Дона Петкова и Николо Коцев: Когато и двамата в една връзка са готови да се жертват за другия, нещата се получават

Какво се случва, когато по време на интервю музикант срещне с жената, с която иска да бъде, в лицето на журналистката? Отговорът е - брак и близнаци! С пълна сила това важи за Дона Петкова и Николо Коцев, които повече от 10 години са заедно. Дона е познато лице от тв екрана, а Николо е доказал се музикант, може би първо в чужбина, след това у нас. Живял е във Финландия, създател е на групата „Брейзън Абът”, бил е музикален директор на концертната група на Робин Гиб от „Би Джийс”, свирил е с едни от най-големите имена в рока от световната сцена. Николо Коцев е автор на рок операта „Нострадамус”. Сега музикантът работи в България с групата си „Кикимора”, която създава при завръщането си от Финландия. С Дона от две години са родители на близнаци, а Николо има и две пораснали момичета, още по-голям син и внучка...

Как са разбрали, че наистина са един за друг и още ли пазят любовта си, двамата говорят пред LadyZone.bg.

Снимка: Дона Петкова и Николо Коцев, личен архив

Къде се срещнахте и какво се случи между вас? Май първата крачка е направил Николо по време на интервю?

Дона: С Николо се срещнахме, благодарение на тв предаването „Елит“. Той беше наш гост, а аз трябваше да направя интервюто с него. Според мен нямаше нищо необичайно в срещата ни, освен факта, че той оказа изключително силен отпор на усилията ми да се опитам да му кажа какви горе-долу отговори очаквам от него. До онзи момент не ми се беше случвало.

Да – той направи първата крачка, като още същата вечер след като приключихме със снимките на предаването, ме покани на вечеря. Отказах му в първия момент, но няколко дни по-късно приех поканата и отидохме на вечеря. Впечатли ме с джентълменското си поведение и точността. 

Николо: Всъщност Дона описва нещата малко неточно. Тя се опита да ме запознае с въпросите, които ще ми зададе, понеже много от гостите й се шашкали пред камера и си глътвали езика. На мен обаче въобще не ми пукаше, освен това винаги твърдо съм вярвал, че спонтанността в едно тв интервю е най-ценната подправка и го прави истинско. Поради това, меко, но категорично отказах да чуя въпросите.

Дона, преди време ти усилено се занимаваше и с астрология – „посъветва” ли се със звездите дали наистина това е мъжът за теб? 

Дона: Наистина се занимавах с астрология дълго време. След като станахме близки приятели с Ник, не се стърпях и му погледнах астрологичната карта. Вярвам, че тази ни среща не е случайна и не е първа. Близостта помежду ни се случи някак естествено, а влюбването стана постепенно. Според мен той ме избра и реши, че аз съм жената за него. На мен ми трябваше малко повече време да го осъзная.

Как стигнахте до решението да се ожените?

Дона: След като вече бяхме заедно от 6-7 години решихме да се оженим. Предложението дойде от мен във високосна година – 2012. Същата година се оженихме в църквата "Св. Неделя". Женихме се два пъти – едната сватба беше църковната, а другата – административната – в Пловдив. В класическа изчистена бяла рокля, а Ник си беше в неговия си рок стил – целият в черно, като след тържествената част си сложи тениска Game Over за купона с приятелите ни.

Николо: Абе, истината е, че Дона направо си ме метна. Като станахме гаджета, обясняваше как въобще не смята да се жени и хич не й е до деца. А виж сега докъде я докарахме (смее се, б. а.)…

Живели сте във Финландия, защо избрахте да се върнете в България?

Дона: България ни липсваше. Според мен Ник чакаше предлог, за да се върнем отново вкъщи. И причината не закъсня – от БНТ2 ми предложиха да водя предаването „Часът на зрителите“. Спомням си, че когато му казах, той беше на турне с Робин Гиб в Нова Зеландия – бяхме с 11 часа часова разлика и чаках с нетърпение да се чуем, за да му споделя предложението. Като чу, само каза – „Взимай работата – прибираме се в България!“

Николо: Аз със стиснато сърце гледах колко мъжки Дона се бори с новото място, с езика, с интеграцията. Тя захвърли всичко, което бе постигнала в България, за да дойде на моя забравен от Бога остров. Осъзнавах, че градът не може да й предложи достойна работа и позиция, такива, каквито тя вече с много труд си бе извоювала в България. Естествено, започнах да изпитвам угризения. В момента, в който и предложиха да води предаване по БНТ2, нещата се избистриха и си дойдоха на мястото. Отдъхнах си и събрахме багажа.

Николо, как успяхте да сте убедителен в намеренията си пред Дона? 

Николо: Сигурно е имало естествено привличане… Факт е, че тя се бори мъжки, но най накрая не можа да устои на оръжията ми, каквито и да са били те.

Николо, какви са отношенията с порасналите ви деца – на колко години са и къде живеят сега?

Николо: Имам син на 38 години (от него имам внучка на 3 г.), дъщеря на 31 г., още една на 27 г. и двамата диваци са на 2 г. и 2-3 месеца. Поддържаме добра връзка, когато има шанс, големите идват да видят малките. Баткото живее в Никозия, каката – в Хелзинки, а малката – в Стокхолм.

Дона, ти как общуваш с тях?

Дона:  Момичетата са прекрасни и аз ги обичам безкрайно много. Очаквам всеки път с нетърпение техните гостувания. Ако ме питаш на какъв език общувам с тях – то това е шведски. Няма да забравя колко щастливи бяха при новината, че с Ник очакваме близнаци. Спомням си, Кристин ни беше на гости на морето, когато чу, се разплака от радост. 

Колко е важно да има доверие между двама души за връзката им? 

Дона: Изключително важно е! Близостта, но в същото време и взаимното зачитане на потребности и желания, е от голямо значение за поддържане на баланса. Компромисите са част от целия този процес.

Николо: Когато и двамата в една връзка са готови да се жертват за другия, нещата се получават. Това е може би най-важното за една връзка. И компромисите.

Дона, защо се позабави с раждането на децата?

Дона: Знаехме, че ще бъде трудно, дори почти невъзможно да имам деца. А и аз бях изработила някаква бариера, като защитна реакция, когато ставаше въпрос за деца. Имах здравословни проблеми, с които трябваше да се справим, това отне доста време, за жалост. През това време осъзнах колко много искам да имам дете от Ник и че съм готова да мина през каквото трябва, за да се случи. Да благодаря на Бога, след толкова много години с помощта на д-р Гювенч Карлъкая момчетата станаха факт, когато аз вече бях на 40 години. Късно станах майка, но сега се наслаждавам на всеки миг от майчинството. Мисля, че всичко останало в живота ни е преходно и без особено значение. Истинското ни призвание е да създадем живот и да оставим достойни хора след себе си.

Двамата имахте ли консенсус по въпроса за имената на момчетата Николо и Кристиан, които на 28 декември 2019 г. станаха на две години?

Дона: Да, бързо избрахме имената.

Николо: Дона искаше единият да е Николо. Той пък дори и прилича на мен, или поне така казват. Тя си въобразява, че тя е предложила и  името - Кристиан, но това не е вярно, аз бях (смее се, б.а.).

Кои са първите думички на Николо и Кристиан?

Дона: Първата им дума беше „тати” и „баба”. „Мама” започнаха да казват напоследък, само когато искат нещо, и то – веднага.

Трудно ли се гледат две малки деца, как се справяте, кой ви помага?

Дона: За отглеждането на близнаци се изисква много любов, търпение, издръжливост и отлична организация на времето. Не на последно място режим на децата, който да е напълно еднакъв. Още от първия ден вкъщи се хранят, играят и спят по едно и също време. Предимно с Ник се справяме и гледаме децата, но моята майка изключително много ни помага. 

Николо: Принципно виждаме зор, но то би било странно, ако не беше така. Общо взето, 95 % от деня са посветени на близнаците. А вечер – мускулна треска…

Имате ли време само за себе си, за да не позволявате битовизмите да помрачават чувствата по между ви?

Дона: Да, имаме време за себе си. Всяка вечер, като изкъпем и приспим децата, имаме няколко часа за нас. Затова и вярвам, че режимът е изключително важен за хармоничното и щастливо развитие на децата, а в същото време осигурява време и на нас самите. 

Николо: Достатъчно сме умни, за да не оставим битовизмите да решават вместо нас. Колкото и да звучи странно, намираме и малко свободно време.

Какво е необходимо, за да бият две сърца в едно?

Дона: На първо място да се обичат безусловно, да се подкрепят и да уважават индивидуалността на другия. Да не се опитват да се променят взаимно. Приемането, толерантността и любовта – това са трите неща, според мен, които помагат на две сърца да бият в едно.

Николо: Общата цел и начинът на постигането й са силни обединяващи фактори. Ние сме късметлии, че за всички важни неща мислим по един и същи начин. Ако има различия, много лесно стигаме до правилното решение, умеем да отстъпваме и признаваме грешките. 

Дона, как ще продължиш да се развиваш в професионален план успоредно с отговорността да си майка?

Дона: Семейството, децата и Ник са на първо място. Ще продължавам да залагам на отлична организация, така че да разпределям отговорностите и задълженията си по начин, който да не ощетява децата и Ник от моето присъствие и внимание. Децата много бързо растат, а аз не искам да изпусна дори един миг от тяхното детство.

Николо, какво предстои на група „Кикимора”, както и на вас като музикант и композитор... и баща?

Николо: Нова музика, нови проекти и надявам се много нови и стари сцени. В момента строя звукозаписно студио, където с групата спокойно ще можем да записваме авторския си материал. Като баща е ясно - докато близнаците станат пълнолетни, ще има много родителска работа…