Паолина и Симеон Йотови са една от 128-те двойки в София, които избраха 20 февруари 2020 г., за да се оженят. В столицата напливът от желаещи да сключат граждански брак на този ден е бил сериозен, казва служителка в един от шестте обредни домове. В нумерологията двойката означава решимост и сила, а в астрологията е подчинена на Венера - богинята на любовта и красотата. А съвпадението в един знак на Сатурн, Юпитер, Плутон, Марс и Луната вещае силно обвързване, емоционална стабилност и реализиране на свещен съюз. 2020-а е високосна година и до 10 март Меркурий е ретрограден. Затова според някои 20 февруари не бил подходящ за сватба, но други твърдят обратното. Нашите герои Паолина и Симеон имат свое виждане и мнение по въпроса, както и своя история. На булката й предстои да навърши 30 години, а младоженецът става на 36. Двамата са заедно вече 11 години, от 8 живеят заедно и повече от 4 са родители на малкия Борис. Симеон работи в строителен магазин, а Паолина – в телемаркетинг компания и по цял ден е на телефона. За решението и избора да се врекат във вечна вярност точно в този ден, за любовта и как се съхранява тя, двамата говорят пред LadyZone.bg.
Кога и защо решихте да сключите брак именно на 20.02.2020 г.?
Паолина: Винаги сме си казвали с Мони през всички тези години, че рано или късно ще се оженим. Живеем под един покрив от 2012 г., т.е. от цели 8 години, а сме заедно от почти 11. Някак все нямаше време, все нямаше „свободни“ средства, с малко дете у дома винаги цари хаос. Решението дойде страшно спонтанно, нямаше типичното предложение - падане на колене от бъдещия младоженец. Една вечер, след коледните празници на 28 декември 2019 г., аз просто казах: „Хей, ще се оженим след два месеца, на 20.02.2020 г.“. Тогава той просто се засмя и отговори: „Сега пък това откъде го реши?”. Попитах го: „Е, не си ли съгласен?” А той - „Разбира се“ . Така дойде предложението.
Какво ви привлече в тази дата – повторението на числата или това, че по-лесно се помни?
Симеон: Тя обича числа, не нумерологията, а числата, комбинациите от тях, помни рожденни дати на всички близки хора, мобилни номера, гледа номерата на колите... Например казва: „Тази кола има същият номер като колата, която ти караше преди 8 години (смее се). Вярва по някакъв начин в числата, в красотата на повтарящите се цифри, в огледалната дата. Питах я: „Добре, сигурна ли си, че искаш зимна сватба? Много ще е студено и мрачно.“ А тя само каза: „Ооо да, датата е супер, запомняща се...”
Колко време преди сватбата си запазихте час в ритуалния дом?
Паолина: Запазихме датата на 2 януари 2020 г. - в първия работен ден на Новата година. Отидохме и имаше петима души преди нас. Тогава си дадохме сметка, че явно хората се женят и не е чак такава отживелица бракът, щом на 2 януари има опашка в Гражданското. Служителката каза, че има само два свободни часа, целият ден беше зает.
Според някои астролози датата не е най-подходящата за сватба?
Паолина: Изобщо не вярваме на звездите! В нашата връзка нещата се случват наобратно. Първо минаха 6 години, после дойде детето и чак след общо 10 години предожението за брак стана ей така, от нищото, от само себе си и никой от двамата нямаше и капчица съмнение.
Много двойки не държат на брака, вие какво мислите по въпроса?
Симеон: През тези близо 11 години тя винаги е казвала, че иска брак, а аз се дърпах. Някак не вярвам, че едно листче ще заздрави връзката ни. Карали сме се по темата, имало е спорове, появи се детето, тази тема „замлъкна“ за няколко години. Но Папи, както я наричам, винаги е казвала, че иска да носи фамилията на мъжа си и да бъдем всички с една фамилия. Казваше: „Не искам някой ден в ученическите бележници на децата да бъда с друга фамилия.
Родителите ви как реагираха на новината, че ще има сватба?
Паолина: Ооо, никой не повярва в началото! Когато казахме, че не се шегуваме, цялата рода – родителите, сестрите и на двама ни, лелите, попитаха дали сериозно ще се оженим и то след 10 години. Беше доста шокиращо за близките и приятелите ни, но всички бяха щастливи.
Как и кой организира сватбата?
Симеон: За организацията най-голяма заслуга имат булката и кумата. Всяка вечер се обсъждаха рокли, бутониери, бутилки, покани, хиляди малки елементи, които бяха част от цялото малко тържество. 30 души присъстваха. Избирането на ресторант пак стана в известна степен от булката и кумата.
Паолина: Решихме, че няма да правим църковен брак, оставихме си „вратичка“ за още една сватба (смее се). А кумовете бяха най-лесното решение. Владко и Меги Кулински са ни приятелско семейство, което познаваме едва от 3 години, но изключително много уважаваме, обичаме и ценим.
Симеон: Случайно, на шега Меги започна да работи при мен и се сближихме. Тя и Владко са ходещ хаос - млади, весели, щастливи - самата емоция. Нали знаете, как просто има хора, с които си пасвате - с тях стана точно така! Бързо се намерихме, бързо си паснахме, децата ни са заедно в една група в детската градина. Знаем, че можем да разчитаме винаги на тях, всеки Божи ден.
