Най-хубавата коледна картичка, която получих

20 декември, петък – последният работен ден на мнозина българи за годината или поне последният им делник преди Коледа. На служебния мейл валят коледни честитки една след друга. Почти всички са решили да изпращат картички в последния момент, без да си дават сметка, че така посланието им се губи в общия поток и създава по-скоро усещане за дразнещ спам или отмятане на досадно задължение, отколкото на топъл жест.

Нещо повече – картичките са коя от коя по-студени и със скучно корпоративно излъчване. Горчивият факт е, че PR и маркетинг отделите на компаниите не могат да се отърсят от оковите на офисното мислене дори и в навечерието на Коледа. Кому е нужна картичка в студен цвят, който няма нищо общо с уюта на Коледа, просто защото това е цветът на съответния бранд. Кому е нужна картичка, в която вместо украсена елха, камина или нещо подобно, виждаме стилизирано изображение на продукта на компанията, който също няма нищо общо с празника.

Благодаря, но с тези картички не само не докосвате клиентите си, но и ставате за смях. Брандът вместо да спечели червена точка, затвърждава убеждението, че всичко човешко му е чуждо. Дори и на Коледа.

На фона на тази лавина от студени, компютърни графики, една картичка се открои и ми хареса много, защото всъщност бе картина. Изпратена от Националния военноисторически музей (ти да видиш!). Там правилно са преценили, че няма смисъл от дизайнерски упражнения, които да вплетат по абсурден начин саби, бинокли, оръдия и прочие музейни експонати в коледна визия.

Просто една хубава зимна картина на талантливия Цено Тодоров (1877-1953), нарисувана в края на 1915 г. и озаглавена „Село Медведе“. Толкова е лесно!