Светослав Иванов е едно от най-уважаваните и обичани лица на bTV. Като водещ на "120 минути" то влиза в домовете ни всяка неделя от 17:30 ч. Този път ние сме на крачка да надникнем повече в личния му живот в едно интервю* с него и съпругата му Вяра Деянова.

На колко години е любовта ви?
Вяра: През 2020 година любовта, за която питаш навършва 15 години.

Светльо:
И 9 години от брака ни. 7-ма година от раждането на Йоанна.

И как бихте описали тези години в няколко изречения?
Вяра: Като продължение на предишния въпрос – честване на събирането на двама души, които са един и същ човек.

Светльо:
Да ти кажа честно, минаха много бързо. Каквото и да се случваше, винаги минаваше през думичката „ние”.

Вяра, какъв е споменът от първата ти среща със Светльо?
Вяра: Първият спомен е денят, в който се срещнах с двете големи любови в живота ми – журналистиката и Светльо. Денят, в който започнах работа като стажант в "Дарик радио". Първият човек, когото видях в нюзрума, и с когото се заговорих беше Светльо. От гласа, който вече познавах, мислех, че Светослав Иванов е мъж на около 35-40. Не беше. Беше топъл септемврийски ден. А той носеше пуловер. Толкова до запознанството ни. 6 месеца по-късно беше първата ни среща. Светльо ме заведе на постановката „Хъшове” в Народния театър. По време на антракта паднах по стълбите, право в краката му. Тази метафора важи и до днес :)
 
Светльо: Едно момиче влезе в стаята. Беше облечено в розова блузка и имаше очила с розови рамки. Когато се наведе, за да се прави, че чете вестник, очилата паднаха върху бюрото. Тогава си казах – „Тя е като мен. Как е възможно?”. Тогава вътрешният ми глас ми каза нещо, спомням си го ясно: „Ами, ако това е жена ми?”. Приличаше на мечтателка, с убийствено чувство за хумор. Беше много чаровна и красива. Бързо усетих, че ми е много приятно да говоря с нея и непрекъснато търся повод да го правя. Беше сред малкото, които се смеят на моите вицове. А това не е лесна работа…

Какво според вас се крие зад клишето „семейни ценности“ и във вашето семейство имате ли такива?
Вяра: „Семейни ценности” наистина звучи като клише, но ако няма ценности, как да е семейство? Аз все повече се задушавам от подлагането на семейството под въпрос. Имам усещането, че има някаква масова невроза в гонене на свръх свобода, което не носи щастие. Онова, което е свързано с лекотата и усещането за смисъл. Уютно ми е да съм старомодна и щастлива от това, че обичам само един мъж. И всичко, което е заедно, ми дава повече усещане за собствен център.

Светльо:
Това е обет пред Бог, че ще живееш по правила, които носят добро за всички. Свързвам семейството със зрелостта, в която навлиза всяка любов, която дава живот на нов човек. Семейството е центърът на живота и всеки ден благодаря на съдбата, че нашето семейство се случи.

  • Паолина и Симеон Йотови са сред 128-те двойки в столицата, които си казаха „Да” на 20.02.2020 г.
  • Дона Петкова и Николо Коцев: Когато и двамата в една връзка са готови да се жертват за другия, нещата се получават
  • Любовна история: Голди Хоун и Кърт Ръсел - 36 години заедно, но не искат и да чуят за брак
  • Амал Аламудин е жената, която накара Джордж Клуни да чака 20 минути, преди да каже "Да"
  • Мила Иванова от Солунска 16: Без любов не може!
  • Мила Кунис и Аштън Къчър – любов като от романтичен филм
  • Любовната история на Лиъм Нийсън – 16 години безусловна обич и след това трагедия
  • Антония Апостолова: Любовта е по-силна от способността ни да я унищожаваме
  • Любовна история: Виктория има 14 годежни пръстена от Дейвид Бекъм в знак на чувствата му
  • Антон и Темз, чиято любов към четенето споява сърцата им в едно
  • Хоакин Финикс и Руни Мара: Любовта, която яде веган бургери
  • Меги Димчева от "Търси се": Обичаме на годишнината от сватбата си да ходим в Родопите
  • Стивън и Табита Кинг - защо Краля на хоръра дължи всичко на жената до себе си
  • Ива Русинова и Ангел Караньотов - на първа среща тя скъсва гумите от дрифт, а той вече 4 г. й прави закуска
  • Любовна история: Пенелопе Круз и Хавиер Бардем чакат 15 години, за да бъдат заедно
  • Щефани Щал: В основата на щастливата връзка е да бъдеш открит
  • Любовта не е...
  • Славея Сиракова: Несравнимо е да усещам дъщеря си под сърцето си

