Светослав Иванов е едно от най-уважаваните и обичани лица на bTV. Като водещ на "120 минути" то влиза в домовете ни всяка неделя от 17:30 ч. Този път ние сме на крачка да надникнем повече в личния му живот в едно интервю* с него и съпругата му Вяра Деянова.

На колко години е любовта ви?
Вяра: През 2020 година любовта, за която питаш навършва 15 години.

Светльо:
И 9 години от брака ни. 7-ма година от раждането на Йоанна.

И как бихте описали тези години в няколко изречения?
Вяра: Като продължение на предишния въпрос – честване на събирането на двама души, които са един и същ човек.

Светльо:
Да ти кажа честно, минаха много бързо. Каквото и да се случваше, винаги минаваше през думичката „ние”.

Вяра, какъв е споменът от първата ти среща със Светльо?
Вяра: Първият спомен е денят, в който се срещнах с двете големи любови в живота ми – журналистиката и Светльо. Денят, в който започнах работа като стажант в "Дарик радио". Първият човек, когото видях в нюзрума, и с когото се заговорих беше Светльо. От гласа, който вече познавах, мислех, че Светослав Иванов е мъж на около 35-40. Не беше. Беше топъл септемврийски ден. А той носеше пуловер. Толкова до запознанството ни. 6 месеца по-късно беше първата ни среща. Светльо ме заведе на постановката „Хъшове” в Народния театър. По време на антракта паднах по стълбите, право в краката му. Тази метафора важи и до днес :)
 
Светльо: Едно момиче влезе в стаята. Беше облечено в розова блузка и имаше очила с розови рамки. Когато се наведе, за да се прави, че чете вестник, очилата паднаха върху бюрото. Тогава си казах – „Тя е като мен. Как е възможно?”. Тогава вътрешният ми глас ми каза нещо, спомням си го ясно: „Ами, ако това е жена ми?”. Приличаше на мечтателка, с убийствено чувство за хумор. Беше много чаровна и красива. Бързо усетих, че ми е много приятно да говоря с нея и непрекъснато търся повод да го правя. Беше сред малкото, които се смеят на моите вицове. А това не е лесна работа…

Какво според вас се крие зад клишето „семейни ценности“ и във вашето семейство имате ли такива?
Вяра: „Семейни ценности” наистина звучи като клише, но ако няма ценности, как да е семейство? Аз все повече се задушавам от подлагането на семейството под въпрос. Имам усещането, че има някаква масова невроза в гонене на свръх свобода, което не носи щастие. Онова, което е свързано с лекотата и усещането за смисъл. Уютно ми е да съм старомодна и щастлива от това, че обичам само един мъж. И всичко, което е заедно, ми дава повече усещане за собствен център.

Светльо:
Това е обет пред Бог, че ще живееш по правила, които носят добро за всички. Свързвам семейството със зрелостта, в която навлиза всяка любов, която дава живот на нов човек. Семейството е центърът на живота и всеки ден благодаря на съдбата, че нашето семейство се случи.

  • Паолина и Симеон Йотови са сред 128-те двойки в столицата, които си казаха „Да” на 20.02.2020 г.
  • Дона Петкова и Николо Коцев: Когато и двамата в една връзка са готови да се жертват за другия, нещата се получават
  • Любовна история: Голди Хоун и Кърт Ръсел - 36 години заедно, но не искат и да чуят за брак
  • Амал Аламудин е жената, която накара Джордж Клуни да чака 20 минути, преди да каже "Да"
  • Мила Иванова от Солунска 16: Без любов не може!
  • Мила Кунис и Аштън Къчър – любов като от романтичен филм
  • Любовната история на Лиъм Нийсън – 16 години безусловна обич и след това трагедия
  • Антония Апостолова: Любовта е по-силна от способността ни да я унищожаваме
  • Любовна история: Виктория има 14 годежни пръстена от Дейвид Бекъм в знак на чувствата му
  • Антон и Темз, чиято любов към четенето споява сърцата им в едно

Какво правите заедно и какво поотделно?
Вяра: Заедно сме всяка вечер и понякога в понеделник, ако съм по-свободна, защото понеделник е събота за Светльо. И през август, когато Светльо почива. Това е нашият месец. Та, вечерите са за хубава храна, игри на кукли с Йоанна и сложни преговори пак с нея, за да си легне по-рано. И тогава гледаме филми, т.е. аз заспивам в първите три минути на филма, а Светльо гледа. Иначе август е за истинското заедно. Тази година запознахме Йо с едно от най-важните неща в този живот – Рим. А поотделно работим, много, няма как. Спортуваме, по-малко, няма как. 

Светльо: По отношение на филмите си имам стратегия. Тъй като вкусовете ни в киното „леко“ се различават, оставям на Вяра да избере филм. След като точно след 5 минути заспи, започвам с моите филми. Всичко корейско, което предлага „Нетфликс“, вече съм го гледал. Германските филми също. После ги разказвам на Вяра, а тя се радва, че е заспала рано. Сега сериозно – нашият режим е малко по-различен. Събота и неделя за мен са най-натоварените дни, но гледаме да наваксаме в понеделник и вторник. Всяка свободна минута съм със семейството си и още от януари чакам лятото, за да тръгнем към Рим, който е любимият ни град. В Рим беше нашата сватба.

Имате ли специфични семейни занимания?
Вяра: Нямаме нищо специфично. Иначе няма да сме ние. Но като се замисля, за две се сещам – "Замръзналото кралство", "Замръзналото кралство" 2. И се отнасяме много сериозно към тях.