Паолина: На сватбата имаше почти всички стандартни български обичаи, без танца с пилето. Него не го харесваме нито ние, нито кумовете. Булката сама си омеси питките, едни от най-близките ни приятели хванаха жартиера и букета, свекървата и тъщата ни „захраниха” с питка и мед, рязрязахме заедно тортата и, разбира се, имаше шафер и шаферка. Нашият син Борис и неговата приятелка Адриана, с която са заедно още като се возеха в бебешки колички. Бяха прекрасни шафери - пазеха роклята на булката и хвърляха късмети пред ритуалния дом.
Как се запознахте и кога разбрахте, че сте един за друг?
Симеон: Ооо, нашата история започна през далечната 2009 г. Запозна ни наш общ приятел, мой колега, с когото тогава работех. Всъшност бъдещата ми булка беше „отредена“ за друг наш приятел. Излизахме почти всяка вечер, играехме билярд, дартс, ходехме на разходки с колите, качвахме се на Витоша... - беше супер забавно и много ни харесваше. Но тъй като сме една зодия – Рак (аз съм роден на 25 юни, а тя на 26 юни) и имаме твърди, тежки характери, в началото вместо да пърхаме от любов, ние се карахме. Абсолютно наобратно. Дори се разделихме за известно време уж. Но само уж. Тя казваше: „Това е съдба да сме родени един след друг”. Някак постепенно нещата се наместиха, характерите ни се нагодиха. Не след дълго заживяхме заедно, всеки се запознаваше с родителите на другия, с приятели, семейство и животът си течеше. Тя беше студентка, започна нова работа и заживяхме заедно през 2012 г. Работеше на пълен работен ден и учеше редовно. Имаше моменти, в които спеше права. Минавахме през весели и трудни моменти, бяхме на почивки, на сватби, карахме се, обичахме се. През 2015 г. тя завърши и решихме, че вече след блзо 6 години е време за дете. Това се получи веднага и в края на 2015 г. станахме родители на Борис. Всяка една връзка претърпява най-големите изпитания, когато се появи детето. Това беше най-трудният и най-веселият и щастлив период в живота ни. Успяхме - минахме през първите 2 години, трудно, с емоции, щастие, мъка, сълзи, притеснение, отдалечихме се един от друг, неизбежно е. Имали сме много възходи и падения, но се съхранихме, успяхме и стигнахме до деня на сватбата.
Явно раждането на детето не е бил поводът, за да заживеете заедно?
Паолина: Да, така е. Преди да се появи детето, ние живеехме заедно близо 3 години. Бяхме преминали първоначалното притеснение от това единият да види другия рано сутрин, свикнахме с навиците си.
Симеон: Тя се научи да готви чудесно. Боже, какви неща съм ял в началото (смее се)... Детето беше едно очаквано развитие на живота ни.
Лесно ли избрахте името му и как се промени животът ви с раждането му?
Паолина: Не сме имали спорове за името. И двамата знаехме, че не искаме да е кръстен на никоя баба или дядо. Искахме да носи свое име, но да бъде българско, не някоя модерна версия на име. Нарекохме го Борис. А животът се обръща изцяло. Той беше малко бебе, 2430 грама, с тежък рефлукс и първия месец плачеше от 24 часа 20. Имаше моменти, в които спяхме на почивки, но оцеляхме. Детето ни промени изключително много. Времето мина, Борис порасна и сега гледаме една ходеща и вечно говореща част от нас - 50% от мама и 50% от тате. Детето е най-прекрасното нещо, но и най-трудното, което може да се случи на двама души.
Помага ли ви някой в отглеждането на Борис?
Симеон: В отглеждането на Борис винаги са помагали и двете баби. Заради проблемите му в първите месеци след раждането сме го гледали главно сами. За да преборим рефлукса, храненето му беше много специфично. Сега сме спокойни, на която и баба да го оставим. Той е изключително будно и лъчезарно дете. А отговорностите се разпредеят. Гледаме да го възпитаваме и двамата - аз съм по-спокоен, тя повече му се кара, но и прекарва повече време с него. Сега той е голям и от време на време предпочита повече мен - все пак е момче (смее се), но майката си е майка, винаги я търси.
Любовта ли е тази, която може да накара две сърца да бият в едно и как се съхранява тя?
Паолина: Не бих казала, че е само любовта. Тя е до време. След 5 или 10 години от значение са разбирателството, приятелството, това да имате обща цел, да мислите в една посока, да намирате време един за друг. Ако сте изпаднали в неприятна ситуация, скарани сте или сърдити, да има кой да ви погледне отстрани и да каже: „Хей, я се стегни!“. Но най-важното е - винаги бъдете ръка за ръка, никога не пренебрегвайте другия, желанията му, мислите му и най-вече мнението му. Поддържайте се, подкрепяйте се и макар и сърдити, забързани и с тежко, трудно ежедневие, една целувка за „чао“ и „здрасти“ винаги е чудесна.