Какво правите заедно и какво поотделно?
Вяра: Заедно сме всяка вечер и понякога в понеделник, ако съм по-свободна, защото понеделник е събота за Светльо. И през август, когато Светльо почива. Това е нашият месец. Та, вечерите са за хубава храна, игри на кукли с Йоанна и сложни преговори пак с нея, за да си легне по-рано. И тогава гледаме филми, т.е. аз заспивам в първите три минути на филма, а Светльо гледа. Иначе август е за истинското заедно. Тази година запознахме Йо с едно от най-важните неща в този живот – Рим. А поотделно работим, много, няма как. Спортуваме, по-малко, няма как. 

Светльо: По отношение на филмите си имам стратегия. Тъй като вкусовете ни в киното „леко“ се различават, оставям на Вяра да избере филм. След като точно след 5 минути заспи, започвам с моите филми. Всичко корейско, което предлага „Нетфликс“, вече съм го гледал. Германските филми също. После ги разказвам на Вяра, а тя се радва, че е заспала рано. Сега сериозно – нашият режим е малко по-различен. Събота и неделя за мен са най-натоварените дни, но гледаме да наваксаме в понеделник и вторник. Всяка свободна минута съм със семейството си и още от януари чакам лятото, за да тръгнем към Рим, който е любимият ни град. В Рим беше нашата сватба.

Имате ли специфични семейни занимания?
Вяра: Нямаме нищо специфично. Иначе няма да сме ние. Но като се замисля, за две се сещам – "Замръзналото кралство", "Замръзналото кралство" 2. И се отнасяме много сериозно към тях.

Светльо:
Най-драматичният и често задаван въпрос понякога е – взе ли си ключа? А най-драматичният отговор е неловкото мълчание. Веднъж се случи да спим на хотел, близо до нас, защото и двамата си бяхме забравили ключовете вътре в апартамента и беше прекалено късно да викаме ключар. Беше много забавно – през седмицата, а ние отиваме на хотел. Късно вечерта. На сутринта станахме, закусихме и си тръгнахме … 500 метра по-надолу, където всъщност живеем.

Вяра, има ли типично мъжки неща, които прави Светльо?
Вяра: Няма по-важно от това всеки да има неговия си център. В автобиографията си Мишел Обама разказва с голяма любов за кабинета на мъжа ѝ, който наричали „неговата дупка”. Всеки си има нужда от това. За Светльо това са спортуването, футбола. Четенето и потъването в теми, които го вълнуват. Иска ми се да си има и още, но работи на такива обороти, че засега не виждам кога и как би могъл.

Светльо: Вяра много обича да си слага маски за лице. Имам цяла колекция на телефона със снимки с лицето на Вяра в най-различни цветове.

Как преминава един ден във вашето семейство?
Вяра: Ако не е август, когато 31 дни нашата компания от трима души е неразделна, тогава сме двама на един, по-рядко тримата заедно или един по един. Ако е през седмицата тя е на училище, ние работим. През уикенда двете с Йо се радваме на живота, а Светльо работи. 

Светльо: Започва около 06:50 и приключва около полунощ. Йоанна е на училище, а след това ние непрекъснато си мислим къде да я заведем, за да се радва на живота и детството си. Не сме от типа родители, които ще я карат да учи прекалено много. Тя е дете и трябва да е щастлива и спокойна. За да прави правилните избори. С лекота.

