През 2011 г. журналистката Сюзан Орлеан публикува биографична книга за немската овчарка Рин Тин Тин – най-известното куче в киното. Според авторката, когато са правили номинациите си за главна мъжка роля за първото раздаване на „Оскар“-ите, най-голям брой членове на комисията са гласували за кучето, но организаторите са решили, че ако статуетката отиде при животно, това ще подкопае още отначало наградите, които тепърва е трябвало да се утвърдят. В крайна сметка наградата отива при човек.
Историята е забавна и всъщност звучи логично, защото със своите 16 филма Рин Тин Тин е бил най-популярната холивудска звезда по това време. Всъщност обаче не е трудно да се докаже, че това е само легенда, в която доста хора в Холивуд вярват. Бюлетините от историческите номинации през 1928 г. все още се пазят и в тях няма нито един глас за кучето. Изглежда историята е тръгнала като шега от изпълнителния директор на студиата Уорнър, който се е заканил, че ще номинира кучето в категорията за най-добър актьор, защото е считал за глупава идеята за наградите. Но дори той не гласувал за Рин Тин Тин като протестен вот – избрал изобщо да не номинира никого.
Въпреки че не е вярна, историята няма как да не ни накара да се замислим дали изобщо куче може да стане носител на „Оскар“.