Майка губи способността да движи ръцете си, но вместо това да я обезсърчи, тя запретва ръкави и иска да промени света. Започва да се грижи за дъщеря си, като използва краката си, а кариерата й процъфтява, доказвайки, че и хората с увреждания имат място в корпоративния свят.

Кристина Майлън е на 22, когато ръцете ѝ бавно започват да се парализират. Десет години по-късно горните й крайници са напълно неподвижни. През това време Кристина успява да постигне 2 големи неща в живота си - оглавява отдела за приобщаващ дизайн на „Майкрософт“ и става майка на Марго, която в момента е почти на 2 години. Младата жена се научава как да използва краката си, за да се грижи както за себе си, така и за своето бебе, като същевременно работи в челните редици в света на приобщаващия дизайн.

 

Снимка: Instagram

 

В първия месец от работата ми на пълен работен ден, след като завърших колеж, осъзнах, че не мога да пиша толкова добре. Тогава работех по създаването на реклами. Помислих си, че е защото за първи път от няколко години насам работех на настолен компютър, при положение че в колежа работех на лаптоп", споделя Кристина за първите признаци на заболяването.

Тъй като състоянието й продължава да се влошава - "на всеки няколко месеца или години губех способността си да движа пръстите, лактите и раменете си", казва тя. Лекарите в крайна сметка й поставят диагноза болест на моторните неврони.

"Наистина се опитвахме да разберем каква е причината за това. Лекарите смятат, че моят случай е изключително рядък. Познавам само още един човек с такова заболяване", продължава тя. "Живея всеки ден, без да знам дали няма да загубя способността си да използвам краката си или способността си да пия или да се храня. Така че просто се опитвам да използвам всеки ден, за да повлияя на живота на другите".

 

 

 

Tя и съпругът ѝ Джейми решили, че един от начините да постигнат тази цел е да имат дете и "да го възпитат така, че да разбере, че всички трябва да работим заедно, за да помагаме на другите".

Преди да роди Марго, Кристина усъвършенства използването на краката си и открива начини да изпълнява успешно ежедневните задачи сама.

"Приятелите ми не спираха да ми пишат, а работата не свършваше. Така че трябваше да намеря начин. С течение на времето се научих да използвам краката си, защото все още трябваше да се гримирам и да си правя прически. Все още трябваше да бъда част от обществото, първо, за да мога наистина да се наслаждавам на живота, и второ, за да разберат другите хора с увреждания, че можеш да живееш пълноценно."

Докато съпругът ѝ учи в бизнес училище далеч от нея, тя живее сама в продължение на една година и успява "да се справи с всичко, освен да си върже косата на опашка".

"Мога да сменям памперс, мога да се къпя, да си мия зъбите, да се гримирам, да се храня, да готвя, да чистя - всичко това с краката си“.

Когато забременява, е наясно, че ще се изправи пред нови предизвикателства.