Светльо:
Най-драматичният и често задаван въпрос понякога е – взе ли си ключа? А най-драматичният отговор е неловкото мълчание. Веднъж се случи да спим на хотел, близо до нас, защото и двамата си бяхме забравили ключовете вътре в апартамента и беше прекалено късно да викаме ключар. Беше много забавно – през седмицата, а ние отиваме на хотел. Късно вечерта. На сутринта станахме, закусихме и си тръгнахме … 500 метра по-надолу, където всъщност живеем.

Вяра, има ли типично мъжки неща, които прави Светльо?
Вяра: Няма по-важно от това всеки да има неговия си център. В автобиографията си Мишел Обама разказва с голяма любов за кабинета на мъжа ѝ, който наричали „неговата дупка”. Всеки си има нужда от това. За Светльо това са спортуването, футбола. Четенето и потъването в теми, които го вълнуват. Иска ми се да си има и още, но работи на такива обороти, че засега не виждам кога и как би могъл.

Светльо: Вяра много обича да си слага маски за лице. Имам цяла колекция на телефона със снимки с лицето на Вяра в най-различни цветове.

Как преминава един ден във вашето семейство?
Вяра: Ако не е август, когато 31 дни нашата компания от трима души е неразделна, тогава сме двама на един, по-рядко тримата заедно или един по един. Ако е през седмицата тя е на училище, ние работим. През уикенда двете с Йо се радваме на живота, а Светльо работи. 

Светльо: Започва около 06:50 и приключва около полунощ. Йоанна е на училище, а след това ние непрекъснато си мислим къде да я заведем, за да се радва на живота и детството си. Не сме от типа родители, които ще я карат да учи прекалено много. Тя е дете и трябва да е щастлива и спокойна. За да прави правилните избори. С лекота.

Как балансирате между професионален и личен живот?
Вяра: Този баланс не е лесен. Ама никак. Семейството е всичко за мен. Светльо и Йоанна са моят въздух. Ама чист. Но, да си журналист означава, че винаги трябва да довършиш нещо, довършвам разни неща и на сън. Но семейството ми ме има изцяло. Трябва в този баланс да включа и себе си, нещо което съм си обещала за 2020 година.

Светльо: За да имам достатъчно време за семейството си, трябва желязна организация на професионалните ангажименти.

Партньорите имат ли роля в постигането на професионалните успехи на другия?
Вяра: В моят случай главна роля. Семейството е успех. Аз се приземявам и излитам от семейството ми.

Светльо:
Любовта е вдъхновение за всяка следваща крачка в професията и щит при всеки труден момент и ситуация.

Пътувате ли заедно, какви са дестинациите ви, как съхранявате спомените си от тях?
Вяра: Когато не е по работа, пътуваме само заедно. Море, понякога чужбина и горски летни сюжети - така изглеждат нашите пътувания. Спомените ни са много смешни, защото и двамата със Светльо не умеем да си правим селфи, Йо се старае, но и това не помага. И снимките ни са или от някой китаец, който ни е размазал някъде там в далечината до някой фонтан, или в много близък план, но усмихнати. Имаме и добри снимки. И тях си ги разглеждаме и изпращаме често един на друг, за да си поддържаме духа висок в сивите зимни месеци.

Светльо:
Имаме всякакви снимки. Йоанна също се научи да снима. И е добра.

Кои са любимите ви места за споделени емоции в града? Ако трябва да изберете място, на което да отпразнувате Свети Валентин, кое ще е то?
Вяра: Щом питаш за града, любимото ми място е дома ни. Гледката ни е Витоша и небе и това залъгва мозъка, че в такава външна среда живеем. А и все по-щастлива се чувствам далеч от шума и общата еуфория. Така, че Свети Валентин да заповяда у дома.

Светльо:
Да, когато се чудим къде да отидем, най-често си оставаме у дома. И посрещаме гости.

Изобщо, имаме ли нужда от празник, посветен на любовта?
Вяра: Нямаме емоционално приятелство с този празник, но понеже намръщените и много сериозни хора стават мнозинство, може би дни като свети Валентин къде с кич, къде с нещо мило и нелепо дават възможност да сменим за ден изражението.

Светльо:
Защо да няма? В крайна сметка нека има повече поводи за празнуване.

Според вас кои са онези неща, които превръщат една връзка в единствена и неповторима?
Вяра: Това са нещата, които изглеждат второстепенни, а не са. Светльо е задълбочен, замислен, аз говоря, непрекъснато правя нещо шумно. И често трябва да го попитам нещо по два пъти, за да ми обърне внимание, но когато аз се умълча, винаги ме пита: „Защо мълчиш? Какво става?”.

Светльо: Да ви кажа честно, аз много обичам да си мълча. Дори усещам понякога, че мълчанието ми, когато си почивам, създава погрешно впечатление за характера ми, но това е само за хората, които не ме познават.

Има ли място за лъжи в любовта? Кога се налага да излъжем от любов?
Вяра: Има. Когато родих, напълнях много. Под много имам предвид - много. Приличах на сфера. И когато осъзнах, че нещо не е наред, и попитах Светльо защо не ми е казал, очевидно съм се унесла в грижите за бебето и не съм обърнала внимание, че гранича със съседни държави, той ми каза: „Ами и аз не съм обърнал внимание”.

Светльо: Имахме си бебе, на кого му пука за килограмите?! Освен това, Вяра много ми харесваше и така.

Какво означава всъщност „да остарееш“ с друг човек? А какво означава „да се облегнеш на нечие рамо“?
Вяра: Да остарееш с друг човек, за мен означава че всичко си е струвало. А „да се облегнеш на нечие рамо“ е обяснение в любов. Просто казваш: „Има те, няма страшно”. Това е всичко.

Светльо:
Пожелаваме си да достигнем до момента, в който отново да повторим това интервю. Например след 40 години… 

*Цялото интервю на Поли Александрова със Светослав Иванов и Вяра Деянова четете на страниците на февруарския брой на сп. EVA.

 

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement