Когато есента обагри Родопите в златно и червено, малкото село Смилян оживява с аромат на домашни гозби и звън на гайди. От 24 до 26 октомври 2025 г. там ще се проведе XXIII Празник на смилянския фасул – събитие, което събира хора от цялата страна и отвъд границите, за да отпразнуват не просто едно растение, а цяла култура на вкус, общност и природа.

Смилянски фасул: къде да го опитате, как се отглежда и защо е специален

  • Празникът започва на 24 октомври с откриване на изложението базар „Вкусна храна за нас и нашите деца“ и веселите „Игри на фасула“ – специално за най-малките.
  • На 25 октомври Смилян ще кипи от живот. Докато журито дегустира ястия в трите конкурса – за най-вкусно ястие със смилянски фасул, най-оригинално пано от фасул и най-атрактивен щанд, гостите могат да опитат безплатна фасул-чорба и курбан, приготвени с любов от местните. По улиците ще звучи родопска музика, а ароматът на боб, чесън и джоджен ще се носи из въздуха.
  • Неделята на 26 октомври е посветена на спорта и природата. Денят ще започне със състезанието по планинско бягане „Смилянски фасул“, където участниците преминават по 6,5-километрово трасе сред красивите родопски склонове.


Още снимки разгледайте в Галерията.

Вкус от Родопите и една топла човешка история

Истинският смилянски фасул не е просто боб – той е пазител на традиция и тероар. Отглежда се само в района на горното поречие на Арда, където надморската височина, влажността и чистият въздух му придават неповторим вкус и аромат.

Зърната му са големи, пъстри или снежнобели, а всяко едно сякаш носи историята на планината. Производството е ограничено, защото всичко се прави ръчно и без химия – както са го правили поколения родопчани в миналото.

Магдалена Ловчалиева е от Смолян и отглежда смилянски боб от дълги години. Тя е един от изложителите там, чието име знаят всички. През 2015 г. тя участва в кулинарния конкурс на фестивала с гювече с печен фасул с бекон. Тогава в надпреварата се конкурират също торта от боб и агнешки бут, пълнен с фасул. Ястието на Магдалена печен фасул с телешко, манатарка и шафран е безспорният фаворит на журито в категория "Кулинари-любители" на фестивала през 2018 г. 

Зърната на смилянския фасул освен вкусни, са и изключително красиви - различни по размери, цветове и шарки. Това го прави подходящ освен за вкусни ястия и за украса. По време на празника се организират и конкурси за най-красиво пано, направено със смилянски боб. "Родопчанка"-та на Денислава Дурсева е една от заслужено отличените творби с първо място в категория V-ти - VІІ-ми клас в конкурса "Най-оригинално пано от Смилянски фасул". 

Още снимки разгледайте в Галерията.

Китайски фасул не се готви в Смилян! 

В Смилян бобът не е само фасул-чорба. Местните домакини и майстори показват вдъхновяващи рецептифасулени кюфтета, пълнени зелеви сърми, печен боб с пиле и наденички, а дори и панирани зърна за любителите на нещо различно.

Специално място заема и традиционната трахна (трахана) – ястие, приготвяно със смилянски боб, което често се прави за курбан за здраве и плодородие. Вкус, който съчетава топлина, история и домашен уют.

Дори когато реколтата е слаба, местните имат едно правило - китайски фасул не се готви! Слабият добив обикновено се случва, когато е прекалено топло и липсват дъждове. Заради високите температури цветовете падат и понякога дори домашното поливане не помага. Смилянският фасул се отглежда ръчно – от засаждането до събирането.  

Смилянският боб е от Смилян, не от Китай. Къде са разликите:

  • Твърдостта на люспата
  • Сладостта на фасула

Етнографската сбирка "Смилянски фасул и родопски терлици"

Музеят е разположен в центъра на селото, в читалище „Асен Златаров-1927". Тук всяка фигура и декорация са направени от фасулеви зърна и те са толкова разнообразни, че не знаете откъде да започнете.

Първото нещо, което посреща посетителите, е бобеното черешово топче - символ на празника на смилянския боб. То е реплика на легендарното „Черешово топче" и се нарича „фасулено" не защото гърми с фасул, а заради двете „бобени зърна", които има, вместо колела. Определен човек се грижи за подготовката на заряда с барут. Фасуленото топче се носи на ръце до площадката пред читалището, където се намира откритата сцена на фестивала. Със запалването му се дава и началото на празника. 
 
В музея има и огромното пано, с което музеят кандидатствa за Книгата на рекордите Гинес. Основната фигура е чан, а в центъра му се издига часовникова кула. Паното е направено от 23 045 половинки на фасулево зърно. 
Така всеки, който допринася, записва името си в специална книга, оставяйки своя отпечатък в това изумително произведение на изкуството.
 
А когато приключи музиката и последната чорба бъде изядена, остава усещането, че си бил част от нещо истинско – топло, човешко и родопско.