С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди. (Из "Среща" - Дамян Дамянов)

Той обича нейните несъвършенства и не би могъл да я смята дори за миг за прочетена книга. Тя често е тотално неподготвена за щурите му подвизи в техния романтичен сюжет.

Пътищата им се пресичат преди години. Искрата проблясва и огънят се разгаря, а любовта към четенето споява необратимо двете им сърца в едно. Това са Темз Арабаджиева, Директор PR и маркетинг на издателство "Сиела", и Антон Биров, репортер и журналист в Webcafe.bg. Двамата заедно правят влога "С книги под завивките" в YouTubе, като умело насочват читателите в книжното лутане и чрез своята радиорубрика.


Защо не биха пренаписали нито дума от своята приказка – четете в интервюто им за LadyZone.


Какво чете тази седмица най-популярната двойка книжни блогъри и буктюбъри (определение, което Антон не харесва особено)?
Tемз: Не знам дали сме най-популярните, но съм сигурна, че сме сред най-запалените ентусиасти. Зимата е най-уютното време за четене (особено ако има сняг), но напоследък все по-малко се застояваме вкъщи. Тази седмица аз се разкъсвам между „Поезията като бунтовно изкуство” от Лорънс Ферлингети, „Приключенията на Лиско по море” от Борис Априлов, „Мъртва точка” от Греъм Нортън и „Фонтани на мълчанието” от Рута Сепетис – супер несъчетаема селекция на пръв поглед, но доста разнообразна и позволяваща избор според настроението.
Антон: С този въпрос само ме подсещаш, че в моя блог не съм писал от половин година, но така се получава, когато работата ти е свързана с писане... И аз чета няколко неща едновременно, обичам да мога да се прехвърлям от книга на книга – така чета повече. В момента редувам „Фондацията” на Айзък Азимов, чието започване дълго отлагах, и „Хладнокръвно” на Труман Капоти. Когато Темз заспи преди мен – т.е. всяка вечер - прехвърлям на електронния четец книги по „Междузвездни войни”, за да не я тормозя с нощната лампа.

Кога се запознахте и как любовта към четенето ви събра?
Темз: Имаме различна гледна точка как сме запознали и чия е била инициативата (смее се). Реално първата крачка направих аз, като му писах във Фейсбук (какво клише) дали желае да прегледа конкретно заглавие от издателството, за което работих тогава. Той наруши стриктно бизнес включването ми, като ме добави „като приятел”. А за пръв път се видяхме на един щанд по време на Зимния панаир на книгата 2016 г. От тази гледна точка, наистина точно любовта към четенето предопредели и тази помежду ни.
Антон: Според нея тя е инициирала всичко, но истината е, че се подлъга по чара ми. После започна да осъзнава в какво се е забъркала, но беше твърде късно. Между другото, първите ни виждания – не се осмелявам да ги определя като „срещи” – също протичаха в една книжарница. Макар че прекарвахме повече време в разговори на най-различни теми и размяна на предизвикателни погледи, отколкото в четене и обсъждане на книги.

Снимка: Личен архив

Как ви връхлетя идеята за създаването на "С книги под завивките"? Кой се досети пръв?
Темз: Мисля, че версиите тук отново биха били различни, но идеята дойде от мен и простата причина е, че освен запален читател Антон е и запален почитател на киното. Тъй като в момента на раждането на цялата идея той работеше и като репортер за няколко телевизии, много обичаше просто да вади една камерка и да я “набутва” в лицето ми, докато аз например съм седнала да се гримирам. В един момент ми писна да чувам „Кажи нещо!” и реших, че поне мога да бъда подготвена, че ще ме снимат, както и да канализирам неговите творчески изблици. А и нашите спорове за книги имаха нужда от зрители.
Антон: И двамата имаме блогове – нейният изцяло за книги, а и аз в моя понякога публикувах впечатленията си от някои четива. На мен камерите винаги са ми били слабост, независимо дали съм пред тях или до оператора. Логично беше да направим нещо общо, наше си, в което да препоръчваме книги на хора със сходни вкусове. Хем да се забавляваме, хем да сме полезни. Взе, че се получи.

Случвало ли се е непознати да ви поискат съвет за четиво? Например таксиметрови шофьори.
Антон: В такси не. Тя винаги се чуди защо сам търся разговор с повечето таксиметрови шофьори, но там просто се обажда репортерското – интересно ми е да слушам за живота им, работата им, вижданията им за живота, не за литература. Чувал съм страхотни истории, достойни сами по себе си за книга. Иначе познати постоянно ми искат книжни препоръки. 

Темз: Имала съм много странни случки. Веднъж във влака ми откраднаха „Записките на Малте Лауридс Бриге” от Ерих Мария Рилке. Друг път в градския транспорт едно момиче ме попита за какво става дума в книгата, която чета, защото й харесала корицата. Веднъж направо подарих книгата, която чета, защото човекът до мен ми заговори за нея с такава страст, че си заслужаваше. Случвало се и аз самата да шашна някого, защото чете книга, по която съм работила, и ми е станало много щастливо.

Можете ли да кажете, че един за друг сте вече прочетени книги? Или все още се изненадвате с нови и нови глави?
Темз: Понякога си мисля, че го познавам много добре. И че всичко вече ми е ясно. После той изскача с още някоя щуротия и аз се оказвам сразена, сломена и тотално неподготвена (смее се). Двамата доста си приличаме, но имаме и няколко коренни различия. Никога не е скучно покрай нас.
Антон: За мен тя не само не е прочетена книга, но е и книгата, която продължавам да чета жадно с нестихващ интерес. А страниците са изпълнени с всичко необходимо – смях, страст, обрати, тук-там драма и дори екшън, когато се дуелираме с пластмасови мечове в хола.

Снимка: Личен архив

Карали ли сте се сериозно за книга? За какво спорите най-често?
Темз: Четем коренно различни неща, сякаш едва напоследък се обединяваме около някои заглавия. Тогава пък идва спорът кой да го представи. Иначе нещата, за които спорим, нямат нищо общо с книгите и обичайно са пълни глупости!
Антон: Факт. Най-дългият ни и все още неразрешен спор е за един не особено добър филм по комикс – „Батман срещу Супермен”, тъй като заради мен е принудена да гледа такива неща. До ден-днешен спорим кой от персонажите е по-прав. А то с такъв сценарий…