Как балансирате между професионален и личен живот?
Вяра: Този баланс не е лесен. Ама никак. Семейството е всичко за мен. Светльо и Йоанна са моят въздух. Ама чист. Но, да си журналист означава, че винаги трябва да довършиш нещо, довършвам разни неща и на сън. Но семейството ми ме има изцяло. Трябва в този баланс да включа и себе си, нещо което съм си обещала за 2020 година.

Светльо: За да имам достатъчно време за семейството си, трябва желязна организация на професионалните ангажименти.

Партньорите имат ли роля в постигането на професионалните успехи на другия?
Вяра: В моят случай главна роля. Семейството е успех. Аз се приземявам и излитам от семейството ми.

Светльо:
Любовта е вдъхновение за всяка следваща крачка в професията и щит при всеки труден момент и ситуация.

Пътувате ли заедно, какви са дестинациите ви, как съхранявате спомените си от тях?
Вяра: Когато не е по работа, пътуваме само заедно. Море, понякога чужбина и горски летни сюжети - така изглеждат нашите пътувания. Спомените ни са много смешни, защото и двамата със Светльо не умеем да си правим селфи, Йо се старае, но и това не помага. И снимките ни са или от някой китаец, който ни е размазал някъде там в далечината до някой фонтан, или в много близък план, но усмихнати. Имаме и добри снимки. И тях си ги разглеждаме и изпращаме често един на друг, за да си поддържаме духа висок в сивите зимни месеци.

Светльо:
Имаме всякакви снимки. Йоанна също се научи да снима. И е добра.

Кои са любимите ви места за споделени емоции в града? Ако трябва да изберете място, на което да отпразнувате Свети Валентин, кое ще е то?
Вяра: Щом питаш за града, любимото ми място е дома ни. Гледката ни е Витоша и небе и това залъгва мозъка, че в такава външна среда живеем. А и все по-щастлива се чувствам далеч от шума и общата еуфория. Така, че Свети Валентин да заповяда у дома.

Светльо:
Да, когато се чудим къде да отидем, най-често си оставаме у дома. И посрещаме гости.

Изобщо, имаме ли нужда от празник, посветен на любовта?
Вяра: Нямаме емоционално приятелство с този празник, но понеже намръщените и много сериозни хора стават мнозинство, може би дни като свети Валентин къде с кич, къде с нещо мило и нелепо дават възможност да сменим за ден изражението.

Светльо:
Защо да няма? В крайна сметка нека има повече поводи за празнуване.

Според вас кои са онези неща, които превръщат една връзка в единствена и неповторима?
Вяра: Това са нещата, които изглеждат второстепенни, а не са. Светльо е задълбочен, замислен, аз говоря, непрекъснато правя нещо шумно. И често трябва да го попитам нещо по два пъти, за да ми обърне внимание, но когато аз се умълча, винаги ме пита: „Защо мълчиш? Какво става?”.

Светльо: Да ви кажа честно, аз много обичам да си мълча. Дори усещам понякога, че мълчанието ми, когато си почивам, създава погрешно впечатление за характера ми, но това е само за хората, които не ме познават.

Има ли място за лъжи в любовта? Кога се налага да излъжем от любов?
Вяра: Има. Когато родих, напълнях много. Под много имам предвид - много. Приличах на сфера. И когато осъзнах, че нещо не е наред, и попитах Светльо защо не ми е казал, очевидно съм се унесла в грижите за бебето и не съм обърнала внимание, че гранича със съседни държави, той ми каза: „Ами и аз не съм обърнал внимание”.

Светльо: Имахме си бебе, на кого му пука за килограмите?! Освен това, Вяра много ми харесваше и така.

Какво означава всъщност „да остарееш“ с друг човек? А какво означава „да се облегнеш на нечие рамо“?
Вяра: Да остарееш с друг човек, за мен означава че всичко си е струвало. А „да се облегнеш на нечие рамо“ е обяснение в любов. Просто казваш: „Има те, няма страшно”. Това е всичко.

Светльо:
Пожелаваме си да достигнем до момента, в който отново да повторим това интервю. Например след 40 години… 

*Цялото интервю на Поли Александрова със Светослав Иванов и Вяра Деянова четете на страниците на февруарския брой на сп. EVA.