Вместо дa подготвя децата си за училище след коледната ваканция, както правят всички останали семейства, 37-годишната Лиса Пърсвил от Великобритания се готви да води сина си и дъщеря си да карат ски в Банско в началото на тази година. 10-годишният Хънтър и 8-годишната Пандора не ходят на училище, а учат по т.нар. метод worldschooling – начин на обучение, при който децата учат чрез реални преживявания, пътувания и контакт със света, а родителите поемат ролята на техни учители.
Как започва всичко
Решението на Лиса не идва от желание за по-екзотичен начин на живот, а от сериозен проблем. Синът ѝ Хънтър започва да страда от емоционално обусловено избягване на училище – състояние, свързано със силна тревожност, което го кара да изпитва физически симптоми и да отказва да посещава занятия. С времето нещата се влошават дотолкова, че той признава, че предпочита да умре, отколкото да отиде на училище.
„Не беше мое решение – бях принудена“, разказва Лиса. „Той имаше сривове почти всеки час и беше изключително нещастен.“ Тя подчертава, че това не е било просто нежелание да ходи на училище. „Това не беше дете, което казва ‘не искам да ходя, защото искам да играя на Xbox’. Той не можеше да стане от леглото“, допълва тя.
Какво представлява worldschooling
В същото време училището оказвало натиск върху семейството, предупреждавайки за глоби и дори възможна намеса на социалните служби заради отсъствията. Това се оказва повратният момент, който кара Лиса да потърси алтернатива. Така тя открива концепцията за т.нар. worldschooling. Семейството започва да пътува и посещава специални хъбове за подобен тип образование в различни държави, включително България, Португалия и Индия.
Там децата участват в разнообразни дейности, които комбинират учене и преживяване. Така Пандора и Хънтър се сдобиват с дипломи от Worldschooling в Банско в началото на 2026 година, който е третият образователен хъб, в който участват децата.
Още преди да предприеме тази крачка, Лиса се сблъсква с ограниченията на системата, когато е глобена с 60 паунда на дете за това, че ги е завела на почивка по време на учебната година. Това допълнително затвърждава решението ѝ. „Това е като данък върху семейното време“, смята майката.
Как децата се променят след напускане на училище
След шест месеца извън класната стая Лиса забелязва огромна промяна в децата си. Днес тя вижда ясно резултатите от избора си. „Сега той се събужда щастлив, може сам да си направи закуска, да си приготви храна и да учи на базово ниво. Толкова е щастлив – и мисля, че това е, защото премахнахме напрежението и изискванията".
Лиса не крие и критиките си към образователната система в Обединеното кралство. „Проблемът е комбинация от неудовлетворени нужди и лоша среда. Синът ми беше в класна стая без прозорци. Беше прекалено шумно и той нямаше къде да избяга.“ Според нея интерактивното и обучението чрез преживявания е много по-ефективно. „Това, което харесахме, беше, че образованието беше насочено към самото дете – социално и емоционално. Беше много по-малко академично и много по-малко напрегнато.“
В момента семейството е отново във Великобритания, където Лиса продължава да обучава децата си у дома, като те посещават и социални групи, за да поддържат контакти с връстници.
Тя се опитва да промени и общественото възприятие за този тип образование. „Хората във Великобритания не харесват термина ‘домашно обучение’. Важно е да се разбере разликата – ние не правим училище вкъщи. Ние образоваме децата си“, обяснява тя.
И макар да признава, че този избор не е лесен и изисква жертви, тя е категорична в решението си. „Никога не бих върнала децата си в традиционно училище.“ В крайна сметка Лиса насърчава родителите да бъдат отворени към различни възможности. „Училището работи добре за много семейства – и това е напълно нормално. Но ако не работи за вашето дете, просто проучете други варианти, преди да отхвърляте домашното образование.“
