През 90-те години за трагедията, случила се в Сочи, съобщават всички медии. Историята на млада красавица, носителка на титлата „Мис Чар“, която по поръчка на отмъстителен обожател е залята със сярна киселина, буквално потриса всички.
Престъпниците са открити бързо - и може би това е единствената „положителна“ новина за Елеонора Кондратюк, чиито страдания лекарите трудно успяват да облекчат.
Нужни са почти 20 години за младата жена, за да възстанови здравето си, доколкото това е възможно. Днес Елеонора е готова да обърне тази страница от живота си - тя се занимава творчество, получила е диплома по психология, а преди време дори намира сили да напише книга за това, което е преживяла. Книгата носи името „Елеонора. Аз избрах живота“.
Един летен ден, превърнал се в кошмарен спомен
Елеонора живее в морски град, в който ежегодно се стичат хиляди туристи, за да се любуват на плажа и морето. Но за местните морето отдавна е станало нещо обичайно и те почти не намират време за него.
Все пак, в края на лятото на 1999 г., 18-годишното момиче решава да посети морския бряг. „Бях направила дълбоко почистване на лицето си при козметик и се надявах, че слънцето и морската вода ще окажат допълнително благотворно влияние върху кожата ми“, спомня си тя, цитирана от Woman.
Пътят на Елеонора минава през територията на училището, в което е учила като дете. И именно там се случва неочакваното - някой я хваща рязко за косата и излива върху лицето ѝ нещо парещо. Всичко се случва за секунди.
„Последното, което видях, беше чистото, невероятно красиво синьо небе. И това е! Изведнъж всичко се размаза пред очите ми и буквално изчезна. А болката беше непоносима, разяждаща, пареща, неприличаща на нищо, което някога съм изпитвала! С всяка секунда тя ставаше все по-силна, все по-дълбоко се забиваше в тялото ми."
Елеонора машинално хуква към училището, към медицинския кабинет. Към нея започват да ти тичат учители, някои, видели следи от кръв, други, чули призив за помощ. В крайна сметка медицинската сестра ѝ прави успокоителна инжекция и момичето успява да проговори. Но шокът е голям, когато преподавателката ѝ от детските години, чувайки гласа ѝ, възкликва с ужас: „Еля, ти ли си?“
На ръба на смъртта
Елеонора, оказва се, е залята с 92% сярна киселина. Химическото изгаряне се счита за най-тежко, защото не само уврежда повърхността, както при термични изгаряния, но и разрушава тъканите.
В болницата в Сочи момичето няма как да получи нужната помощ и е откарана с хеликоптер в град Краснодар. Там е установена четвърта степен на изгаряне - най-тежката, която е почти несъвместима с живота. Пробивайки докрай кожната повърхност, киселината е започнала да разяжда мускулите, а след това и костната тъкан. Шансовете за оцеляване на Елеонота са практически нулеви.
Почитател на име Г.
През ноември 1998 година Елеонора печели 3-то място на конкурс по красота. Това, както изглежда, ѝ носи редица обожатели.
Един пролетен априлски ден, докато върви по улицата, една кола ѝ препречва пътя. От нея излиза едър, близо двуметров на ръст човек и смутено ѝ предлага да се запознаят. Елеонора не е поласкана, по-скоро е изплашена. Тя отминава, но човекът, чието име отказва да изрече и нарича просто Г., продължава да върви упорито след нея.
Следват редица подобни ситуации. „Той се държеше истерично, използваше сълзи, молби и увещания, а после добави и манипулации - заплашваше, че ще се самоубие, ако не му обърна внимание“, спомня си Елеонора,
И е категорична, че никога не му е давала каквито и да било поводи за поддържане на интерес.
По-късно Г. преминава и към заплахи, на които момичето не обръща достатъчно внимание. Нещо, което се оказва огромна грешка от нейна страна. Тя вече е е упорито следена и нападателят ѝ, заедно със своите съмишленици, е търсел удобния момент, в който да атакува. С киселина!
Всичко направено в гръб, подмолно, отвратително и страхливо.
Впоследствие всички престъпници са задържани и получават присъди.
Тя успява да продължи напред
За последните 20 години Елеонора е претърпяла около 200 операции и това не е пределът. „Сега ми правят вече не планирани операции, а спешни - ако състоянието изведнъж се влоши“, споделя тя.
И признава - успяла е да се погледне в огледалото едва след десетки извършени операции. И това не ѝ е било лесно: „Не видях нещо наистина ужасно. Но въпреки това бях потисната и разстроена. Много ми помогнаха думите на майка ми: „Остана жива и това е най-важното“.
Днес Елеонора вече е далеч от модния бизнес - тя е дипломиран психолог. Провежда консултации с хора в нужда.
Учудващо е, но след трагедията не започнала да изпитва омраза към мъжете – защото е убедена, че престъпниците се определят не от полова или национална принадлежност, а от действията си. В житейския си път тя успява да срещне и истински мъже. За един от тях тя се омъжва.
„Моят съпруг е учен, доктор на биологическите науки, генетик. Обича спорта, занимава се със силови тренировки и участва в състезания. Много талантлив, дълбок и благороден човек“, споделя с щастие Елеонора.
