Астронавтите от мисията Артемис 2 на НАСА са пътували по-далеч от Земята от всеки друг в човешката история. Една от тях е Кристина Кох - специалист по електротехника и физика и първата жена, полетяла към Луната.
Мисията е планирана като модулно изстрелване, което изпраща четирима астронавти на около 10-дневен полет около спътника на Земята и обратно. Тя не включва кацане, но е важна стъпка към бъдещи кацания на Луната и по‑дълбоки космически изследвания.
Въпреки невероятните си постижения, Кристина все още изпитва съмнения в себе си – макар да е на 47 години и да е в пика на професионалната си форма. Тя признава, че страда от синдрома на самозванеца - психологическо състояние, при което висококвалифицирани хора изпитват постоянни съмнения в способностите си, въпреки успехите и постиженията си.
Как Кристина се бори с проблема
Кристина има всичко основания да се гордее със себе си – тя е част от историческа мисия и екип, отишъл по-далеч от Земята от всеки друг в човешката история. Но въпреки невероятния успех, оказва се, тя не е имунизирана срещу чувствата, които много хора на средна възраст изпитват – въпреки че именно тогава те са най-компетентни и успешни.
В интервю за списание Brilliant Star, докато се подготвя за важния полет, Кристина обяснява концепцията за „заплахата от стереотипи“ и как обикновените утвърдени теории не са ѝ помогнали. Вместо това тя се научила да се гледа на нещата от различен ъгъл.
„Мисля, че има много предизвикателства, когато всеки ден отиваш на работа и трябва да се справиш със задачите“, казва тя. „Може би най-голямото от тях е, че не винаги знаеш дали нещо е трудно, защото си част от недостатъчно подготвен екип или просто защото проблемът е в теб.“
Предизвикателството да си жена в мъжки свят
Кристина Кох не скрива и, че постоянно мисли за трудностите и от гледна точка на това, че е жена в една мъжка професия. „Опитвам се да се развивам и комуникирам в сфера, в която хората не са свикнали да виждат някой като мен. Не винаги успявам се социализирам с колегите си, включително и извън работа. И когато мислиш за това постоянно, то сякаш отнема от вниманието ти за всичко останало.“
Но подчертава, че с годините е открила начин да преодолее т.нар. „заплаха от стереотипи“ - чувството, че те оценяват имменно през ограниченията на стереотипите.
„Не си казвах: ‘Кристина, ти си страхотна’. Вместо това си казвах: ‘Всички, които трябва да те оценят, знаят, че си страхотна. И ако направя грешка, те ще си кажат: „Няма проблем, тя се справя.‘ Това е нещото, което наистина ми помогна. Просто си повтарях, че те знаят, че съм добра в това, което правя.“
Синдромът на самозванеца и „заплахата от стереотипи“
„Заплахата от стереотипи“ е тясно свързана със синдрома - хората се чувстват застрашени да потвърдят негативни стереотипи за групата, към която принадлежат - било то по пол, раса, възраст или професия. Това може да доведе до тревожност, допълнително умствено натоварване и по-слабо представяне. Именно затова синдромът на самозванеца може да бъде толкова вреден.
Така че, ако астронавт, който е имал смелостта буквално да стигне до Луната, казва, че нещо работи - има смисъл да се вслушаме в думите му. Разковничето е в това не е да се убедим, че сме брилянтни, а да приемем, че останалите вече са го забелязали. Тази промяна в мисленето може и да не ни отведе в Космоса, но със сигурност може да изстреля самочувствието ни далеч.
