Вероятно представителите на Поколението Z (Gen Z) ще ги заболи от тази информация, но поколението, родено между 1997 и 2010 г., е първото в съвременната история, което се е представило по-слабо в училище от предходното поколение, според водещ експерт в неврологията. И шокиращото е, че те дори се гордеят с това.
„Те са първото поколение в модерната история, което постига по-ниски резултати на стандартизирани академични тестове от това преди него“, казва д-р Джаред Куни Хорват пред „Ню Йорк Поуст“.
„И за капак – повечето от тези млади хора са прекалено уверени в собствената си интелигентност. Колкото по-умни си мислят, че са, толкова по-малко умни всъщност се оказват“, допълва 43-годишният експерт.
"Те се представят слабо на почти всички когнитивни показатели – от базово внимание, памет, грамотност и математически умения, до изпълнителни функции и общ коефициент на интелигентност (IQ)“, категоричен е той.
Наскоро Хорват е представил тези тревожни факти пред Конгреса в САЩ, като е заявил на комисия от законодатели, че Поколението Z, което идва след Милениълите, е обърнало човешкия академичен напредък в обратна посока.
Но какво се е случило, че цяло едно поколение дапретърпи такъв осезаем „срив“ на тестовете?
Хорват, който е анализирал огромни масиви от данни от стандартизирани изпити, обяснява пред Конгреса, че трудностите на Gen Z произтичат от факта, че това е първото поколение, израснало с постоянен екранен живот през различни устройства (смартфон, таблет, компютър и прочее). А това не може да замести истинското учене.
„Повече от половината време, в което един тийнейджър е буден, преминава в гледане на екран“, казва Хорват, който е преподавал в университети по целия свят, включително Харвард и Университета в Мелбърн.
„Хората сме биологично програмирани да учим от други хора и чрез задълбочено обучение – не чрез "прелистване" на страници и съдържание на екрани с обобщения под формата на булети", коментира той скролването.
Въпреки това дигиталните устройства, наричани образователни технологии (Edtech), заемат по-голямата част от времето на учениците както в клас, така и при домашната работа.
А след училище те продължават с личния си арсенал от телефони, таблети и лаптопи – скролват в TikTok, пращат саркастични Snapchat съобщения и преглеждат резюмета на класическа литература, вместо просто да вземат книга и да я прочетат.
Ученето от екрани ги е превърнало в „прелиствачи“, казва Хорват. А без истинско интелектуално усилие дори най-блестящите мозъци могат да се превърнат в каша.
„Не съм против технологиите. Аз съм за сериозното учене“, подчертава Хорват, който настоява училищата да ограничат екранното време и да се върнат към времената, когато децата отваряха книги и стояха будни цяла нощ, за да вземат изпит.
„Тъжната истина, с която нашето поколение трябва да се сблъска, е следната: децата ни са по-малко когнитивно способни, отколкото бяхме ние на тяхната възраст“, заявява той пред Сенатската комисия по търговия, наука и технологии. „Ние измерваме когнитивното развитие още от края на 19 век.
Всяко поколение е надминавало родителите си“, казва Хорват. „Докато не идва Gen Z.“
И това не се случва само в САЩ.
„В 80 държави данните показват, че когато дигиталните технологии навлязат масово в училищата, резултатите спадат значително“, казва Хорват, който е и основател на LME Global – организация в Аризона, свързваща научните изследвания с практиката в класната стая.
„Всеки път, когато технологиите навлязат в образованието, ученето се влошава“, категоричен е специалистът.
Гледайки напред, той се надява на нови политики, които да принудят училищата да ограничат технологиите в клас и да дадат на следващото поколение – Generation Alpha – по-добър шанс да станат истински умници.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
