablanca), Майкъл Къртис, 1942

Хъмфри Богарт, Ингрид Бергман, Мароко и една пожертвана любов в името на по-велика кауза. И разбира се, репликата "We’ll always have Paris."

"Жул и Жим" (Jules et Jim), Франсоа Трюфо, 1962

Базиран на романа на Анри-Пиер Роше (страхотен!), филмът на Трюфо чества неконвенционалната любов, а героите му се посвещават на удоволствието от живота. Един от най-дръзките и пленителни филми, създавани някога. 

"Легенди за страстта" (Legends of the Fall), Едуард Зуик, 1994

Епична, завладяваща история на трима братя, които обичат една и съща жена, и които въпреки всичко, на което ги подлага животът, остават свързани един с друг завинаги. Сантиментален, но не и захаросан, филмът винаги ме приковава с актьорските си изпълнения и упованието в семейната неразривна обич. 

"Моят съсед Тоторо" (My Neighbor Totoro), Хаяо Миядзаки, 1988

Филмите на японското Студио Гибли са единствени по рода си. Вълшебни, озаряващи духа, прелестно нарисувани, потапят в свят на безгранично въображение и истории, които вълнуват зрители на всякаква възраст. Този шедьовър на Миязаки е един от най-обичните ми, а в момента почти всички могат да се гледат в Нетфликс. 

"Четири сватби и едно погребение" (Four Weddings and a Funeral), Майк Нюъл, 1994

Едва ли има някой, който не го е гледал. Трагично-комичен, пропит с невероятното английско чувство за хумор, за мен това е един от филмите, които винаги ще свързвам с майка ми и удоволствието от това да седнем и да го гледаме за пореден път, да се смеем и да плачем заедно. 

"Мостовете на Медисън" (The Bridges of Madison County), Клинт Истууд, 1995

Отново и отново, героите на Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд се срещат, влюбват и разделят, но историята им е толкова силна и вълнуваща, че никога не те оставя равнодушен - филм, който тече като река през лятото, тих, нежен, изтръгващ сълзи без да пита, и човешки, толкова познато човешки. 

"Крадецът на праскови", Въло Радев, 1964

Може би един от най-великите български филми. С великата Невена Коканова - идол и несекващо вдъхновение. 

"Изгубени в превода" (Lost in Translation), София Копола, 2003

Има филми, с които се отъждествяваме, които изпълват цялото ни същество. Без да сме ги преживели, ние сме част от тях. За мен това е филмът на София Копола, съвършен от начало до край. Поезия в кадър. 

  • Поразително! Олимпийска състезателка "плува" на кухненския плот в условия на карантина (ВИДЕО)
  • Коя книга ви е отвела най-далеч? Споделяйте книжни пътешествия в #ПътувамБезПаспорт
  • Нови заповеди: сваляме маските и тръгваме към планините. Разрешено е
  • Бебето Колинс, което се роди с помощта на пожарникари
  • Отварят ли училищата? Как са решили проблема в Нидерландия и на остров Нантъкет
  • Странните неща, които детето ми направи по време на изолация
  • #ОстанетеСиВкъщи и гледайте сериали - 10 сериала, които може да гледате повече от веднъж
  • Батман мете улиците, Железният човек дезинфекцира, а Дарт Вейдър разнася хранителни продукти (ВИДЕО)
  • Теа Минкова: Не знам какво сме правили с Наум преди Амая
  • "Живей живота с щастие и страст" - мъж, починал от коронавирус, остави трогателно писмо на семейството си
  • Те не пуснаха ръцете си дори и заразени с коронавирус: Двойка отбеляза златна сватба в интензивното
  • Наоми Кембъл, Кевин Бейкън, Джон Бон Джоуви и други звезди говорят за самоизолацията (ВИДЕО)
  • Сълзи от радост: Бебето, родено от майка в кома и с коронавирус, се срещна със сестричката си за първи път
  • Мишел Обама чете на глас книги в интернет, за да разнообрази дните на децата под карантина
  • Какво да правим с дрехите, с които сме излизали навън, по време на пандемия?
  • Ако носите контактни лещи, заменете ги с очила в момента, съветват експерти
  • Въпреки пандемията: кино на открито в Берлин (ВИДЕО)
  • Какво се случва с коронавируса, когато измием ръцете си със сапун?
  • На гости на Светослав Иванов, съпругата му Вяра и дъщеря им Йоанна
  • #ОстаниСиВкъщи и превърни дома си в киносалон